Звукът и буквата Г са най-специални за нас българите. Защо? Най-напред защото те участват в името на нашата страна. И не само участват, ударението пада върху Г – Бъл-Гария. И още по-специалното тук е, че Г е четвърта буква в името на страната ни, също както е четвърта и в азбуката ни – А,Б,В,Г… А всичко това води до не малко и значими връзки, скрити взаимодействия и явни последствия. Например – при хората, в чиито имена тази буква има важно участие – Георги, Гергана, Григор, Галя и… много други. Въпреки че малцина са даващите си сметка за случващото се.

Ако направим сравнение между Г и К, трудно е да не забележим голямото сходство при произнасянето на двата звука. И това сходство произлиза от основното участие – и в двата случая – на клапата, която затваря и отваря входа към гърлото и трахеята, наречена епиглотис. Разликата е, че в отличие от К, при Г вземат участие и гласните струни. Най-напред има затваряне и после рязко отваряне на тази клапа, за да се чуе Г. А основната нейна функция е да разграничава няколко успоредни или последователни процеса: хранене, дишане, говорене, пеене. Вероятно и затова в думите граница и разграничаване Г заема ключова позиция.

Как се пише Г? Две прави линии, сключващи прав ъгъл. На пръв поглед внушението е, че това е силно неустойчива фигура, която всеки момент ще се катурне. Но в нея има сякаш и едно загатване, един намек за силен стремеж към устойчивост и трайност – от полуквадрат към цял квадрат. Когато трябва да направим ограда, каквато и да е тя, с какво започваме? С един прав ъгъл от оградни елементи. Правият ъгъл е началото на всяко ограждане и отделяне, на всяко обособяване – начало на всяка структура. Във времената, когато се е строяло предимно от камък, майсторът-зидар най-напред поставял крайъгълния камък. По него се е равнявало всичко останало, той бил главният ориентир. Оттогава изразът “крайъгълен камък” е останал като нарицателен, в случаите когато се поставят основите на нещо ново и значимо. Та Г в думите и изразите е като крайъгълен камък, такова е скритото послание на тази буква (звук). И нейното предназначение. Не случайно думите глава и главен пак започват с Г.

Проектиран върху кабалистичния глиф, върхът на правия ъгъл в буквата Г опира в сефирата Бина, която „отговаря” за началото на формите и „архитектурния“ план на създаваното. Десният край на хоризонталната линия горе пък стига до Хохма – място, където се раждат еманациите, сиреч новите идеи. А долният край на вертикалната линия на свой ред стига до Ход – място, където се свързва и прилага всичко направено дотук. Или: нови идеи – начало на формите (архитектурен план) – прилагане, успех. Освен това, като четвърта буква в азбуката, Г има астрологично съответствие с планетата Уран (всичко най-ново). А това твърде добре и много точно се вписва с всичко казано дотук.

Г силно напомня за триъгълника в геометрията и за троичността като творчески принцип, който непрекъснато подсеща за нови идеи и насърчава към нови дела. Затова и съответният звук води до будност, интелигентност и свободолюбие, както и към непрестанни предприемачески усилия. Към нови бизнеспроекти и бизнесуспехи. При това – чрез собствен труд и чрез прилагане на собствени, оригинални идеи. Едни от най-будните, изобретателни и предприемчиви българи от Възраждането до днес са родени и израсли в град, чието име започва с Г – Габрово. Габровските знаятчии и майстори са били известни далече извън пределите на българското. Това е българският Манчестър – градът, където машините и машинното производство са въведени най-напред по нашите земи. Не случайно и в думите град, градя и изграждам, Г заема ключова позиция. И всичко това и много още от същия порядък, е скритото послание на този звук (буква), което всички ние приемаме интуитивно. И най-често – без да се замисляме.

Интересно звукосъчетание е ГО – го-лям, го-ра, го-рене (ог-ън), го-ворене… което най-кратко може да се преведе като събиране на едно място за общи действия и за растеж. В Г липсват дъги, овали и окръжности, затова на тази буква й трябва съдружие с други букви, в които има овали, дъги и окръжност – за да ражда, за да осъществява предприетотото. Звукът има отношение и към словото и музиката – говоря, глаголя, глас, гъдулка, гайда – но популярна музика, популярно говорене, такива които събират на едно място повече хора и създават г-рупа или групи – според предпочитанията.

В крайна смета, Г спомага за разграничаването, но така също – и за групирането на нещата и хората според техните особености и предпочитания. За да си намери всяко нещо и всеки човек своето място и да стане крайъгълен камък за онова, за което е предназначен.

И накрая, едно полезно упражнение: многократно изговаряне подобно на мантри на кратки и произволно избрани звукосъчетания, с участието на Г. Най-важното е те да звучат благозвучно за произнасящият ги. Това помага при нови начинания, когато новата идея и начинът на прилагането й още „зреят“.

Коментари

Един отговор на “Г – ТАЗИ ТЪЙ СПЕЦИАЛНА БУКВА”

  1. Мария on юли 30th, 2017 11:47

    Името на буквата е „глаголи“ т.е. действам и говоря.Името на Бог Син „Вечният Син е Глаголът “ )Словото). Името на първата българска азбука- Глаголица.

Остави отговор