Две големи ценности се състезават днес по целия свят за първенство. И в отделния човек, и между хората, и в обществата, и в цивилизациите. Едната ценност е Свободата, а другата – Любовта.

На Запад казват: без свобода – и външна, и вътрешна – човешкото същество се принизява до работен добитък. Затова най-светлите умове на човечеството винаги са проповядвали свобода. Щото без нея, няма и истина, няма реални знания, не се раждат нови идеи, няма развитие и всичко потъва в мъгла. Без свобода човек не може да познае себе си, да следва себе си, не може да развие вродените си таланти и качества, а живее чужд живот, принасяйки се в жертва на чужди желания и страсти. И като казват всичко това, те наблягат на професионалните си амбиции и на високото постижение в тях. И са прави хората на Запад, като казват и наблягат на всичко това.

В същото време на Изток казват друго: ако сърцето ти е празно, дори и да имаш целия свят, ти всъщност нищо нямаш. Защото любовта е тази, която осмисля твоя живот и ти дава гориво за него. Без любов ти нищо ценно не можеш да създадеш, включително здрави и умни деца, които се превръщат в качествени хора. И всичко това е така, защото любовта всъщност е главната сила за създаване на всичко най-ценно, чрез нея „работи“ и самият Създател. Тъй че колкото повече обичаш и колкото повече ценни неща създаваш, толкова по-близо си до Него. И като казват всичко това, хората на Изток наблягат главно на семейството и на семейните ценности. И са прави като казват и наблягат на всичко това.

Така хората на Запад, в стремежа си към свобода – главната центробежна сила, раждаща новите идеи и развитието – създали стремеж към истината, науката, технологиите, пазарната икономика и парламентарната демокрация. А хората на Изток, в стремежа си към любов – главната центростремителна сила за обединяване и съчетаване – създали абсолютната монархия, империята, семейството и представата за единния Бог Творец.

Добре, но може ли да съществува любов без свобода, и свобода без любов? Можеш ли да накараш някой насила да те обича? А може ли птицата непрекъснато да се рее в пространството, без възможност да кацне и да си свие гнездо?. Не може – нито едното, нито другото. Тъй че двете – любовта и свободата – са обречени да са заедно. И когато наистина са заедно и действат задружно, когато се подкрепят, то и двете стават силни и раждат велики творения. А когато са поотделно и се противопоставят, всяка от тях залинява и се изражда в нещо друго и зловещо. Така Свободата, оставена сама на себе си, без Любовта, се изражда в слободия и в големи, вълчи апетити и мераци, а Любовта без Свободата – в тирания, подтисничество и спиране на развитието.

И ето, че днес човечеството, както и всеки отделен човек са изправени пак пред избора на същите две главни възможности: да се самоунищожат чрез противопоставяне ценностите на Изтока на ценностите на Запада, или да продължат напред, но по нов начин, като ги обединят. И като признаят вечния „брак“ помежду им, благословен и от Небето.

Коментари

2 коментара на “За Свободата и Любовта”

  1. Попов on септември 16th, 2013 20:33

    А(д)мин! 🙂

  2. Rumi_anand on декември 16th, 2013 17:29

    Благодаря за чудните статии!
    Благодаря!
    Аз любя свободата и освобождавам любовта.
    Така Съм.

Остави отговор