rilaГорда Стара планина, над ней Дунава синей… Забележително е как започва… и продължава националният химн на България! За разлика от повечето други национални химни. А нима и най-хубавите стихове, създадени някога на тази наша земя не възпяват пак гората, природата. „Хубава си моя горо, миришеш на младост…“ (Любен Каравелов). „… Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен…“ (Христо Ботев).

А нима, когато се каже родина, когато патриотични помисли навестят нашенеца, той няма най-напред предвид пак природните хубости на страната си? Родните планини, долини, реки, езера и морета? Най-голяма национална гордост у него извикват имено те. „Опознай Родината си, за да я обикнеш!“ възкликнал и Щастливецът Алеко някога… А нали планините са дали и подслон за стотици манастири, съхранили и съхраняващи духовната памет на българите. Да не говорим, че и в тракийско време още, там са били и главните светилища на траките. А и днес не са малко хората с духовна нагласа, които съзнателно или инстинктивно, търсят досег с тези естествени, открити Храмове под небето, с цел повдигане на вътрешната сила. Все повече стават и всякакви други любители на природата отблизо и далече, които искат да се докоснат до особената красота и до необяснимата сила, с която тази малка, но тъй разнообразна българска земя така щедро е надарена.

В България се намира най-дългата планина на Балканите, дала име и на самия полуостров – Стара планина – закрилница на национални герои и разделяща като гръбнак страната на две, почти равни половини. Тук е и най-високата планина на Балканите – Рила, станала някога обител на големия християнски светец и отшелник Иван Рилски, покровител на българския народ, основател и на Рилския манастир. В България са и Родопите – родината на Орфей и на Спартак – продължаваща да омайва и днес със своите древни и мистични загадки. С алпийския си силует, в България гордо изправя снага и Пирин, възпят в безброй песни. В югозизточния ъгъл пък се стелят „вълните“ на зеленото море Странджа – родина на нестинари и древни обичаи, на странджанска зеленика и друга уникална растителност…. В която и друга българска планина да попаднем, в която и друга българска гора да навлезем, тя все би заслужавала някакво най. При това, всяка от тях е различна, със своя отлика и особеност.

Но не само планините и горите, цялата природа е свещена за българина. И никой не е в състояние да го убеди в обратното, той го чувства със сърцето си това. За него природата е Творението, останало чисто и неосквернено от намесата на човешка ръка. А представата за всичко това стои неизменно в душата му като икона. И така е било винаги. Ето защо е този отпор сега, ето защо все повече българи днес изпитват нарастваща тревога от все по-мащабните попълзновения на нечисти ръце и алчни помисли към българската природа – към това най-голямо общо богатство. Тревога от унищожителни намерения и действия, подсилени с камари пари. От ръце, изсичащи българските гори в угода на себе си и в ущърб на всички останали. Но нека същите тези хора знаят още, че така те всъщност посягат към най-свещеното – към сърцето на своя народ и на родната земя, към извора на жизненост. Към „центъра“, около който всичко кръжи. А това няма как до остане незабелязано и без последствия.

Всичко горепосочено отлично се вижда и в астрологичната карта на България от деня на нейното създаване в август 681 година. Къде е Юпитер там, олицетворяващ връзката с Бог и с божието? В дом 4, разбира се, отговарящ за ландшафта, за природната среда. Какво повече като аргумент? Повечето е може би това, че свещеното пространство се брани докрай. И добре би било някои хора да го имат предвид. И добре да се замислят относно онова, което вършат… или мислят да извършат – с лека ръка и с тежки желания, помисли и намерения. След като по причина на някаква генерална сбърканост са се оказали с повече пари и с никакви творчески идеи за тяхното полезно – и за тях, и за обществото – влагане и прилагане.  Иначе ще посеят онези ветрове, от които ще се породят неподозирани бури. И тези бури тогава ще отвеят и тях самите.

Или: планината е височина външна, но тя изисква и вътрешна височина в онзи, който я стопанисва. А кандидат-стопаните на планините у нас са вътрешно твърде ниски. Нали те са същите онези, които нацвъкаха толкова недомислия по цялото черноморско крайбрежие. И бяха оставени да цвъкат колкото си искат на воля. Тъй те ще пренесат цялата си нискост на високото и ще го осквернят. Щото нали вече сме наясно: планините у нас не са само планини, те са и вековните Храмове на всички племена и народи живяли по тези места от памтивека до днес. И в тези „Храмове“ хората са намирали общение с божието. Тъй че отпорът ще става все по-лют. О-о-о – той тепърва ще расте.

bg-natal-681

Коментари

3 коментара на “Природата – свещеното пространство на българите”

  1. Дамски парфюми on август 3rd, 2010 17:25

    Наистина имаме основание да се гордеем с нашата природа и да я уважаваме, за жалост за разлика от преди все по-малко се организират екскурзии в планините – всеки гледа да отиде на море за да стане привлекателен и да хване тен.

  2. Галина on юли 2nd, 2015 9:21

    Николай, да си жив и здрав, че биеш тази камбана! Да се чуе нашир и длъж и събуди приспаните чувства. Необходимо е и е от изключително важно значение да запазим природата такава каквато е, за да сме здрави, жизнени и творчески изпълнени.Тези дни аз съм в планината при всяка възможност, явно почувствала нуждата от зареждане. Вчера се качих на Вихрен, след повече от 20г. невероятно беше!

  3. Диди on юли 2nd, 2017 15:08

    Има много псевдо любители на планините. Лифтовете, джиповете, мотори и ATW -та дават достъп на хора, които не ги обичат истински, за жалост, следите от боклуците им са навсякъде…

Остави отговор