oganТъй както отделният човек си има свой център, така и всяко общество също си има център. Но нека да се върнем край огъня в началото на времената, за да разберем. Да се заслушаме в пукота на горящите съчки и да се загледаме в езиците на лумналите пламъци, чиито отблясъци пробягват по лицата на насядалите околовръст мъже и жени. Те са загърнали своите ъгловати тела в кожи на убити от тях зверове и се греят, зареяли поглед в танца на пламъците. Неусетно и в очите им нещо заиграва, а по телата им пробягва ритмично потръпване, идващо сякаш изпод самата земя. Потръпването се усилва, един по един хората скачат и скоро около огъня се завихря танц, необуздан и стихиен като тях самите. От гърлата им се откъсват гърлени звуци, каращи космите да се изправят. Но ето: един от танцуващите издърпва горяща главня от огъня и започва да я размахва над главата си, описвайки светещи кръгове в тъмното. После той се отдръпва назад, засилва се и прелита над пламъците. И пак и пак. Някои от най-смелите го последват. На всички страни се разлетяват рояци искри…

Когато огънят и танцът попреминават своето най-буйно горене и жарта става преизобилна, танцьорът с главнята започва да я разстила нашироко. Като приключва с разстилането, той вдига глава към небето, към звездите на него и надава мощен, пронизителен вик. После внезапно спира, заслушва се в ехото и мигом се захлупва на земята – тих и неподвижен, свит на кълбо. Но когато се изправя, очите му са изпълнени с блясък и с някаква нова решимост. Без колебание, той тръгва напред, придружен от ритмичния напев и от многото втренчени в него очи. Напевът става все по-силен и той нагазва в жаравата. Никой не го последва, околните очертават кръг и само се поклащат ритмично. Когато танцът най-после приключва и танцьорът излиза от прегръдката на жаравата, хората се струпват около него. Гледат стъпалата му, оглеждат го целия и ахкат – няма и следа от изгаряне. И лека полека започват да схващат: той не е като тях, той е друг, той е като самия Огън… и затуй не може да бъде изгорен, не може да бъде победен. От този ден нататък те започнали да се отнасят към човека с главнята и към всички подобни на него като към Огън, даряващ с топлина и светлина.

Така е било преди, вероятно така ще бъде и занапред. Има хора, подобни на огън и те са орисани да попадат винаги в центъра, а другите – другите да се тълпят около тях, за да се греят. И да се опитват да им подражават в неподражаемото. Значи: всенародните любимци, будещите най-голямо възхищение и най-широко одобрение, неизбежно привличат вниманието и интереса на хората и служат за пример. Те са модели за подражание и центровете на влияние, както са и извори на вдъхновение. Такива, например, са легендарните герои от миналото, чиито биографии се знаят наизуст. Такива са и съвременните популярни герои, фокусиращи върху себе си много внимание и възхищение – големите творци и националните лидери, мъдреците и духовните водачи, откриватели и изобретатели, хората на изкуството, големите майстори, предприемачи и политици, артисти, певци и шоумени, популярни спортисти, както и всички други, заслужили най-голямо признание и най-много аплодисменти. С две думи – цветът на обществото. Те всички служат за пример, карат околните да им се възхищават, да им подражават и да ги следват.

Хората създават героите, но и героите създават хората. И туй второто има по-голяма сила, защото принципно от центъра се създават нещата. Но какво се получава, ако героите в центъра не са истински? Ако не са акт на реална изява и селекция, а са натрапени отнякъде, от някакви не съвсем ясни желания и потулени намерения – външни или вътрешни – подпомогнати от още по-неясни пари и интереси? Става туй, че започва мащабна подмяна на ценностите и хирургична интервенция – премахване «сърцето“ на обществото и последващата му подмяна с изкуствено. Най-лесния и бърз начин да се поведе едно общество към гибел и самоунищожение, е тъкмо този. В ерата, когато парите и медиите упражняват почти безгранична власт, това е напълно възможно. А същото означава: хората да останат без близки на тях вдъхновяващи примери, без стремеж към облагородяване, без общ център на гравитация, да заприличат на свободно блуждаещи електрони. И да станат лесна плячка за всякакви хищни желания – почти тъй, както е ставало някога с племето, останало без огън, без неговата топлина и светлина. Означава да започне всеобща подмяна и фалшификация, да изчезнат вътрешнитe ориентири и центровки, да настъпи взаимно „самоизяждане“. Да настане разнобой и разбойничество, да завладее корупция и проституция, да няма радост и обич. И да има групово или поединично спасяване в емиграция.

Лесно може да се разбере какво е едно общество – със или без вътрешен център, вървящо към разруха или не – от това доколко хората с големи заложби и способности в него имат условия за творческа изява. И още – от това доколко то произвежда и какво е качеството на произведеното. Няма ли такива условия, няма ли производство и качество, не се ли появяват нови и оригинални творби и продукти, значи няма реална йерархия на ценностите, няма ценности изобщо, няма център, няма нищо. И обратното – има ли такива, има всичко.

Не само известните личности, така също и големите събития имат способността да фокусират обществената енергия и да консолидират обществата. Например решаваща победа на национален отбор. Някога победите са били на бойното поле, днес много от тях са на спортната арена. Но най-голям дял тук имат големите традиционни празници, всеки от тях със своя специфика. Както нищо друго, те създават общ емоционален заряд, който обединява и води към значими общи усилия, проявява се като описания по-горе огън. И като акупунктурна стимулация по енергийните меридиани на обществения организъм. По празниците ще ги познаем – не би било пресилено да се каже и така. Нека да си представим тогава големия християнски празник Великден. Много дни предварително тече подготовката и настройката за него. И това става синхронно, с много успоредни приготовления и действия, желания и настроения, водещи към една обща кулминация. Общото преживяването на самата кулминация – прехода от Смърт (Разпятие), към Възкресение, оттеква навред, оставя незалечими следи, предизвиква резонанс, който очиства и регенерира всичко и на всички нива – физическо, емоционално, духовно, индивидуално и обществено.

От друга страна и цялата писана човешка история не е нещо друго, освен възхвала на незабравимото, на онова, което е нужно за пример – за да обединява и води. Но за да има празници и възхвала на незабравимото, освен обреди и ритуали, необходимо е и още нещо, по-важно от всички други неща. Кое? Песни, танци и музика, разбира се. Но не какви да е и не внесени отнякъде, отвън, а родени вътре, в самата общност и характерни най-вече за нея. Най-обичаните и най-популярни песни, танци и музика с роден привкус, изобразяващи духът, еманацията на общността! А защо точно на тях е отредена ролята да са в центъра, да са самата главина на общественото колело, крепяща неговото единство, сила и устойчивост, не може да се каже. Така е отредил Създателят. По музиката ще ги познаем.

Коментари

Един отговор на “ЦЕНТЪРЪТ НА ОБЩЕСТВОТО”

  1. Петра Христова on февруари 23rd, 2013 23:27

    БЛАГОДАРЯ ТИ,НИКОЛАЙ ЗА ПРЕЖИВЯВАНЕТО,ЧЕТЕЙКИ НАПИСАНОТО ОТ ТЕБ!ТЕМАТА ЗА ЛИДЕРСТВОТО Е МНОГО АКТУАЛНА ДНЕС,КОГАТО НАРОДА ИМА НУЖДА ОТ ИСТИНСКИТЕ СИ ВОДАЧИ.ВСЯКА ЕПОХА РАЖДА СВОИТЕ ГЕРОИ И ВОДАЧИ,НО И НАРОДА ТРЯБВА ДА ГИ ПРИЕМЕ И ДА ИМ СЕ ДОВЕРИ…

Остави отговор