SOLEYКогато говорим за център изобщо, случва се да употребим думата сърцевина. И това не е случайно – сърцето е не само център на човешкия организъм, то е също така център и извор на емоциите, на волевите и духовните импулси на човека. Или, казано по друг начин: между телесния орган сърце и писхичния център със същото име, съществува корелация. Двете „сърца“ работят съвместно като единно и неделимо цяло. Но така ли е наистина?

Най-често медиците казват, че този тъй важен орган е помпата, която движи кръвта, но те очевидно тепърва ще откриват и другите негови основни функции. Междувпрочем, някои от тях вече са го направили. Какви функции? Както знаем, през сърцето преминава всяка кръвна частица, а кръвта циркулира навсякъде и достига и до най-отдалеченото кътче на тялото и до всяка негова клетка. Тя носи на клетките кислород и храна и се връща обратно, изнасяйки техните отпадни продукти. Кръвта транспортира, обаче, и още нещо най-важно – информация и задвижващи импулси в двете посоки. Така чрез нея сърцето получава досег до всичко в човека и получава „знание“ за всичко – за всяка клетка и телесна част, за всеки процес и всяка мисъл, за всяко душевно вълнение.

И като прави всичко това, незабавно реагира адекватно, изпращайки своите сигнали по обратния път. Така то разпределя и приобщава и крепи вътрешното единство и общата сила, проявява се като съвършен координатор в човека. Затуй мъдрите хора отдавна са казали: сърцето помирява, съчетава и обединява вътрешните противоречия, то „знае“ и може повече от ума. А когато основните човешки решения са основани на неговия избор, почти винаги се оказва, че те са били правилните. И това е така, защото умът се занимава само с подробностите. Той не може „да види“ главната посока, за да поведе човек по верния път – към неговия успех, към високото му постижение, към най-доброто, на което е способен. Той отговаря само на въпроса „как“, а не на въпроса „какво“ и затова съдейства само за начините, не за същностите, не за генералната цел.

А какво е това нещо сърдечен избор, водещ към генералната цел? Някога, далече, далече назад във времето, задълго не била спирала великата борба на хората за огън, топлина и светлина, без които е нямало как да оцелеят. Те пазели и поддържали огъня повече от всичко друго, нямало по-ценно нещо от него – той сгрявал телата им, отпускал и омайвал душите им, прогонвал страховете им, предпазвал ги от дебнещите в тъмното зверове, правел храната им по-вкусна, давал им сила, упование и нови надежди. И когато загаснел поради дъждове и бури или други стихии, или поради вражески набези, всички тръгвали на поход, водели люти битки с други племена, за да си го върнат обратно. Така е било някога, а и днес дърветата в гората водят подобна безпощадна борба – за топлината и светлината на слънцето. И тези от тях, които не успеят да израстнат достатъчно, лека-полека загубват битката и оставащи в сянката на своите съседи, започват да линеят и постепенно загиват. Много подобна е и картината в летните нощи – безброй мушички и пеперудки се устремяват към светлината и топлината на уличните лампи.

А всъщност от памтивека всичко живо на тази земя се бори за все същото – за топлина и светлина. Така, че всеки човек има една върховна цел – към топло и светло. Както за тялото, тъй и за душата. И целият негов живот е подчинен на тази Цел. Другото е подробност. А къде е топло и светло, къде е техният източник, умът не знае, това се научава от други рецептори. От усещането за топлина, която сгрява тялото или душата, понякога и двете едновременно. От усещането за светлина, даваща видимост и увереност, переспектива и бъдеще. От усещането за прииждащата сила, която прави невъзможното възможно

Какво става, обаче, ако поради една или друга причина, човек загуби своите усещания за топло и светло, а заедно с тях – и своя вътрешен Център, ще рече и своя неизтощим Източник на всички тези неща? Туй същото на първо място би значело, да няма какво да го грее и радва, да няма кой да го грее и радва и той самият да не грее и радва никого. Да не обича и да не е обичан, да е ненужен дори и на себе си. Общият резултат тук най-често е отчаяние и озлобление, немощ и страх. Такъв човек лесно попада в гравитацията на външни влияния и става жертва на всякакви внушения, дори и престъпни.

Бидейки без вътрешен център, а значи без трайни ценности и непоклатима опорна ос в живота си, ‘човек лесно попада на заместители – на фалшиви ценности и идоли, на временни величини и величия, на опустошителни и всевъзможни пристрастявания. И постепенно, но окончателно загубва себе си в техните безброй лабиринти..Тъй като е чужд на каквато и да е творческа инвенция, неговите знания и умения стигат дотук – да копира и да повтаря казаното и създаденото от други. Но най-отличителния негов белег е липсата на вяра в Бог. Щото за да има такава вяра, той трябва да има и съответна нагласа. А за да има такава нагласа, трябва да допусне и творческата искра в себе си. А като я няма тази искра, как може да разбере Твореца на всички творения?!

Затуй чуете ли някой да казва, че не вярва в Бог, туй не е от глупост, макар че и така може да се обясни, по-скоро то иде да каже, че имате насреща си човек, лишен от творческа сила – от способността да открива в живота нови осъществими идеи и да създава нови, оригинални и ценни неща. Големите творци затуй са големи, защото в най-голяма степен работят чрез своя вътрешен център. Или иначе казано – чрез Бог или чрез Твореца. А всеки, който е открил своя вътрешен център и работи с него и живее чрез него, значи е спечелил своята лична борба за Огън, борбата за топло и светло.

Коментари

4 коментара на “ЦЕНТЪРЪТ НА ЧОВЕКА”

  1. надка карафезиева on март 21st, 2011 13:14

    ПО верен център ,от принципните неща няма , а всички ние ги знаем законите на нормалното човешко общуване и въжделения,топло и светло,топлото от контакт с хора които те карат да растеж,а светлото от осъществения човешки идеал.

  2. Ивона on май 12th, 2013 21:47

    Благодаря,Алдебаран!Всичко написано отиде директно в центъра…и стана топло и светло. Умът си почиваше.

  3. Епчо on септември 7th, 2016 1:30

    Наздраве, приятели

  4. Епчо on септември 7th, 2016 1:30

    7 е добро число.

Остави отговор