От памтивека всеки човек има един върховен стремеж, с две разклонения – към топло и светло. Както за тялото, тъй и за душата. И целият негов живот е подчинен на този Стремеж. Всичко останало са само подробности.

А къде е топло и светло, къде е техният източник, умът не знае, това се научава от други рецептори. От усещането за топлина, която сгрява тялото или душата, понякога и двете едновременно. От усещането за светлина, даваща видимост и увереност, переспектива и бъдеще. От усещането за прииждащата сила, която прави невъзможното възможно.

Какво става, обаче, ако поради някаква причина, човек загуби своите усещания за топло и светло? А заедно с тях – и пътя към своя вътрешен и неизтощим Източник на топлина и светлина? Туй същото на първо място би значело, да няма какво да го грее и радва, да няма кой да го грее и радва и той самият да не грее и радва никого. Да не обича и да не е обичан, да е ненужен дори и на себе си. Общият резултат тук най-често е отчаяние и озлобление, немощ и страх. Такъв човек лесно попада в гравитацията на външни влияния и става жертва на всякакви внушения, дори и престъпни.

Бидейки без неизтощим Източник на вътрешна топлина и светлина, а значи без трайни ценности и непоклатима опорна ос в живота си, неподвластна на времето, той попада на заместители – на фалшиви ценности и идоли, на временни величини и величия, на опустошителни страсти и всевъзможни пристрастявания. И постепенно, но окончателно загубва себе си в техните безброй лабиринти…Тъй като не се стреми да създава сам, неговите знания и умения стигат дотук – да копира създаденото от други. Но най-отличителния негов белег е липсата на вяра в Бог. Щото за да има такава вяра, той трябва да има и съответна нагласа. А за да има такава нагласа, трябва да допусне и да приложи и творческата искра в себе си. А като я няма тази искра, как да разбере Твореца на всички творения?!

Затуй чуем ли някой да казва, че не вярва в Бог, туй не е от глупост, макар че и така може да се обясни, по-скоро то иде да каже, че имаме насреща си човек, лишил се сам от творческа сила – от способността да открива в живота нови осъществими идеи и да създава нови, оригинални и ценни неща. Големите творци затуй са големи, защото в най-голяма степен работят чрез своята вътрешна топлина и светлина. Или иначе казано – чрез Бог или чрез Твореца. А всеки, който е открил Твореца в себе си и живее чрез него, значи е спечелил своята лична борба за Огън, който никога не угасва. Намерил е Топлото и Светлото, които никога не свършват.

Коментари

Остави отговор