Трудно е да се каже къде и кога най-напред е било изобретено колелото, кога и как е намерило то приложение в живота на хората. Изследователите твърдят, че това е станало още в праисторическо време, като един ден, най-вероятно по причина пренасянето на големи каменни блокове или дървесни трупи, някой праисторически човек се е сетил да подложи дънери отдолу, по които да ги търкалят. С течение на вековете това най-примитивно транспортно средство постепенно е било усъвършенствано, докато се стигне до колата с животинска тяга, после до автомобилите и локомотивите, до корабните и самолетните витла и до всички транспортни средства, познати ни днес.

А чрез водното и вятърното колело, за нуждите на хората е била впрегната и енергията на природните стихии. Появили се водениците, вятърните мелници, тепавиците, различни други по-сложни механизми, задвижвани с течаща вода и вятър, по-късно и с пара, появили се и машините и машинното производство. И като се замислим, не би било трудно да открием (за кой ли път?), че всъщност няма ни един механизъм, в който колелото, най-различно по вид и мащаб, често в комбинация с други колела, да не е негова главна част. С други думи, в основата на всяка научно-техническа мисъл и на всяко достижение във всички времена и епохи, е стояло не друго, а имено то - най-великото човешко изобретение!

Но защо колелото? Защо тъкмо неговата роля е тъй голяма, несравнима с каквато и да е друга?!… Защото точно то изразява най-пълно принципа, средството и начина, чрез които протича един фундаментален процес - вечния кръговрат в природата. Същият, чрез който се проявява онзи ритъм и онова неспирно движение, наречено живот. Като движението през годината и сезоните - пролет, лято, есен, зима, пак пролет, лято … Като денонощния ритъм - сутрин, обяд, вечер, полунощ, пак сутрин, обяд… Като движението на планетите около слънцето, и на земята - около нейната ос. Като кръженето на електроните около ядрото на атома. Като кръговрата на водата и веществата в природата и в човека. Като кръговото движение на танцьорите около музиканта. Могат да се посочат още безброй други кръгови движения и кръговрати. В крайна сметка колелото, със своя център в средата, ни представя главната схема, по която функционира човекът, човешките общества, природата и светът.

Ако пък се вгледаме с повишено внимание в едно обикновено велосипедно колело, по някое време току виж сме открили колко много и все най-важни тайни крие то в себе си! Най-напред сигурно ще забележим, че то съдържа три основни компонента: главина с ос в средата, около която се върти; външен обръч (джанта и гума), по който се търкаля; и свързващите спици помежду им. Ала твърде добре би било да направим опит да разглобим колелото на неговите съставни части, а после - да го сглобим отново. Скоро ще разберем, че няма откъде другаде да започнем сглобяването, освен от оста и главината, т.е. от средата. Едва след това можем да продължим по-нататък - с останалите елементи - и колелото ще придобие завършен вид, ще стане годно да се търкаля, да приема и предава движение.

Така, покрай другото, ще получим важен отговор за много още неща: сглобяването или създаването на каквото и да е, представляващо някаква система - човек, отбор, колектив, машина, природна и човешка среда - започва от неговия център. И е така, защото колелото е основен модел на всичко това, поради което е задължително да следваме същото правило във всички подобни случаи. Изменим ли на това правило, неизбежно резултатът ще е някакво счупване, както и много още неприятности. Оттук и изводът: най-напред, по-напред от всичко друго, човек има големия шанс да открие, да разчисти и укрепи своя вътрешен център, а значи - и своята “ос на въртене” и своята главна идея и цел. И после - да построи целия свой живот около тях и в съответствие с тях. А главната идея и цел не може да е друга, освен най-пряко свързаната с онова, което той най-много обича. Така, че докато не открие онова, което най-много обича, за да го превърне в свой център, той не може да очаква сериозен успех в каквото и да е и не може да е здрав, силен и щастлив.

Доста подобно е в семейството, в професионалния екип, в спортния тим, в обществото, в държавата, в цялото човечество. Каквото поставиш в средата им като ос, като основна ценност, другото, “въртящото се” около “оста” скоро става нейно подобие. Поставиш ли там нещо зловонно, много скоро от всичко околно започва да се разнася зловоние и тръгва да се разпространява едно всеобщо разложение. А ако в средата има нещо вдъхновяващо, мъдро, красиво и силно, всичко околно бързо се устремява към нов подем и възход.
Както можем да се досетим, колелото не може да има повече от един център - няма как да има повече от една ос, а ако все пак има такава, няма да е възможно да се върти. В малко по-други условия същото би означавало, че ако в едно общество, примерно, се допусне да има няколко центъра на влияние и в него липсва трайно доминиращата и обща за всички обединяваща идея и цел (ос на въртене), по някое време хората ще започнат да схващат, че обществото е зациклило в траен блокаж и не се движи (върти) наникъде. Същото би станало и с всеки колектив, а и с отделния човек. Ако той е лишен от единен вътрешен център, ще му липсва консолидиращата сила на вътрешното единство. Тогава той ще е като разпнат между своите противоречия и всичките му усилия ще отиват напразно. А някога, поради подобни причини, възникнала необходимостта от появата на монотеистичните световни религии - юдаизъм, будизъм, християнство, ислям… - чрез тях обществената енергия и обществата получили нова, висока степен на вътрешно единство и консолидация. Така станало и с отделния човек.

Радиално от центъра на колелото и равномерно във всички посоки, подобно лъчите на слънцето, излизат спиците. Те имат важната задача да свързват и придържат главината и оста с външния обръч, по който то се търкаля. А в “колелото” на обществото много подобна роля играят пътищата, транспорта, телефоните, медиите, компютрите, рекламата, маркетинга, парите, банките, търговията…. както и хората, свързани с всичко това. Докато при отделния човек същата роля играе неговата информираност, образованието му, съображенията му, способността му да се изразява и да убеждава… В съвременното високотехнологично общество, наречено информационно, най-голямо внимание се обръща на този имено елемент. Това е лесно обяснимо, но противоречи на модела, създаден от самата природа - не може спиците да доминират в едно колело, да са по-важни от главината и оста. Не може те да задвижват колелото и да определят параметрите на неговото въртене. Защото каквото и както да гледаме, те са важни, но си остават междинно звено, посредник. И ако все пак на този “посредник” се отдава най-много и най-специално внимание, както всъщност и става от доста време насам, това предполага сериозна диспропорция в естествените съотношения и нарушаване на вътрешната йерархия, определена от самата Природа и от Бог. А главното следствие тук е, че се поражда нарастваща нестабилност - и на обществото, и на отделния човек в него. По-конкретно това се изразявява чрез силно рационализиране и механизиране на мисленето и поведението, с липса на вдъхновяващи идеи и цели, с недостиг на творческа сила. С много информация и малко знания, с много секс и малко любов, с много приключения и малко емоции, с много удоволствия и малко радост, с емоционален колапс и меланхолия…

И накрая, както можем да се досетим, идва ред и на “външния обръч”, създаващ външния контур на колелото, по който и чрез който в крайна сметка то се търкаля и изпълнява една или друга конкретна задача. Съответства на изпълнителите - хората на динамиката и крайния резултат, осъществяващи на дело идеите, проектите и примерите на центъра. А в отделния човек отговаря на силата на характера, както и на практическите способности. Но какво става в общество, прекомерно акцентиращо на елемента външен обръч? Почти винаги става така, че по-бързо или по-бавно, такова общество тръгва към ограничаване на свободата, към някаква форма на диктатура. Докато в отделния човек същото се проявява чрез консерватизъм и диктат, свръхдисциплина и неотстъпчивост, понякога и жестокост, невъзприемчивост към всичко ново, липса на творчески идеи, стремеж към лишаване на околните от свобода.

По-нататък много пъти ще става дума за колелото и за неговите съставни части, в най-различни варианти и приложения. И мислейки за всичко това - поотделно и заедно - ние ще задвижваме и нещо вътре в себе си и около себе си и пак неизбежно - в кръгова орбита.

Николай Радев - Алдебаран  (увод от предстоящото второ допълнено издание на неговата книга “Колелото на живота” )

За човека винаги е било много важно да има семейство, дом, жена (мъж), деца, имущество, родители, родина. Ще рече - място, притежания и хора, където и сред които да усеща уют и да пусне “корени”. Да се отпусне и да се почувства като владетел в собствена крепост - силен и непристъпен. Без всичко това, той е като дърво без корен, като балон, който се носи нагоре, нагоре и всеки момент ще се пукне. Щото това е, което го придържа към земята и го кара и той да се придържа към нея - за да дърпа жизнени сокове от нея. Поради същото, той много често става готов да води люти битки на живот и смърт в защита на тази своя територия, срещу тези, които искат да му я отнемат. Само че ако започне да разчита само на “територията” си и на битките си заради нея, той започва да слиза още по-надолу. И колкото по-надолу слиза, толкова по-горещо става, толкова повече страстите вземат връх. Щото страстите идват от най-дълбокото - там където всичко ври и кипи. А когато те вземат връх, човек навлиза в такива бездни, че става почти невъзможно да излезе. Тогава той става почти сляп, неуправляем и бесен. И може да извърши и онова, което никога не си е и помислял преди.

А какво може успешно да противостои на Дълбокото - за да не потъне той още по-надълбоко? Високото, разбира се, стремежът към него. И към всичко, което буди възторг и възвишени чувства. И в крайна сметка - към онова, което го приближава до Небето, до Божието. Само това приближаване може да го държи с изправена глава, да го пази от бездната на Дълбокото и да му напомня, че е човек. А стремежът към Високото се подхранва от мечтите и въодушевлението, но най-вече - от любовта. А тези същите се срещат къде най-напред? В семейството, в родителите, разбира се. В самоотвержеността на майката и в смелостта на бащата, в тяхната любов към собственото дете. И в тяхната любов един към друг. Особенно през първите седем години. Не само, но преди всичко тогава. И ако срокът е изпуснат и няма такива родители - с такава самоотверженост, с такива смелост и с такава любов, човекът и всичко в него и около него някак се скършва… и се понася Надолу подобно лавина.

Някога, от насила откъснатите деца от родителите им, след съответна психологическа обработка, били създавани еничарите, чиято върховна цел ставала имено тази - унищожаването на техните родители, на техния род, на техния народ. А нима и днес не се срещат екземпляри, които искат да има еничари?!

Твърде подобно е и в обществен план. Всички патриотично мислещи хора, ако се оставят само на националните си чувства, сиреч на Дълбокото, без нуждата от Високото (от Бог), без любовта към Него и нуждата от Неговата подкрепа, те неизбежно и бързо се свличат към бездната, откъдето излизане няма. И което, за съжаление, много пъти вече се е случвало, с най-трагични последици. Тъй че стремежът и към двете едновременно - към Небе и към Земя, към Творец и към Творение - и запазването на хармонията помежду им, е главният ключ за личен и за обществен напредък. Нека никога да не губим този ключ!

В началото бе музиката…
и после всичко дойде след нея…

Тъй щото:

Каквато е музиката,
такива са и вътрешните трептения.
Каквито са вътрешните трептения,
такъв е и танцът.
Какъвто е танцът, такава е и любовта,
такъв е и сексът.
Каквито са любовта и сексът, такова е и зачатието.
Каквото е заченато, това се и ражда.
А каквото се ражда, такава е и попарата.
Попарата, която сам си дробиш
и сам сърбаш.
Но оставяш от нея и на идващите след тебе…
и на идващите след идващите.

А кой поръчва музиката?
Който плаща.
А кой плаща?!…
Който иска да те направи като себе си,
за да те владее по-лесно.

Затуй:

Не слушай от други поръчана музика,
не танцувай под нейните звуци!!!…
Та нали музиката, която слушаш е път към твоето сърце - към способност и стил да обичаш.
Та нали музиката, която изпълняваш е самото твое сърце - неговия външен израз и твоите вътрешни устои.
Та нали музиката, под чиито звуци танцуваш е силата, с която караш другите да те обичат.

Музиката е основен двигател и ваятел на любовта, а любовта - на всичко останало.
Тя е главната формираща сила в твоя живот - матрицата на твоето бъдеще.

Затуй:

Обърни се навътре - към собствените дълбини и устои - и рови там дълго и неуморно, докато откриеш своята музика, своя танц, своя образ любим, своята жажда за него! Намери всичко най-свое от века! Дай му тогава воля и израз навън, тъй щото околното пространство и всичко, което го населява - по-близко и по-далечно - да затрепти и заехти в същия ритъм…И едва тогава продължи и напред… за да срещнеш и намериш най-необходимото ти!

Ако в срещуположния Скорпион сме били свидетели на окапването на листата и увяхването на тревите - на годишната смърт на природата - във времето на Телеца става тъкмо обратното. Дърветата се раззеленяват, тревите избуяват, отприщва се повсеместен Растеж. Това е времето, когато всичко живо израства не с дни, а с часове. Натрупаната сега биомаса - листа, млади издънки и треви - в резултат на бурната фотосинтеза, която е едно гиганско преобразуване на слънчева енергия във вещество, няма база за сравнение през

Многогласият птичи хор сега кара всичко живо да се заслуша в изпълнението, и да се опита по някакъв начин да се присъедини към него. Не случайно тъкмо Телецът е най-силно свързаният с музиката - над четиридесет процента от певците от всички музикални жанрове по света имат или Слънце, или Асцендент, или Луна в този знак. А пък от големите имена - над осемдесет. Подобно на митичния Антей, Телецът черпи своята сила от земята, сиреч от природата, главно от растителния свят в неговия естествен ред - гората. Той черпи своята сила и от всичко родно, както и от своето семейство - най-напред родителско, а после и собствено.

Декадите на Телец

“От днеска нататък българският род

история има и става народ!…

През далечната 1762 година изпод пачето перо на хилендарския монах Паисий се появява нещо, което скоро ще повлече мнозина след себе си. За да запали в техните умове и сърца, след векове изолация и оскотяване на ръба на оцеляването, искрата на Възраждането. Появява се “История славянобългарска” - книга, превърнала се във факел, осветяващ пътя на българите към тяхното ново бъдеще. И събудила в техните души безброй нови надежди, желания и стремежи за нов живот. ОЩЕ…

Какво можем да направим ние, обаче, като знаем колко важна е приливната енергийна вълна в момента на равноденствието? Почти същото, което правят и сърфистите, когато се задава висока вълна: издебват точният момент и с примерен, оттрениран отскок, яхват вълната. А после тя дълго време ги носи на своя гребен. Това, обаче изисква много тренировки и специфични умения. Без тях най-доброто е безопасната импровизация.