abvgdeНай-характерно за гласните звуци – А, О, Е, И, У, Ъ – е това, че при изговаряне, говорният апарат взема сравнително малко участие. Затова те се леят като река и изразяват преди всичко енергия. И много по-малко – форма, ще рече: съдове и канали, в които се влива, вмества, формира и по които „тече“ енергията. Поради сходни причини, гласните звуци изразяват главно мелодията, а съгласните – ритъма на речта. И когато в една дума доминират гласните и започва с гласна, тя предимно зарежда с енергия. А когато в нея доминират съгласните и започва със съгласна, тя главно насочва и формира.

Будещи много въпроси и удивления са първите асоциации, които предизвиква всеки гласен звук. Например „а“, неизвестно защо и как, напомня за движение напред, което разтърсва, мобилизира, завладява и преобразява. Не случайно и свещената дума амин (амен), с която завършва всяка молитва, започва с „а“. Не случайно и всички азбуки започват с „а“. Звукът „о“ пък подсеща за движение в кръг, който обгръща и приютява. Както е в думата обич. Звукът „е“ на свой ред се разпрострира встрани и нашироко. Такова е усещането. Стели се той хоризонтално: ееее-хо! Дори и устните се разтягат встрани при изговарянето му. Звукът „и“ на свой ред притежава, като че ли, някаква вертикалност, съпроводена с усещането за мощно движение като в комин – нагоре и надолу. Пък и графичния знак се състои само от вертикални линии – две отвесни и една наклонена. И-и-и-и-и! И-ху! Докато „у“ създава усещане за проникване в дълбочина, навътре: у-троба, у нас, у вас. А за какво подсеща „ъ“ тогава?… За движение назад. И за някакъв отпор, откат, несъгласие. В „я“ (йа) пък се усеща нещо наклонено, полегато. И не е нужно да мислим кой знае колко, за да се съгласим, че всичко това е наистина така.

Съгласните звуци са подобие на ударни инструменти, на барабаните в оркестъра на речта. И те насочват енергията на гласните, все едно в същото време са и някакви канали и дюзи, през които тя тече, дозира се и отива там, където трябва. Има езици, в които гласните преобладават, или поне такова е усещането, и те са много мелодични и подходящи за поезия и пеене. А има други езици, в които доминират съгласните и те насочват към повече строгост, точност, дисциплина и ред. Българският език в това отношение, като че ли, е някъде по средата. Но това по-добре могат да кажат чужденците.

Коментари

2 коментара на “А, О, Е, И, У, Ъ – Б, В, Г, Д, Ж, З…”

  1. Димитринка on май 20th, 2016 14:12

    Тайната на българският език и неговите звуци носим дълбоко в сърцата си. Всеки ден отваряме по една нова страница в познанието ни към него. Ето защо е толкова важно да опознаем и обикнем своя собствен глас.

  2. boris cherpanski on декември 18th, 2016 23:49

    Bg-zvuchastata kabala nova slaviyanska(Liliyana Tabakova iliP.Dounov)vseki zvuk ot Azbukata e svarzan s nebesnataniyerarhiya na angelitei s vatreschnite ni organi na koito vazdeistva,ottuk izgovariyane na slovoto e magiya za vazdeistvie varhu chovek(i slovoto stana plat)ot epoha Telec se razdeliyat na 2 cherna i biyala magiya s ogneniyat mech slovo si slugi hristos s hipnozata na chernata zmiya si slugi satana,a nie po sredata sme pod vliiyanie.sega epoha Vodolei se harakterizira s lagene izmamvane i lipsa na angajimenti.

Остави отговор