ПОРЯДЪК НА СЪТВОРЯВАНЕТО

Най-напред из Тъмното на безкрая прониква Лъч светлина. Съприкосновението с Него поражда вдъхновение, творческо желание, ново начало.
Тези три последни пораждат Свобода.
Свободата поражда прозрение, истина, творчески идеи.
Тези три последни пораждат Яснота.
Яснотата поражда точни представи, разбиране, цел.

Тези три последни пораждат Вяра.
Вярата поражда щедрост, оптимизъм, късмет.
Тези три последни пораждат Сила.
Силата поражда смелост, страст, преобразяване.
Тези три последни пораждат Любов.
Любовта поражда съчетаване, сглобяване, цялост.
Тези три последни пораждат Постигане.
Постигането поражда съзряване, завършеност, победа.
Тези три последни пораждат Слава.
Славата поражда
свързване, прилагане, придобиване.
Тези три последни пораждат Поглъщане.
Поглъщането поражда изяждане, преобразуване, оплождане.
Тези три последни пораждат Раждане.
Раждането поражда единство на Небето и Земята, нов Лъч светлина, ново вдъхновение, ново творческо желание, ново начало.

Коментари

3 коментара на “Небето и Земята”

  1. NUSHKA on май 18th, 2008 8:16

    ЗДРАВЕЙТЕ, НЯМАМ ДУМИ….МНОГО ПЪТИ СЪМ ВЛИЗАЛА В РАЗЛИЧНИ РУБРИКИ НА САЙТА ВИ, НО ДНЕС ОСТАНАХ ВЪЗХИТЕНА ОТ ОБНОВЯВАНЕТО.ОЧАРОВАНА СЪМ ОТ НАЧИНА,ПО КОЙТО ПРЕДСТАВЯТЕ ВСИЧКО!

  2. Кабалист on юли 22nd, 2009 8:01

    /1/ В началото сътворил Всесилният небето и земята, /2/ Когато земята била празна и хаотична и мрак царил над бездната,
    а духът на Всесилния се реел над водата, /3/ Казал Всесилният:
    „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И видял Всесилният, че тя е добро и отделил Творецът светлината от тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъмнината
    нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи.

    Така започва Берешит (книга Битие) – първата глава на Тора (Петокнижието). У всекиго от нас тези думи извикват пред очите определена картина. Много от нас са слушали различни
    тълкувания на съдържанието на Тора на нивото „пшат“простия смисъл. Но тези достъпни обяснения оставят маса въпроси, за нас липсва логика в тях, научен подход. Как разглежда кабала събитията, описани в Тора? Всички свещени книги говорят за едно – за Висшия свят, за неговото сътворение, а чак след това как от него се е образувал и нашият свят. При това те не само разказват за онова, което се намира там, а учат човек как да види духовния свят.
    Постепенното разкриване на Висшия свят се нарича духовен подем или степени на духовното възвисяване на човека. Книгите за духовния свят дават изложение на няколко езика.
    Кабала – това е наука за строежа на Висшия свят и тя използва за неговото описание езикът на сфирот, парцуфим, графики и чертежи. Тора описва Висшия свят на всекидневен език. Съществуват също езикът на сказанията, на притчите и езикът на законите. Да се опитаме да преведем езика на Тора на езика на кабала. Тора описва раждането на Висшия свят, неговия строеж, план на развитие, а след това процеса на сътворение на Човека. Но това не е човекът на нашия свят. Става дума за създаването на желанието за наслаждение, наричано Душа или Адам, с цел да бъде напълнено това желание-творение-душа с вечно абсолютно наслаждение. Това желание за наслаждение е именно и единственото творение.
    Освен него съществува само Творец. Затова всичко, с изключение на Твореца – е само различни величини на желанието за наслаждение.
    Също и в нашия свят: онова, което отличава всички обекти един от друг, е различната величина на желанието за наслаждение, която определя свойствата на всеки обект.
    В желанието за наслаждение могат да се разграничат пет нива – пет части на желанието-творение, наричани сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут.
    Творецът желае да напълни Своето творение изцяло с наслаждение, до усещане от творението на съвършенството и вечността. Именно в такова състояние пребивава Той Самият и затова желае да го даде на нас. Творецът е съвършен и единствен. По силата на Своето съвършенство Той желае да даде и на творенията съвършенство – Своето състояние. Затова задачата на творението е в достигане на съвършенството на Твореца, в способността да получи онова, което Той желае да даде. Кабала не изучава онова, което става в нашия свят, обект на нейното изучаване е Висшият свят, откъдето след това низхождат силите в нашия, пораждайки и предизвиквайки всички събития в него. Изучавайки кабала, човек започва да вижда Висшия
    свят.
    Наблюдавайки Висшия свят, човек ясно познава Твореца и онова, по какъв начин Той е създал духовния свят. Този акт на Твореца се нарича в кабала „Първият ден на творението“.
    В своите следващи действия, тоест в така наричаните следващи дни, Творецът е създал управляващите сили на Висшия свят. Последно, шесто действие на Твореца – шести ден на творението – било сътворението на Адам. Доколкото Адам е бил последното действие на Твореца, той се явява и цел на цялото творение. Всичко, което било сътворено по-рано, било предназначено за него. Какво е трябвало да се случи с Адам според замисъла на Твореца? Адам е длъжен да достигне подобие с Твореца, да стане във всичко равен Нему и вместо Твореца да управлява всички творения, своята съдба. При това човек е длъжен самостоятелно да достигне това най-висше, съвършено състояние. Това означава, че той е длъжен
    първо да се окаже в най-лошото положение, напълно противоположно на Твореца, а след това със свои сили да се издигне над него. С помощта на кабала човек вижда нашия свят, Висшия свят и взаимодействието между тях. От Висшия свят към него низхожда информационен поток и пред неговите очи се реализира в материя. Реакцията на човек на тази информация се издига във Висшия свят и там определя в какъв вид (добър или лош) ще низходи и ще се материализира пред него неговото бъдеще, неговото утре.
    Тора започва с думата „В началото“ (Берешит) – от момента на отдалечаването на творението от Твореца. Самата дума „Берешит“ произлиза от думата „бар“„извън“, тоест предава процеса на отделяне от Твореца в обособено състояние, между небето и земята.
    В началото създал Творецът небето и земята.
    Небето – сфира бина с нейните алтруистични свойства. Земята – сфира малхут с нейните егоистични свойства. Между тези две полярни свойства, на чиято основа действа цялата система
    на мирозданието, във висящо състояние се намира душата на човека. Тора започва с раждането на творението, на Висшия свят и сътворението на човека – душата-Адам. Предназначението на Тора е в това да ни даде в този свят инструкция по какъв начин можем да се издигнем до най-доброто, съвършеното състояние. В своето изходно състояние творението или душата, или Адам – наречете го както искате – не е поправено. То е длъжно да поправи себе си, достигайки състоянието „Край на поправянето“.
    Представете си, че инструментът, с който ви предстои да работите, не е поправен. Следователно преди всичко ви е необходимо да го поправите, а след това да го използвате. Така и Тора говори тъкмо за това как ние можем да поправим непригодния инструмент – дадената ни отгоре наша душа. По времето на целия процес на поправяне човек се намира между двата свята – Висшия и нисшия. Неговата душа в този период придобива необходимите навици, знания, опит, а главното – у човек възникват нови усещания, появяват се нови, духовни
    свойства. По такъв начин, когато човек напълно завършва поправянето на душата, той придобива такива качества, благодарение на които ще може да съществува във Висшия свят, в състояние на вечност, покой, съвършенство. Това особено състояние никъде не се описва – нито в кабала, нито в Тора, защото не се поддава на никакво сравнение, тъй като негови аналози в нашия език не съществуват. То се постига само от онези, които преминават всички предварителни състояния на поправяне и достигат края на поправянето.
    Отвъд границите на края на поправянето е разположена област, където се намират така наричаните „Тайни на Тора“. Съществуват само незначителни намеци за тях в „Книга Зоар“ и в Талмуда. Тези особени тайни състояния се наричат „Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“. Но това са наистина само намеци, а в действителност тези състояния, тези духовни области е невъзможно да бъдат предадени с думи, защото нашите думи, букви, понятия са взети от областта на поправянето и са действителни само в нея. Онова, което се намира по-високо от системата на поправяне, изобщо не се възприема от нас и поради това никак не може да бъде прехвърлено върху човешкия език, вмъкнато в нашата система от координати, определения, представи.
    „В началото създал Творецът небето и земята…“ – тук се говори за сътворението на две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство на „небето“ се поправя егоистичното свойство на „земята“на душата. Целият процес на поправяне се осъществява в течение на седем състояния, наричани „седемте дни на творението“. Това условно обозначение естествено няма никакво отношение към земните дни. Тук не става дума за земните денонощия, за физическите качества на светлината или тъмнината. Става дума за духовните състояния, за духовните усещания на човека, преминаващ тези стадии на поправяне, за системата, в която се поправя неговата душа, намираща се все още на нивото „земя“.
    Необходимо е душата да се издигне от нивото на сфира малхут на нивото на сфира бина, тоест, егоистичното свойство на малхут да се преобразува в алтруистичното свойство на бина. Това се достига по пътя на седемте последователни поправяния, наричани „седемте дни на седмицата“. Тора обяснява какво във „всеки един ден“ човек е длъжен да направи със своята душа.

    Източник: Кабала Днес

  3. АНТОАНЕТА КИРКОВА on март 24th, 2010 10:26

    ПОРЯДЪК НА СЪТВОРЯВАНЕТО

    Най-напред из Тъмното на безкрая прониква Лъч светлина. Съприкосновението с Него поражда вдъхновение, творческо желание, ново начало.
    Тези три последни пораждат Свобода.
    Свободата поражда прозрение, истина, творчески идеи.
    Тези три последни пораждат Яснота.
    Яснотата поражда точни представи, разбиране, цел.
    Тези три последни пораждат Вяра.
    Вярата поражда щедрост, оптимизъм, късмет.
    Тези три последни пораждат Сила.
    Силата поражда смелост, страст, преобразяване.
    Тези три последни пораждат Любов.
    Любовта поражда съчетаване, сглобяване, цялост.
    Тези три последни пораждат Постигане.
    Постигането поражда съзряване, завършеност, победа.
    Тези три последни пораждат Слава.
    Славата поражда свързване, прилагане, придобиване.
    Тези три последни пораждат Поглъщане.
    Поглъщането поражда изяждане, преобразуване, оплождане.
    Тези три последни пораждат Раждане.
    Раждането поражда единство на Небето и Земята, нов Лъч светлина, ново вдъхновение, ново творческо желание, ново начало.
    МНОГО МИ ХАРЕСА ТОВА, КОЕТО ПРОЧЕТОХ,

Остави отговор