Името на човек и на всяко друго същество (или същност) е сложно съчетание от звуци, писмени знаци и проникващи вибрации, посредством които то действа като носител на закодирана информация и лъчиста енергия със строго определана честота и посока. И колкото пъти то бива казано, написано, прочетено или помислено, толкова пъти онзи (онова), на когото (на което) принадлежи получава нов и специален тласък. И този „тласък“ непрекъснато оформя и извайва, оформя и извайва, та лека-полека съответният човек (същество, фирма, начинание, намерение, творение…) все повече „заприличва“ на своето име, придобивайки неговите „очертания“ и характеристики. С други думи, от памтивека името е било и продължава да е най-употребяваната и действена мантра и поради това – основен регулатор в съдбата на всеки човек. И онзи, който, по една или друга причина е променял своето име, неизбежно и категорично се е убеждавал в горното, чрез последвалите съдбоносни промени към добро или зло и изразяващи се в цяла верига от драстични събития.

Старите българи отлично познавали тайната сила на името и така стигнали до идеята да „узаконят“ запазената и до днес традиция да кръщават децата си на дядовци и баби – нещо, което липсва, да речем, в традиците на други народи. По същество това бил езотеричният отпор на нашите предци срещу многовековната тирания, както – и начин за оцеляване в нейния мрак. Предаването и приемането на личните имена през поколение (от дядовци и баби на внуци) е съдействало и съдейства да бъде повторено много от съдбата на вече миналите през проверката на времето. Така голям брой от рисковете на бъдещия човек бивали избягвани в аванс, още с именуването. Но… онова, което помага в робски години, не е най-полезно в други времена, тогава то ограничава и спъва естествения процес към личностно развитие и многообразие. Тогава приемствеността може да се осигурява най-добре посредством едно и също и неизменно в течение на много поколения фамилно име – чрез екгрегора на целия род – и чрез много и разнообразни, свободно избирани лични имена. Както, междувпрочем, правят най-напредналите и свободни народи.

Днес в България е добила популярност следната практика: при избора на име да се взема само началната буква от имената на дядовци и баби. Всъщност тук има не малко здрав смисъл, тъй като в началната буква е закодирано най-важното – творческата (генеративна) сила. А това ще рече: послужилата начална буква за главен ориентир при избора на ново име оставя траен „отпечатък“ в бъдещето – дори чак в децата и внуците на новороденото. Тъй че този метод наистина силно съдейства за трансфер на генетична и друга информация през поколенията. Друга разпространена практика е съобразяването с църковния календар и датата на раждането. В този случай се получава така, че всеки роден на определена дата и кръстен на светеца, честван на същата дата, „влиза“ в Неговото мощно информационно и енергийно поле – нетленно през вековете. А съвпадението на датите се явява необход имата тук „входна врата“. Но пак е нужно родителите (създателите) да имат последната думата при избора.

В най-ново време нуждите на Интернет-общуването непрекъснато налагат да се измислят прякори (никове), чрез които участниците се легитимират във виртуалното пространство. Но малцина имат представа какво всъщност правят. Ако имаха такава представа – че с подобен свой акт могат да преобърнат живота си наопъки – най-малкото биха се отнасяли по-сериозно към този вид занимания. Но достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху един от многобройните форуми, за да разберем опасното невежство и абсурдността на ситуацията, която цари там. И същата или подобна е „картината“, за съжаление, и когато се измисля име на всичко друго – фирма, начинание, творение…

Днес много българи, подгонени от нуждата, тръгват на Запад, за да опитат късмета си там. Но никак не е излишно да знаят, че ако собственото им име не се среща сред населението на съответната страна, онова, което ги чака е изолация… и трудно преодолима носталгия. И това е така, защото съимениците, без значение какви и къде, създават общо информационно и енергийно поле, което поддържа енергийно всеки от тях поотделно. В крайна сметка важните съображения при избора на име – за каквото и за когото и да е – могат да са не едно или две. Но най-важното е: името да звучи приятно за ушите на родителите или създателите; да им харесва; да ги изпълва радост, когато го произнасят. И не на последно място – да имат интуитивното усещане, че то най-точно съответства на детето (делото, начинанието). Всичко друго са само следствия и подробности.

Тайни на яденето и пиенето

Коментари

Остави отговор




-->