фев
4
Продължава оттук.
Според реда на появяването си на “бял” свят, детето в семейството може да е първо, второ, трето и т.н. А този ред никак не е случаен, той спомага за култивирането на специални качества и наклонности. Например: основните надежди и очаквания от първото дете винаги са били да се подсигури продължението на рода и на семейната традиция - дори и днес, в тези модерни времена, когато традициите вече не са това, което бяха. И тези надежди и очаквания на родители и близки постепенно вграждат в това дете една насоченост към бъдещето, с изходна база унаследеното от предците. Оттук произлиза и стародавното: в кралските дворове тъкмо първородният син да наследява трона. Второто дете, обаче, се ражда и развива без товара на тези очаквания, затова то излиза от рамките на семейната традициия, добавяйки към нея нови идеи и переспективи. Вероятно поради същото, често се забелязва това второ дете да расте доста освободено, вследствие на което животът му става белязан от не една “странност”, от гледна точка на околните. Семейство с две деца, обаче, не е особено стабилна система, главно поради туй, че повишеното родителско внимание лесно може да наклони “везните” към едното или другото, най-често неволно, а това провокира поляризация и противопоставяне. Но ако децата са три, всичко това става почти невъзможно - в този случай повишеното родителско внимание към едното от тях бързо предизвиква достатъчно силна и адекватна реакция в другите две, последвана от бърза родителска корекция. Не случайно конструкциите основани на триъгълника са от най-устойчивите, а семействата с три деца - сред най-хармоничните. А и самият живот го доказва - в такива семейства израстват и се възпитават най-успяващите хора. Всъщност не е много по-различно и когато децата са повече от три.
Така е, но семейството има една важна особеност: то не може да е силно, жизнено и трайно без онова, което го храни. А най-добрата “хранителна среда” за него е семейната собственост. Първото нещо от тази собственост е жилището, после идват средствата за препитание - друга недвижима собственост, кантора, офис, земя, добитък, инвентар, машини, търговски сгради, фабрика, семейни технологии… Например, някога, когато бива открит и колонизиран новия свят, мотив за решенията на толкова много семейства да загърбят всичко и да тръгнат към неизвестното е била имено възможността да се сдобият с такава собственост. Тя е почвата, върху която семейството може да расте и да се развива като икономическа единица, да се разширява и изгражда заедно с нея. Оставено без нея, то няма необходимата база и бързо залинява. А колонизирането на огромни територии във всички континенти може да се окачестви като най-мащабния поход на европееца за придобиване на семейна собственост.
Само, че от онези епични патриархални времена днес са останали преди всичко легенди и семейството в модерния свят все по-рядко представлява самостоятелна икономическа единица. Развитието на науката, технологиите и производствата, на комуникациите и търговията, както и модернизацията на бита, а така също и все по-нарастващата обща динамика на живота, непрекъснато са налагали и налагат окрупняване на собствеността. Но заедно с това неусетно става и друго - залиняване на семейството, непрекъснато намаляване на неговата роля, особено тази на възпитател и инкубатор на бъдещи хора. А оттук нататък последиците са не една - някои от тях видими, други не съвсем. Например, така наречената сексуална революция и освобождаването на нравите от хилядолетни табута са станали възможни и поради отслабените роля и влияние на семейството и семейните ценности. Но семейството има и друга важна заслуга - да постига взаимно опознаване и уважение между деца, родители и прародители, а заедно с това - да осигурява и непрекъсната, плавна и възходяща приемственост нежду поколенията. Така че без неговото влияние, между поколенията неизбежно настъпва разрив: младите не разбират и не ползват опита на своите предци, а последните не се и опитват да чуят първите, непрекъснато вгорчавайки живота им по всевъзможен начин. С времето този разрив излиза твърде скъп - биват изхвърляни от употреба ценности, култивирани от векове, а младият човек навлиза във все по-всестранна безпътица.
В своята дълговечна история българите винаги са имали семейна собственост, дори и да е малка, затова силни са били и те като цяло, независимо от историческите превратности, независимо дали идвали времена на възход или падение. Но ето че с гръм и трясък идва нещо ново, една масова лудост, наречена комунизъм и непозната дотогава на човечеството като практика. По-точно идва онова, което е било възможно да дойде. И тази масова лудост с един замах отнема нещото, на което се крепели и хранили семействата - частната, семейна собственост върху средствата за препитание. Оттам нататък - за има няма 50-60 години - милиони български семейства от няколко поколения се разпаднаха окончателно, много деца израстнаха без единия си родител, най-често бащата, а това систематично вграждаше в тях прогресиращи деформации. Тези деформации, вече многократно наслоени и уголемени, на свой ред се предаваха на следващото и на по следващото поколение. С разрухата на българското семейство, бяха разрушени семейни ценности и традиции, култивирани в продължение на хилядолетия. И тъй като отношението към родители и семейство е архетипен модел за отношението към националните ценности и корени - към родната страна и всичко родно - то в същото време беше почти тотално убито и чувството за привързаност и любов към родината, беше сложен край, като че ли, на онова, без което никъде не може да има нормално развитие. Така беше сломена и генеративната сила на българите, поради което всичко в България днес изглежда точно така, както го виждаме.
Ако направим сравнение тук, ще видим, че в някои от страните на бившия соцлагер по „комунистическо” време до някаква степен беше запазена частната, семейна собственост, касаеща най-вече земеделското производство, занаятите и търговията. И днес, след краха на комунизма, виждаме как тези страни бързо дръпнаха напред, за разлика от другите, като България и още няколко, например, които не само че буксуват на място, но и дори се връщат към феодална организация, нрави и порядки от най-мракобесните времена от историята си. Защото стопанин и собственик не се става отведнъж - това са качества и способности, които се изграждат най-трудно, за тях се иска много време, много последователен труд на много поколения. Нали да си стопанин и собственик, това не е само да притежаваш, а преди всичко - да поддържаш и развиваш притежаваното, чрез него непрекъснато да създаваш ценнни продукти. И така - да бъдеш полезен, както на себе си, тъй и на околните.
Много се радвам да прочета тази статия тук и те поздравявам за нея!
Създаването на семейство е важно и отговорно дело за мъдри и любящи хора.”Играта”на семейство е с неизвестни,по-често неблагоприятни последствия за наследниците му.Децата много често не успяват да укрепят “пробойните” в семейството,а идват на този свят с точно тези черти от характера на родителите си,които са причина за тези пробойни.Родителите имат още веднъж/а и многократно,ако го разберат навреме/възможността да видят себе си през очите на своите деца.Родителската любов/ако я има/,прави този поглед понякога по-болезнен,но и точно заради това необходим.Съвети не помагат.Децата/и родителите към самите себе си!/имат нужда от любов и разбиране,а не от надзиратели,които утвърждават егото или страховете си!Ако децата са заченати,чакани,родени и отглеждани с неспираща любов,търпение и оценка на най-доброто в тях самите,семействата имат по-малко проблеми,а оттам и обществото.
Просто е-помислено-сторено!
Пред деня на християнското семейство нека се поогледаме в себе си и да видим ясно и без самозаблуди какво мислим за себе си,за децата си и как искаме да виждаме себе си и децата си в нашето малко или по-голямо семейство и в прекрасното голямо семейство на Човешкия род!