Посоките на света. За какво служат те? За ориентация разбира се – за намиране на общото в конкретното и на конкретното в общото. И за осъзнаване на възможностите за себеизява. Макар че през последните десетилетия, а дори и столетия, хората знаят все по-малко за всичко това.

От изток – оттам откъдето изгрява слънцето – идва силата за всяко ново начало. Най-напред – чрез възникване на нов ентусиазъм. А после – и чрез поява на нови идеи, намерения и действия, изявяващи се подобно на семена за нови начала и начинания. Но от изток идва и всяка трайна агресия, така че най-напред трябва да се осигури защита от нея, за да има пропускане само на най-потребното. Щото и всички големи нашествия стават все от изток, нали: Америка е била завладяна от изток, Европа е търпяла много нашествия и все от изток. На изток от България е Черно море и затова новите начала за българите идват от дълбините на спомените за най-древното – още от времето, когато Черно море било езеро, по чийто брегове цъфтяла една от първите цивилизации. А за да са силни България и българите, тези техни „семена и спомени“ трябва да се събудят за нов живот и да се пренасят и засяват и на запад.

Ето и едно частно приложение на същия природен закон: когато човек изпадне в безпътица, добре е да се върне в родния град (село) и да се изкачи на най-високото място на изток от него, за да посрещне изгрева на слънцето. А после – да направи същото и в града (селото), в което живее. Така той ще се сети какво да прави занапред и ще излезе от безпътицата. Ако на изток е море (езеро, голяма река) – да направи същото на неговите брегове!

Западът в същото време – там, където залязва слънцето – носи красота, мир, хармония и съвършенство. Най-добре това разбират влюбените, които интуитивно и силно са привличани от залеза. И като го наблюдават заедно, под влияние на взаимното омагьосване, освен другото, те неусетно разбират дали се допълват взаимно, дали са един за друг.

А в случай, че човек остане сам и остро му липсва спътница (спътник) в живота, добре е да се върне в родния град (село), да се изкачи на най-високото място на запад от него, за да изпрати залеза на слънцето. А после – да направи същото и в града (селото), в което живее. Така той ще влезе в синхрон и съдружие с природните (божествените) закони и процеси и ще получи прояснение относно онова, което е нужно да направи, за да открие това тъй нужно другарче. Ако на запад е море (езеро, голяма река), да направи същото на неговите брегове.

Изтокът е мъжки по своята природа, а западът – женски. Изтокът носи енергия, идеи и „семена“ за ново начало, а западът – най-необходимото всичко това да покълне, да се развие и да даде плод. Изтокът е зачатието и започването на нещата, а западът – тяхното усъвършенстване и осъществяване. Като и двете посоки са си най-необходими взаимно.

Ако една страна поддържа едновременно активни отношения със страните на изток и със страните на запад от нея, тя търпи развитие и напредък. И зле се получава, ако едната посока бъде блокирана за някое време. Само че такава отвореност може да е полезна само при положение, че страната и отделните хора в нея притежават както възприемчивост, така и силна защита за идващото от изток. За да се пропуска само нужното и полезното. И още – ако е налице голяма активност и настъпателност относно изходящото на запад. За да тече обменът изток-запад, тъй както слънцето изгрява и залязва непрекъснато. А за да става това именно така, нужно е всеобщо осъзнаване на главните общи задачи, цели и сила, заложени изначално, както и нуждата да бъдат те реализирани, защитавани и подкрепяни.

Коментари

Остави отговор