В момент, когато много хора у нас и по света са шокирани от коронавируса и неговите последици и все повече подозрения се оправдават, напира един въпрос: има ли и нещо полезно и необходимо в тази ситуация? Сигурно за някои ще прозвучи кощунствено да се търсят ползи в такъв момент, но все пак такива има и те не са една или две. Сега ще изброя няколко.

В съвременния динамичен живот, доминиран от професионални ангажименти и много говорене, особено в големите градове, човек най-често функционира подобно на винтче в гигантски механизъм, в който е лишен от автономия. Той няма и време да се огледа, да погледне и навътре – в себе си. И да види какво става там. И като види, да направи нещо. И да си зададе някои най-важни въпроси и да се опита да им даде смислени отговори. Вместо това, когато му остане такова време все пак, някой току се обади по неговия супер-телефон и… всичко пропада. Така той живее на високи обороти, в почти постоянно напрежение, мисълта му непрекъснато скача от едно към друго и след работа, понякога и по време на работа, интуитивно търси бърз начин за разпускане, за излизане от напрежението. Как?

Чрез бурно, екстремно преживяване, което изведнъж да го изтръгне от състоянието му. Най-достъпното такова преживяване днес е необузданият секс с нова, непозната жена (мъж). Особено ако и двамата са вече семейни и прекрачването на семейни табута допълнително създава усещане за екстремност. В големия град, в който хората най-често са анонимни, днес това не е особено трудно, нали? Така семейството и семейният морал в твърде много случаи вече са в нокдаун. А като следствие – и цялото общество е в нокдаун – в емоционална, морална, екзистенциална и духовна криза. И като резултат, много жени вече не искат да раждат, искат да живеят като мъже. И много мъже не искат да са мъже. И животът тогава, ако и да е лъскав отвън, отвътре все повече понамирисва.

А какво се случва сега, при настоящите силно ограничителни мерки? Повече време за семейството, за любимите хора, повече време и за собствените души, за мислене и преосмисляне, с един основен въпрос: кое е най-важното? Големи ограничения и забрани отвън, но за сметка на безпрецедентни възможности за обръщане навътре. Най-после. И за намиране на нужното там и за въвеждане на ред и порядък в него. И за посяване на онези семена, от които да покълне и да израсте нещо ново и жизнено, което да даде старт на някакво ново възраждане.

През последните десетилетия, поради безпрецедентно ускореното развитие на новите технологии, на новите възможности и свързания с всичко това нов начин на живот, между поколенията настъпи истинска пропаст. Най-често младите смятат, че техните родители са безнадеждно изостанали и не са в час относно много неща. Така те на своя глава вземат важни решения, но поради липса на опит и практически знания, най-често си блъскат главите в непреодолими неща. В същото време родителите се ядосват, че порасналите им деца не търсят техните съвети. Смятат ги за изтървано поколение, за което освен у политиците, понякога съзират вина и у себе си. Е – при сегашната ситуация – на всеобщо забавяне на темпото – шансът да се получи най-после отдавна търсения диалог и разбирателство между поколенията е както никога досега.

От около 300 години човечеството е в индустриалната епоха. За същото време науката и техниката са направили гигантски скок, създадени са били много неща, с цел улесняване на живота. Но в същото време е настъпвало и все по-голямо отдалечаване от природата и от всичко естествено. Отдалечаване от природните норми и модели на живот – от създаденото от Господ. Докато се стигне дотам генетично да се променят различни организми, служещи за храна и за други нужди. Хората пък да живеят в неизменен смог от електромагнитни излъчвания, които съсипват тяхното здраве и психика и предизвикват опасни мутации във всичко живо. И самите те да стават все по-изкуствени, неусетно да променят до неузнаваемост своите нрави, тела и пола си дори. И всичко това е нямало как да не избухне някой ден и в по-масов вариант.

А един от настоящите полезни резултати тук е, че не малко хора у нас и по света изведнъж се сетиха и продължават да се сещат, че вместо да си стоят изолирани в своите градски домове, максимално отделени от всичко природно, по-добре ще е да се върнат за някое време при свои близки роднини или в полуизоставени къщи и в други имоти по села и малки градчета, близо до природата. И да установят, както никога досега и точно когато животът в нея най-мощно напира, колко добре им е там.

Пак от около 300 години насам големите пари и големите изкушения постепенно са измествали от скалата на ценностите вярата в Бог и морала. Докато днес те вече почти напълно са ги изместили. Превърнали са се в неоспорими господари, не рядко – и с ранг на Божества. А ето, че сега едно нещо най-после започва да се проумява от повече хора наведнъж: парите, удоволствията и изкушенията, ако и да са най-нужни, защото носят усещането за живот, чрез тях се поддържа живота, но те вършат и големи поразии. Те са отлични слуги, но много лоши господари. Особено ако са съюзени със свободата, а са лишени от контрол. И тъкмо там, където това се случва най-често, неизбежно се плаща най-скъпо – до поумняване. И някои плащат (ще плащат) повече.

А сега си представете и нещо по-нашенско: за някое време са затворени чалгатеките, местата за скоростно оглупяване и оскотяване на хиляди българи, много от тях съвсем невръстни. До някаква степен е блокирана пошлата музика и нейната способност да покварява, да предизвиква вътрешен срив. И сега не малко от блокираните имат възможност за освестяване. И за осъзнаване, че дълго време са били като обсебени. И да открият най-после и истинската музика, която повдига нагоре.

И още: онова, което се случва сега с коронавируса по света и у нас, дори и да е провокирано от човешка намеса, не е случайно, в неговата основа стои висш замисъл. И той е: за да не стане по-лошо след време, за да не се случи нещо необратимо трагично тогава. Ще рече: случващото се сега е като ваксина за човечеството, с цел да събуди, да насочи и да подготви неговия общ имунитет за успешни бъдещи противодействия. Да събуди неговите разум и мъдрост, неговия дух – неговите външни и вътрешни съпротивителни сили. И да го промени, да пренасочи неговите цивилизационни усилия. И така – предварително да го предпази от много по-опасни неща, включително вируси, бактерии и всякакви изкушения, които тепърва ще се появяват през идните години и десетилетия.

Така, че ползите наистина не са една или две, но по-напред се нуждаем от непрестанна будност и от непоколебимост, за да бъдат разкрити и омаломощени вредите. Успех!

Коментари

Остави отговор