авг
25
Национално (коренно) и общочовешко (универсално)
Публикувано в: Общество |
На мнозина е правило впечатление, че не малък брой хора, самоафиширащи се за заклети защитници на род и родина, всъщност са доста ограничени примитиви, лишени от представа за онова, което наричаме общочовешко. И тези хора непрекъснато проявяват една неприкрита неприязън към носителите на този вид ценности. Смятат, че дори само с присъствието си те вече оскверняват всичко коренно, може би защото извън него те никога не са се опитвали да забележат каквото и да е друго.
На свой ред не по-малко на брой от самоопределящите се за защитници на общочовешките (универсални) ценности не пропускат да демонстрират своето високомерие и чувството си за превъзходство над първите. Ние, казват те, сме хора с космополитно съзнание. Издигнали сме се над всякакво национално тесногръдие и битов примитивизъм, нямаме нищо общо с каквато и да е селяния, граждани сме на света.
А истината е, че нито едните, нито другите имат нещо общо с действително националното или пък - с общочовешкото. И това е така, защото и национално (коренно) и общочовешко (универсално) не могат да съществуват едно без друго. А когато все пак понякога ги срещаме поотделно, то можем да сме сигурни, че тук има нещо не съвсем наред, а хората, които ги представляват, вече са на път да се превърнат в заплаха най-напред на себе си, а после - и за другите около тях.
Нима човек може да живее прикрепен дълго време и само към своите корени - без стремежа към високото и представата за бъдното, без движение към необятното и желанието за полет?!… А може ли птицата непрекъснато да се рее във висините - без да има къде да кацне, за да свие гнездо, да отгледа своите пилци и набере сили за нов полет? …Не може. Така е и при хората - там някъде между Небето и Земята се намира кръстопътят, където си дават среща национално (коренно) и общочовешко (универсално, божествено) и от такива срещи се ражда наистина значимото и ценното.
Ако проучим живота на едно дърво, лесно и бързо разбираме, че в средата на дървесината и от корените към върха текат жизнените сокове на Земята. В същото време под кората и от върха към корените, след фотосинтезата в листата и посредством друг вид сокове, тече енергията на Слънцето. С други думи, дървото се проявява като място за космичната среща и за любовния акт между Слънцето и Земята. А като главен сборен резултат от този акт се раждат плодовете.
Така или подобно стоят нещата навред в растителния и в животинския свят - както на индивидуално, така и на общностно равнище. Така или подобно изглеждат те и сред отделните хора и в техните общества, в народите и държавите, както - и в цялата Вселена. Навсякъде едно и също: От Корена към Върха и от Върха към Корена. За да има плодове. Прекъсне ли се тази връзка и това движение, дърветата изсъхват, изсъхват хората и семействата, народите и държавите - всичко изсъхва и умира.
Затуй винаги, когато се облагородява дръвче или национална култура, задължително е основата или коренът да е от местен произход. И това е така, защото всяка значима универсална (общочовешка) идея (ценност) може да се прихване, да расте и се развива само ако е присадена върху корена на местна традиция, приспособявал се в течение на хилядолетия към съответна територия (почва). В същото време, оставен сам на себе си, без вечната облагородяваща сила нагоре (към Светлина и Топлина, към Цвят и Плод) всеки корен бързо върви към всеобщо подивяване, повсеместно опустошаване и неизбежно отмиране.
Най-значимият и постоянен стремеж на националното (коренното) е един ден то да еволюира в общочовешко (божествено), а на общочовешкото - да се преобразува в нещо земно, конкретно и употребимо. И никой в крайна не може да попречи на тези два основни стремежа и потока. Така че в противотоковото, но и хармонично взаимодействие помежду им и ние българите, както всички други народи, имаме шанса да открием своята уникална обща посока, както - и единственото и трайно място под слънцето. И днес, когато сме се вкупом запътили към големия цивилизован Свят с надеждата за универсалната му облагородяваща сила, нека да сме наясно, че най-доброто от него може да се прихване у нас и да даде плод само ако се спои в органично единство с нашите, с българските ни корени. Иначе неизбежно резултатът е бил, е и ще е още по-голямо подивяване, пощръкляване и непреодолима разруха във всичко и навсякъде.
