Както всички знаем, сърцето непрекъснато изтласква кръв, напряга се и се отпуска, напряга се и се отпуска…. А може ли то само да се напряга? Или само да се отпуска? Не може. Тези две основни негови движения и състояния непрекъснато се редуват – туп-тап, туп-тап – за да има ритъм. За да има и движение на кръвта и за да има живот. Ала и всичко друго в човека и около човека, в природата и в обществата също се нуждае от туптене и ритъм, за да има движение и живот.

Така, поради сходни причини, от памтивека били създадени седмицата и седмичният ритъм, при които непрекъснато се редуват работа и почивка, напрягане и отпускане. И едва ли има нещо друго, по-непроменяемо във вековете, от най-древни времена до днес, при всички народи, култури и цивилизации. Разлики се забелязват само в някои дни за почивка, но иначе принципът на седмицата и на седмичния ритъм навсякъде си остава същият. А кой е създал всичко това? И как? Кой друг, ако не пак Този, Който е създал и човека, както и всичко останало.

А защо всеки ден от седмицата носи специална своя динамика, различна от тази на другите дни? Защото като наредим последователно седем, естествено обособени отрязъка от време, независимо от тяхната дължина, и в първия съумеем да се изпълним с вътрешна светлина и вдъхновение за ново начало, всеки от останалите шест ще получи специална, естествена тоналност. В точно съответствие с Божия ред.  Почти така, както се нареждат тоновете в тоновата стълбица, след като зададем началния тон „до“. И когато това се прави едновременно и постоянно в цялото общество и във всички общества, отделните дни в седмицата и техните „тонове и тоналности“ получават голяма и постоянна сила, трайност и вечност.

Какво се получава, обаче, ако седмичният ритъм системно бива нарушаван? Ако, поради някаква причина, хората започнат да не се съобразяват с него? В такива случаи, които днес не са малко, най-общо се стига до аритмия и хаос във всичко. И в професионалния, и в семейния живот и в здравословното състояние, дори и в усещането за удовлетвореност и щастие. Много неща се объркват тогава. А това на свой ред докарва и разруха – пак на всички нива, навсякъде и във всичко. Някои хора, общества и народи най-вече затова са били и продължават да са по-успешни, по-здрави и по-жизнени от други, защото са поддържали този ритъм. В отличие от други, които са го позагърбили. Макар, че малцина са онези, които си дават точна сметка и осъзнават всичко това.

Старите българи отдавали изключително значение на всеки от дните в седмицата и стриктно следвали неговата вътрешна динамика, съответна на Божия ред. И точно това е една от главните причини за тяхната жизненост и за оцеляването им, въпреки всичко, въпреки големите превратности на съдбата в течение на векове. Ето как:

НЕДЕЛЯ – в този ден не се работи (не-деля), той е съборен, празничен ден, в него преди обяд отдаваме дължимото на небесния ни Отец, а след обед се събираме с най-близките хора и с приятелите – за да се повеселим.

Понеделник е ден за подготовка и адаптация към новата трудова седмица, за обръщане внимание на условията на труд и условията на живот. Някога в този ден се е месил и пекъл и хляба за цялата седмица.

Вторник е най-динамичният ден, в който извършваме голямо количество работа, изискваща повече енергия и напрежение.

Сряда е ден на високото майсторство, в който сме най-сръчни и схватливи. Ден за обсъждане и за размяна на мнения, за постигане на точност и прецизност.

Четвъртък е ден на големите и дългосрочни планове, тогава се опитваме да погледнем на себе си и на живота си от високо, в неговата цялост.

Петък е ден за създаване на нещо красиво и хармонично, поне като намерение. Вечерта пък – за отдаване на някакво удоволствие и за презареждане.

И събота е ден за равносметка и за обръщане внимание на паметта на вековете и на мъдростта на народите и на традициите – лични, семейни, родови, национални.

Коментари

4 коментара на “СЕДМИЦАТА И СЕДМИЧНИЯТ РИТЪМ”

  1. Димитринка Йорданова on април 1st, 2017 15:12

    Изключително интересна статия, която ме навежда на още по-интересни въпроси… Може ли да допуснем, че има пряка връзка между сърдечния ритъм и неравноделния такт в българската музика(ръченица)? И дали по някакъв тайнствен начин, известен само на просветени, Розетата от Плиска не е въздействала и на сърдечния ритъм на българина?
    Благодаря Ви, г-н Радев!

  2. admin on април 4th, 2017 9:21

    О да – непременно има такава връзка. Българските танци са сакрални, те имат много древен произход и всеки от тях има специално предназначение и действие, играе се в специални случаи. А Розетата от Плиска е изображение на универсалния седемстепенен творчески акт, като всяка степен има две части – дневна и нощна, мъжка и женска. Вероятно тя има непосредствено влияние и върху сърдечния ритъм, може да се опита.

  3. Димитринка Йорданова on април 5th, 2017 14:56

    Благодаря Ви! Ще продължавам да работя по въпроса…

  4. Екатерина Пейчева on април 29th, 2017 9:55

    Много хубава и точна статия.
    Сърдечният ритъм е космически зададен ритъм, в който бият синхронно сърцата на цялото човечество.Такт 5/8.
    Ръченицата е любовен танц, такт 7/8. Когато тръгне този космически ритъм, всички живи същества – насекоми, животни – започват да играят своите сватбени танци и да се чифтосват или по-точно казано, да се отдават на любов и да зачеват. При хората също, макар отдавна да са загубили природните си инстинкти. Въобще всички неравноделни ритми са космически. Равноделните са измислени от човека и агресивно насложени върху дейността на сърцето, му действат пагубно- пример: изпълнителите на рок музика.

Остави отговор