Преди 139 години – на 3 март (19 февруари стар стил) в 1878 година, около 17 часа (по официални данни), в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), е подписан договор за мир, с който се прекратява войната между Руската и Османската империи. Подписалите от руска страна са граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а откъм Османската империя – Савфет Мехмед паша и Садулах бей. От българска страна няма представители, въпреки че български опълченци участват в някои от най-решителните сражения и че в договора става дума и за България. И добре, че по-късно Иван Вазов, изразявайки един общ вопъл, възкликва по един впечатляващ начин:

„…нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно…

…що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!…“

Споменатият преди това факт, обаче, продължава да тежи и да отнема от гордостта и самочувствието на българите и днес. Но така или иначе, от 3 март 1878 година започва нашето ново, общо летоброение. Започва постепенното и поетапно възстановяване на Българската държава след нейното 5 вековно отсъствие. Един процес, който трае твърде дълго… та и до днес.

И така: въз основа на известните сведения (Сан Стефано, около 17 часа) , не беше трудно да бъде ректифициран и точния час на събитието, както и да бъде съставена астро-карта на България, с релокация в бъдещата столица София. Нужна беше съвсем малка корекция на времето, при което планетата Уран (свобода)  да попадне точно на АСЦ (начало). Ето я и самата нея (най-горе), тя продължава да работи и днес. Тя дава и пространно обяснение за случилото се тогава, послужило за основа на случващото се по-късно, та и до сега. Там, за съжаление, прозира и станалото вече пословично българско разделение поне на два лагера, когато решаваме жизнено важни въпроси от общонационално значение. Тъй, че България се нуждае от ново, обединяващо начало, което да направи от двата (трита) лагера един и да започне да доминира. Но за това друг път, а сега:

Честит празник 3 март, Българи! И не забравяйте, че Освобождението не е еднократен, а е непрекъснат, при това – вътрешен акт! Отвън никой, никога не може да ни освободи от когото и да е, един път завинаги! А свободата е толкова ценна, защото без нея отделният човек и отделният народ не може да се развива съгласно своето Божие Предназначение! Вечна слава на героите, България ще пребъде!

Коментари

3 коментара на “САН СТЕФАНО 1878 ГОДИНА”

  1. Maги on март 3rd, 2017 11:48

    И Българите ще пребъдат!

  2. LILYANA KOVACHEVA on март 3rd, 2017 13:17

    СВОДАТА Е ГОЛЯМА ЦЕННОСТ!ЗАТОВА НЕ БИВА ДА ПОНАСЯМЕ ПОТИСНИЧЕСТВО ДОРИ И ОТ НАШИ САМОЗАБРАВИЛИ СЕ КРАДЦИ И ПРОДАЖНИЦИ!ДА СЕ БОРИМ СМЕЛО ЗА СВОБОДАТА СИ И ДОСТОЕН ЖИВОТ НА НАШАТА ПЛАНЕТА !ДА БАДЕМ ЕДИННИ И СПЛОТЕНИ КАТО НАЦИА !

  3. kiki on март 4th, 2017 16:30

    БЪЛГАРИЙО!За тебе те умряха!Една бе ти достойна зарад тях!И те за теб достойни майко бяха!И само ТВОЙТО име кат мълвяха,умираха без страх!

Остави отговор