Думите и членоразделната реч са носители не само на пряк смисъл, но и на скрити послания, които се съдържат в тяхната мелодия, във формата на буквите, в техните места в азбуката, а дори и в начина на изговарянето им. В голяма степен буквата представлява и абстрактна картина на скрития смисъл, при което в думата се получава многократно наслагване на такива „картини“. Нека видим сега как става това чрез буквата и звука М, употребени в различни варианти.

М е този членоразделен звук, който ние българите (а и не само) най-напред научаваме в своя живот. Защо? Защото се съдържа в думата ма-ма. Как се изговаря М? Двете устни плътно прилепват, сякаш се целуват една друга, а по-голямата част от въздуха минава през носа. А каква е функцията на носа? Да надушва, той е орган на разузнаването. Пример: ако храната мирише лошо, въпреки че на външен вид може да изглежда добре, ние не я ядем (миризма). А само се мръщим: м-м-м-м. Така се спасяваме от проблеми, които могат да са и сериозни. Така М изразява и в същото време спомага за предварително „надушване” на ценна информация. А най-важното участие при изговарянето на този звук имат устните. А те какво са? Както е казано на друго едно място, устните служат за четири основни неща – за хранене (ам, ям), за говорене (думане), за пеене (музика) и за целуване (мц). И за енергийно зареждане на съответните четири основни нива. Тъй, че ето я още една основна причина бебето да държи толкова много на М и на мама.

Освен в думата мама, звукосъчетанието МА или М в съчетания с други звуци (букви), се съдържа в много още важни думи: Мария (Богородица, майката на Исус), Мадара (майката природа), мантра, маг, мъдрост, мисъл… И още: както в българската, така и в латинската азбуки М е 13-та буква, което се редуцира до 4 (1+3=4). А 4 е съответствие на планетата Уран и на знака Водолей. Водолей пък, със своя владетел Уран, е знак на откровението, на внезапното осенение на мисълта, на новите идеи, на пътя към истината. И не случайно изображението М силно напомня за мълния (с три остри върха) на небето, или на знака за високо напрежение. Нали и мисълта е с подобна природа и проявление – като мълния от небето.

Друго: в базисната (вечна и неизменна) зодиакална схема на България (с водещ знак Козирог), Водолей е 2-ри базисен дом. А какво означава това? Означава, че М е свързана с енергийното зареждане (дом 2). Означава храна (ам, ям), музика (емоционално зареждане), материали, имоти, монети, мангизи, мъни, както и много други видове зареждания. Същото може да се види и в много други думи, в които М има основно участие. Като в думите имам и имане, например.  Тъй, че повечето български думи, в които на М е отредено важно място, притежават зареждаща сила или насочват към енергийно зареждане и притежания. Това е у нас, обаче, не е по принцип. Да – и в други страни с базисен Козирог като Индия (ом), например.

М няма овали и закръгляния, няма и хоризонтални линии, има само две вертикали, две наклонени линии и три остри ъгли. А наклонените в техния долен край се съединяват в средата в остър връх, насочен надолу. И всичко това зарежда ума, задвижва мисленето. Как и защо? Чуйте само: у-у-м-м! Тук първият звук У служи да насочи вниманието и енергията навътре и в дълбочина, както това става в думите и словосъчетанията „у нас, у вас, уча“. А вторият звук М – да направи асоциации вертикално – между горе и долу, между абстрактно и конкретно – да приеме информацията, да я преработи и приложи. А и двете букви притежават остър връх, насочен надолу – да прониква в нещата, да приземява идеите, да ги превръща в приложения. Тъй, че в умствените дейности и в мисленето има изкачване нагоре и спускане надолу, както и проникване навътре.  И… сътворяване.

За същото може да се съди и от някои думи в най-разпространените, световни езици, думите за висока планина и за планински връх (опиращ в небето), повечето от тях започват имено с М – Mountain, Mount (английски), Montagne, Mont (френски), Montaña, Monte (испански) и т.н. Нали височината във физически смисъл има връзка с височината в психически (духовен) смисъл: Мойсей (отново М) е говорил с Бог и е приел неговите заповеди, познати като десетте божи заповеди (декалог), не в равнината, а на Синайската планина. И днес много хора търсят планината за вдъхновение, за повдигане на духа. Тъй че буквата и звукът М правят така, че да се повдигат човешките ум и дух, да търсят височината отвън и отвътре, както и обратното – като възприемат важни послания отгоре, да ги снемат долу, да ги приземят. Те карат човек да открива нови идеи и да ги прилага, да мисли и да измисля, да се докосва до мъдростта и до вечността.

А думата УМ прилича на друга една, свещена дума (мантра), дошла от Индия – ОМ. Там първата буква (звук), както е казано на едно друго място, изобразява човешкото сърце и всеобхватната любов – обединяване, обгръщане, обич. Тя е и 15-та буква в българската азбука, число редуциращо се до 6, което съответства на Венера и отново означава любов. Или: О+М=Обич+Мисъл! А сборът от редуцираните числени стойности на двете букви е равен на 1 (6+4=1) – начало, космична любов. Или: Обич+Мисъл=Начало. Та това е свещения звук ОМ и онова, което той задвижва, ако е приложен у нас. Или: мощно енергийно зареждане за ново начало, минаващо през сърцето и ума. Добре, но пита се тогава, защо в нашия български език имаме една противоположна по дух и смисъл дума, започваща с ОМ – омраза? Обяснението е просто: втората част от тази дума (-раза), има разделящ ефект и задвижва противоположното, като обръща смисъла на 180 градуса. Най-вече и за това, защото там пада ударението. Или: омраза е подобно на раз-обичане – имало е обичане, но вече е започнал обратния процес. Както е в думата развеждане.

Добре, но какво задвижва тогава друг един свещен звук (мантра) – АУМ, където М отново участва? Ето какво: А=1=Слънце=първична, творческа енергия=космична любов=начало на сътворяване. После е У- усвояване, приемане навътре. И накрая е М – мислене, прилагане, материализация. Но по модел, по образ и подобие на небесното – на Създателя.

Една голяма беда за нас българите днес е безразборното и масово вкарване на чужди думи в българския език. Това прави езика ни хаотичен, грозен и най-вече – вреден. Защото всяка дума, в който и да е език, не възниква случайно. Тя установява връзка с другите думи и най-вече – с един по-голям, по-основен ритъм – с ритъма и енергията на земята, на която е родена и наложила се за употреба и с нейната връзка с определен сектор от небето. А когато се вкарват чужди думи, родени на друга земя, с друга небесна връзка, с друг основен ритъм, настава хаос! Настава голямо разстройване на всички нива – физическо, емоционално, мисловно, духовно. И сгромолясване пак на всички нива. Езикът е най-коварното и опасно средство за сгромолясване на хора и на цели народи. И в същото време е най-доброто средство за изправяне в цял ръст на хора и на народи.

Чуйте само езика на Вазов, на Ботев, на Йовков, на Яворов! Каква музика е той за душата!!! Той може да изправя хора, а даже и цели народи. Тъй, че здравословно и безопасно е да се вкарват само такива чужди или нови думи в българската реч, които са в нейния ритъм. И това, обикновено така става, ако се прави от писатели, поети, от майсторите на словото, които интуитивно усещат този ритъм. Ако не се прави, обаче от тях, настъпва опасен миш-маш, който действа подобно на бавна отрова. Нека тогава да си даваме доверието и мандата за словотворчество само на майсторите на словото у нас! А не на глупците, които убиват българската реч! И по този начин – и всички нас.

Коментари

Остави отговор