MARS+VENUSВсяко съединение на две планети ражда нов цикъл, имащ пряко отношение към астрологичното естество на планетите – поотделно и заедно – и засягащо както обществения, така и частния живот на хората. В нашият случай планетите са Марс и Венера, които днес – 22.02.2015 година, в 7:12 часа – на Сирни Заговезни и за пореден път се съединиха, та с това приключи старият Марс-Венерин цикъл и започна нов такъв. Комбинацията Марс-Венера, както знаем, засяга най-пряко взаимното влечение между мъжа и жената, или иначе казано – любовта и секса. Но тя има отношение и към брака, както и към зачеването на деца и към печеленето на пари.

А старият цикъл, който вече приключи, беше започнал преди две години и няколко месеца в момент, когато слънцето изгряваше на източния хоризонт в град Милано (Италия). Сега пък новият цикъл започна в друг момент, когато слънцето изгря на източния хоризонт в град Пловдив (България) – виж показаната по-горе астро-карта. Ще рече: новата световна столица на любовта, избрана и упълномощена от самото Небе, вече е град Пловдив (България). С подгласници няколко още града по същия или в близост до същия меридиан – Плевен, Ловеч, Асеновград. Съединението Марс-Венера сега е попаднало във втория градус от Овен (1-ва декада, управлявана от Марс), което означава, че през следващите две години и няколко месеца връзките между мъжа и жената ще възникват светкавично, под действието на мощни импулси. Тъй, че на когото не му достига импулс – да идва тук, в България, най-вече в град Пловдив. Тук е новата обетована земя за всички на които не им достига по нещо в любовта, както и за онези, които не могат да заченат. За онези, на които поради някаква причина не им е потръгнало – и в личния живот, и в бизнеса, и в усещането за щастие – да идват, за да им се отпуши късметът. Тъй че време е, като че ли, да започва фиестата. Какво ще кажете по въпроса?

MARSHТези, които са служили в армията, знаят колко много се марширува там. Синхронично, ритмично, всички едновременно и в крак – ляв, десен, ляв, десен… При това – и с песен на уста, и тя по същия начин – заедно, отсечено, ритмично. Груповата маршировка се избягва само когато взводът или ротата минава по мост, тъй като мостът може да се срути. Защо е необходимо всичко това, не е ли то напразно губене на време? Не е губене на време, вековният опит е показал, че не е. Защото когато много хора едновременно правят едни и същи движения, когато пеят една и съща песен, изговарят едни същи думи или техните мисли, чувства и страсти са насочени в една и съща посока и към една и съща цел, получава се мощен резонанс помежду им, на различни нива. А заедно с резонанса е в ход и интензивен пренос на енергия и информация, та всички те получават голям прилив на сила и смелост и започват да се чувстват и да се държат като единно същество – голямо и могъщо, управлявано от общи импулси. А когато триста гърла едновременно извикат „Ура“, отпушената енергия те шибва като камшик, та се усещаш като пришпорен арабски жребец, готов да прегази всичко пред себе си.

Е – на същия този принцип, на същия феномен се основават и почти всички групови психотерапевтични сеанси и „духовни“ практики днес. Независимо какви, кога и къде. И когато отделният участник веднъж усети този енергиен прилив, той иска прилива да продължи, да идва много пъти подред, а дори – и да не спира. Само че като се върне у дома, забелязва че техниките вече не действат. Че когато е сам, „приливът“ не иска да идва. И затова той отново търси групата, там се чувства перфектно, там става много въодушевен и енергичен, а после започва да разправя наляво и надясно какъв голям майстор бил еди кой си гуру. По-този начин броят на мераклиите започва да расте лавинообразно и много бързо биват сформирани следващите групи.

Дотук всичко добре, но ето че идва момент, когато участникът в групата последователно или едновременно бива сполетян, понякога твърде внезапно, от различни неудачи, проблеми и нещастия. Най-напред свързани с най-близките хора, с взаимоотношенията в семейството и брака, с роднини и приятели, а после и с работодатели и колеги, с работата и бизнеса. И човекът се чуди откъде му е дошло всичко това, нали в началото всичко е било тъй многообещаващо?! И решава да смени групата и гуруто… И скоро, в новата група той пак е изпълнен с възторг, пак става много енергичен и въодушевен. но… до момента, когато нови неудачи, проблеми и нещастия го връхлетят. Така той започва да прехвърча от група на група, от гуру на гуру, ала в крайна сметка нищо не се придвижва към добро, а дори напротив – сериозно започва да страда и собственото здраве или душевно равновесие… Защо става така? Отговорът на този въпрос е ключов. Ето защо:

Всяка група, обединена от еднакви или подобни мисли, чувства, настроения, песни, танци, движения и прочее, създава енергийно същество, за по-кратко и популярно наричано егрегор. И отначало, докато новосъздадената група расте, расте и силата на нейния егрегор. Това лесно се усеща от всеки отделен участник в нея и той се чувства перфектно. Идва време, обаче, когато националният егрегор подлага на проверка нововъзникналия. И ако открие в него нещо много различно, чуждо и враждебно нему, обявява война на нововъзникналия егрегор. И тогава настъпва спадът и сривът на всички в групата, черпещи сила от него, за което стана вече дума.

Как тогава е възможно човек да участва в някаква група и да не получава „крошета“ от националния си егрегор? Ако групата и обединяващите мисли, чувства, настроения, песни, танци и прочее в нея се основават на местната, национална традиция – така и тогава. А традиция е онова, което е възприето от националния егрегор като свое, приятелско, подкрепящо. Ако в групата играете хоро, например, или друг танц в основата на който стои принципът на хорото, не само че няма да има такава война, а ще има голяма подкрепа и вашата енергия ще расте непрекъснато и безпрепятствено. Както е било в продължение на хилядолетия.

През последните няколко години, небесният принцип на групирането и съюзяването – Уран – е в най-тясно и разрушително взаимодействие с Плутон – принцип на трансформацията, обсебването и голямата разруха. И това става чрез дълготрайния квадрат между двете планети. Така е било и между 1930 и 1934 година, когато повечето групи, които се създават тогава, имат силно разрушителен и саморазрушителен характер. Като групата на Адолф Хитлер, например. Затова много трябва да се внимава и сега, особено с онези нови групи (и идеи), които бързо набират популярност и мащаб.

KANARY1Живели някога едни канарчета. Техният дом бил една голяма и масивна клетка и в нея те се раждали и умирали поколения и векове наред. И като гледали от клетката как другите птици навън най-волно си хвъркат, у тях много пъти избуявала една стара-нова мечта – да бъдат и те като тях. Свободни. И да се реят, да се реят в пространството. Обзети от тази голяма и растяща мечта, те се отдавали на песни за свободата – за волните полети, които щели да извършат.

Имало и дни, когато поривът за свобода бил толкова силен, че канарчетата отчаяно се блъскали върху клетката, опитвайки се да я строшат със собствените си криле. Но това не се получавало и те падали в несвяст, изнемощели и наранени. И същото се повтаряло много пъти вече. Но ето, че един ден се появили хора, наречени освободители. С дружни усилия освободителите се захванали да трошат клетката и … не щеш ли, чудото взело та станало: клетката най-после била строшена! И тогава един от тях тържествено казал: мили канарчета, от днес нататък вие сте вече свободни! Хайде излитайте, хвъркайте си на воля!

Хвръкнало на воля първото канарче, летяло то двайсетина метра и … туп… паднало то на земята. Крилете му отдавна били отвикнали да летят, трябвало му време и много опити и усилия за да заякнат, за да се научи то да лети. Почти така, както някога са летели неговите волни предци. Но не щеш ли, точно в този момент, отнякъде изскочила котка, хвърлила се тя връз канарчето и докато то се усети, набързо го излапала. Другите канарчета като видели това, потреперали от страх и ужас. Бързо влизайте в клетката, в нея ще бъдете защитени! – чул се глас на друг освободител и канарчетата повече не чакали покана. Те набързо и дружно се напъхали в предложената им нова клетка, която нарекли свободна. Сигурно защото била създадена и предложена от самите освободители.

След случилото се, котката много дни и нощи обикаляла и се облизвала около новата клетка. Тя много искала да докопа канарчетата, но накрая разбрала, че нищо не може да им стори, те били на сигурно място – защитени от яките решетки на клетката. А след първоначалната уплаха, скоро станало така, че канарчетата започнали да не я забелязват дори. После техният живот отново станал сив, монотонен и скучен. Докато дошло време, когато волният летеж на другите птици навън, накарал канарчетата отново да мечтаят за свобода и за полети. Отначало много им помагала скоропоговорката, която научили от един папагал: че тяхната клетка е свободна, защото е създадена от освободители. Но ето, че и тази скоропоговорка започнала да не върши работа. И техният порив към широките външни простори отново станал неудържим.

Тогава се появили нови освободители. Без да се бавят, те разбили клетката на старите освободители и един от тях казал: канарчета мили, вие сте вече на свобода, този път – истинска! Радвайте се! И започнали да се радват канарчетата, но скоро открили, че няма какво да ядат и че никой не им носи вече храна. Тогава се сетили, че от този ден нататък сами ще трябва да търсят и да си набавят храна и вода, а и всичко останало. Както това правят всички свободни, летящи птици. Трябвало и много бързо да се научат да летят, иначе котката ще ги изяде. А и колко ли още летящи и пълзящи твари има, които ще ги дебнат да ги изядат?! Тъй, че най-скоростно трябвало да станат и ловки, умни и най-съобразителни. Затова те с големи усилия дохвърчали до най-близкото дърво и там, на неговите клони, посрещнали първата си свободна нощ. Сутринта се събудили вкочанени от студ.

Няколко дни канарчетата прелитали от дърво на дърво от двор на двор, гледали врабчетата как си намират храна и се опитвали да правят като тях. Те скоро, обаче открили, че това никак не е лесно. Открили още, че да си свободен никак не е лесно. И бързо изпосталявали и измършавявали, а духът им стремително започнал да пада. През нощта пък ставало много студено и страшно и в кратките си сънища те все по-често започнали да виждат клетката, където има храна и вода. И където е топло и уютно и не ги е страх от нищо. Затова, когато през деня съзрели на един прозорец празна клетка с отворена вратичка, те по най-бързия начин и без много да мислят се напъхали в нея. А клетката била на едно момче, което от известно време наблюдавало от прозореца канарчетата. И като разбрало момчето, че те са в беда, решило да им помогне. Така и станало.

Момчето живеело при баба си и дядо си, а родителите му работели в чужбина – на един от далечните острови, наречени Канарски. И когато учебната година приключила и дошла лятната ваканция, момчето се запътило на дълъг път – при тях. Като не забравило да вземе със себе си и клетката с канарчетата, които възнамерявало да пусне там на свобода. Речено, сторено… В един хубав слънчев ден, в китна палмова горичка в прародината на канарчетата – Канарските острови – момчето отворило вратичката на клетката, която носело със себе си. Канарчетата се поколебали за миг, но после едно по едно излетели навън. За пореден път. Техните сърчица, обаче, останали свити, защото няколкото злополучни опита досега не им давали големи надежди. Този път, обаче, се случило друго: навред от горичката се чували познати птичи песни и мелодии – за възхвала на слънцето и на свободата. Отвред пеели канари. И тогава в душите на нашите канарчета изведнъж станало толкова светло, топло и уютно, както никога досега.

Минала година и ето че отново дошло лято. А заедно с това – и нова лятна ваканция. И момчето пак се отправило на дълъг път – към Канарските острови. Родителите му отново го посрещнали с радост, а един ден всички заедно тръгнали да търсят канарчетата в гората. Още докато се грижело за тях в клетката, момчето се научило да имитира някои техни звуци и мелодии и то доста добре. Тъй, че сега много се надявало на това си умение. И така тримата скоро се озовали на същата горска полянка, където преди година били пуснати на свобода нашите канарчета.

Застанало момчето по средата на полянката и започнало да имитира песните на крилатите певци. Родителите му инстинктивно се отдръпнали назад. Минала минута, две, три – нищо. Ни вест, ни кост от канарчетата. И аха, аха да се изпише едно голямо разочарование върху момчешкото лице, когато непрекъснато засилващ се звук приковал вниманието на всички. Канари. Рояк от стотици канари вече кръжал над главите им, изпълнявайки най-тържествения и вълшебен химн, който били слушали някога. Химн за прослава на живота! Момчето интуитивно протегнало ръка, както правело някога, когато пускало канарчетата да летят в стаята. И не щеш ли, хоп на дланта му кацнало птиче. Канарче. А на неговото малко краче, момчето веднага съзряло едно малко и много познато пръстенче. Нима? Да – това е неговото канарче. И хоп – още едно канарче, и още едно, и още едно… Така се изредили да кацат на ръката му всички канарчета от някогашната клетка, които сега принадлежали на гората. И на новите си безброй приятели.

След преживяното голямо вълнение и въодушевление, примесени с едва доловима тъга, тръгнали тримата – бащата, майката и синът – да се връщат обратно в техния дом на тази далечна, чужда земя.
- Ние сме точно като тези канарчета! – казал по някое време бащата. Никой не му отговорил, всички се били умислили. На другия ден на вечеря, обаче, когато и тримата отново били заедно, синът рекъл:
- Днес взех важно решение. След като завърша училище, няма да дойда при вас!
- Как така, нали друго си говорехме?
- Говорехме, но вчера разбрах нещо важно. Че човек е създаден да е щастлив там, където се пеят родните песни, където се говори родния език, където текат родните реки. Там той е пригоден да оцелява на свобода и да бъде свободен. Иначе попада в някаква клетка и става заробен. Дори и да е на такова райско място като това тук. А като е заробен, той става нещастен. Дори и да печели много пари. Това научих напоследък от канарчетата. А вие?

Николай Радев

BogenschützeВсеки човек, всяко създание под небето (и на небето) – видимо или невидимо, голямо или малко – с времето задължително преминава през няколко последователни фази. Най-напред е началото, после – растежът и развитието, идва и върхът на себереализацията, после следва упадък и едва накрая, когато енергийните ресурси се изчерпат, идва и естествения завършек.

Днес малко хора обаче си дават сметка, че началото и краят са двата основни опорни стълба на всяко съществувание и чрез съзнателно и целенасочено въздействие върху тях, по един външно необикновен, но всъщност много рутинен начин, могат да се формират най-благоприятни събития и осезаемо да се влияе на съдбата. Макар че съвсем не така стояли нещата в древността и съвсем различно поведение имали хората от онова време. Тогава съществували мистериите и чудодействата и всичко било някак си по-лесно и по-естествено. После дошли нови култури и нови цивилизации, старите знания и умения били изоставени, много от тях – и забравени, но все пак тук-там по нещо и оцеляло.

Та като посъбрах известно количество оцелели отломки от онази епоха и като се въоръжих с голямо желание и търпение, опитах се да сглобя, да реставрирам кое-що. Много ми помогна тук и опита на други ентусиасти в същата област. Когато сметнах, че се е получил задоволителен резултат и някои възстановки вдъхват надежди, реших да ги изпробвам в практиката. Много скоро очакванията ми започнаха да се оправдават и стана пределно ясно, че съм на прав път. Събудените за живот древни методики изпълзяваха като праисторически същества от небитието и заявяваха своята воля за действие. Оказа се, че те могат да бъдат много полезни и ако не като своите предшественици, то по друг някакъв, но също така много ефективен начин.

Преди да излети една стрела в пространството, имаме опъване на тетивата и прицел. Е – точно от тези две последни действия зависи целия полет на стрелата – откъде тя ще мина и къде ще стигне. Но така, или почти така стоят нещата и в много подобни случаи: когато се ражда човек или идея, когато започва ново начало в нечий живот, когато цял народ и държава поемат по нов курс… или просто – когато се встъпва в един или друг нов жизнен цикъл. Целият цикъл, какъвто и да е той, зависи от един единствен първи момент – собственото му начало. Защото в това начало е закодирана информация и енергия за средата и края – за всичко или почти всичко, ставащо в неговите времеви граници.

Древните мъдреци отлично разбирали това и така стигнали до идеята, че ако хората съзнателно съдействат на едно или друго начало в собствения си живот, биха имали големи възможности да контролират цялостния му ход и посока в него. Стига безпогрешно да разпознават многобройните ритми и цикли, с които е изпълнен животът на отделния човек, на народи и държави, на природа и Космос. И преди всичко – стига лесно, бързо и точно да откриват техните начала, когато това е необходимо.

Денонощието е първият и най-краткотраен цикъл, заслужаващ по-специално внимание, а неговото начало, както се знае, е моментът на слънчевия изгрев. С изгрева на слънцето настъпва много бърза и всеобхватна промяна в целия енергиен фон на съответната територия. И на тази промяна, по един или друг начин, реагира всичко: дървета и птици, растения и животни, скали и води, а разбира се – и хората. Много често се случва човек да се просъни и събуди, точно в този момент. Ако ли вече не спи, той усеща в себе си внезапен прилив на сили. И това става дори и когато е все още твърде рано по час, както се случва през лятото.

С първоначалната си поява на хоризонта, слънцето внася много лъчиста енергия и тя идва като висока приливна вълна. А всеки, който умее да яхне тази вълна и го прави по-често, внася в тялото и в душата си много младост и жизненост и дори и в напреднала възраст изглежда и се чувства още млад и жизнен. Освен това началото на деня – изгревът – дава тон и посока на цялото следващо денонощие. Ще рече: където и както ни завари този момент, в каквото състояние на духа и тялото, каквито мисли и емоции ни владеят, каквито хора, звукове и вибрации са около нас, нека да сме наясно, че всичко това ще влезе в нас и ще ни ръководи отвътре през следващите 24 часа, най-често дори и без да подозираме. Ако например спим по време на изгрева, това означава, че в следващите 24 часа ще ни владеят и ръководят само подсъзнателни импулси (инстинкти). И че с такова поведение игнорираме собствената си съзнателна воля.

Между другото добре е да се знае, че ако човек редовно проспива изгрева на слънцето, той много рискува да развие трайна и трудно преодолима енергийна зависимост от други хора, от една или друга чужда воля. А конкретните проявления тук са многобройни и могат да бъдат твърде опасни: зависимост от алкохол, наркотици и тютюнопушене, душевно и физическо обсебване, вътрешно пречупване и тотално подчиняване на нечия воля, хазарт, бандитизъм и корупция, сексуална разюзданост, загубване на вътрешните ориентири и тотален срив на личността. И обратното: ако на същия човек му стане навик да посреща слънцето при неговия изгрев, той най-ефективно и резултатно би могъл в аванс да се пребори с всички тези големи беди и нещастия.

Така е, но директното посрещане на слънчевия изгрев в градски условия е трудна, а понякога – и невъзможна работа, тъй като липсва видимост. Поради това то с успех може да се замени с въображаемо посрещане. Достатъчно е да знаем кога е изгревът – в колко часа и в колко минути точно – за да се подготвим за този момент и да си създадем „изгревни“ настроения в него. Това може да стане чрез слушане на подходяща музика или общуване с много близък човек, чрез танц или медитация, може да стане и чрез йогически или други упражнения, чрез разходка или тичане в парка /кварталната градинка/, може да е у дома или извън него… няма ограничения. Единственото и най-важно необходимо условие е да си създадем външен и вътрешен комфорт и да се чувстваме добре, по възможност – най-добре.

И нека не ни излиза от ума, че в този момент слънцето показва огнения си диск на хоризонта и макар че ние не го виждаме, във всички случаи то нас ни вижда. Нека и не забравяме още, че в този момент удряме камертона, с който настройваме за себе си целия идващ ден и цялата следваща нощ…

Откъс от „Древният код 681“

BG - 20.01 - 16.02.2015Преди около 250 години, когато българите били част от Османската империя, на небето се случило събитие, което оставило траен отпечатък на земята. Най-отдалечената и ъглово най-бавно движещата се планета в Слънчевата ни система Плутон, започнала да минава през точно определено място на небето, през което тя минава и в настоящия месец януари 2015 г. Тогава това се случило през 1768 и 1769 година на няколко пъти. И ако погледнем астрокартата на България по-горе, лесно можем да открием, че специалното място е на 13`43“ от Козирог, където е натален Нептун. А тогава, както и сега през него транзитира Плутон. Какво можем да научим още, като следствие от този транзит, ако направим кратка справка за тогавашните събития? Това, че точно в същото време в османската армия настъпила голяма анархия и за пръв път, неколкократно започнали да дезертират големи групи от въоръжени войници. И те на талази започнали да нахлуват в земите, обитавани от българите.

Това са били същите онези дезертьори, от които скоро били сформирани първите разбойнически дружини, останали в историята с името кърджалии. По-късно към тях се присъединила всякаква друга сган. И тръгнали кърджалиите да насилват и да плячкосват по цялата българска земя. И това продължило няколко десетилетия, но началото било имено тогава – в 1768 и 1769 година – при неколкократните транзити на Плутон през Нептун.

Но нека се върнем още по-назад в историята – в годините 1522 и 1523-та, когато Плутон отново минавал през Нептун. Какво имаме тогава? Най-напред през 1521 година Сюлейман I завладява Белград, който по онова време бил част от унгарското кралство, но основно населен с българи. Дотогава мирното мюсюлманско население по нашите земи било много малко, мюсюлмани били главно войниците във военните гарнизони. След падането на Белград (1521), обаче, и през следващите няколко години (1522 и 1523) нещата коренно започнали да се променят. Точно тогава в българските земи били заселени големи групи мюсюлмани. Започнало и насилствено налагане на исляма на местното население.

Връщаме се още около 250 години назад и попадаме в 1277-ма и 1278-ма година, когато Плутон отново минава през Нептун. Какво се е случило тогава? Най-напред в България нахлули татарите и през 1278 избухнало въстанието на Ивайло, който скоро разбил татарите с въстаническата си армия и ги прогонил. Макар те дълго време още да безспокоили българите… И още 250 години назад – отиваме в 1031 и 1032 година, тогава Плутон отново транзитира през Нептун. През 1032 година нахлуват печенезите и опустошават българските земи по поречието на Дунав. И така нататък…

Казвам го всичко това не само като документация за синхрона и съответствията между Горе и Долу, между Небе и Земя. А и за това да се знае каква е главната опасност за България и днес – през настоящата 2015 година. Като не забравяме, че основното действие на Плутон е ПРОНИКВАНЕ. И веднага след него – ПРЕОБРАЗЯВАНЕ. И в двата случая – на всички нива, видими и невидими. И не само през януари 2015 година. За всичко това, междувпрочем, предупреждавам от две години насам, дано ме е чул вече някой. Защото Плутон отново минава през Нептун. А както вече се вижда, това и сега не остава без последствия.

Какво е натален Нептун в дом 3? Доста неща, но основното е религиозно съзнание. А какво е само дом 3? Съседни страни, граници, пътуване, преминаване през граници. И още – учение, обучение, информиране, осъзнаване. И когато там е и Нептун, то обучението е с цел формиране на религиозно съзнание. И когато през Нептун минава Плутон – трансформиране (Плутон) на религиозното съзнание (Нептун) в религиозен фанатизъм и екстремизъм (Плутон). И когато в дом 3 е и Козирог, който по принцип означава граници, а отгоре на всичко и базисно управлява България, същото допълнително и нагледно говори за всичко изредено по-горе. „Говори“ за проникване на екстремистки елементи през границите ни, за да променят основно съзнанието на хората у нас. Особено религиозното. И да мародерстват. И всичко това – заедно с тайно нахлуване на много пари (Плутон) със същата цел.

А кога са най-критичните периоди? Когато са екзактите на Плутоновите транзити през Нептун в дом 3. Тяхното влияние ще обхване целия януари на 2015 година, а дори и част от февруари, докато екзактът е бил на 16 януари. Ала най-продължителен ще е следващият критичен период – от средата на юли до средата на декември 2015 година, с два пика – около 29.07 и около 19.11. Тъй, че дотогава е нужно да изградим надеждни съоръжения по югоизточната ни граница, с най-съвременна техника за наблюдение и защита. За да спрем тъй наречения бежански поток. Като за целта е нужно незабавно да искаме пари, техника и друга подкрепа от европейските си съюзници, защото ще пазим не само себе си, но и „задника“ на цяла Европа. Или пък, ако времето не стигне – да наредим цялата си налична войска по тази граница. При което най-много трябва да се наблюдават усойните долини, откъдето минават реки, потоци и поточета (Нептун).

И нека бъдем уверени, че с дружни усилия наистина ще успеем да запушим тази пробойна, защото и това обещание го има на същата астро карта. Там дълготрайният тригон на прогресивен Сатурн към натален Марс точно това означава. И най-вероятно е по този начин да запушим и още някоя пробойна, много по-отколешна, с още по опасен трафик (Нептун). Същевременно в началото (в натала), Нептун е в съединение със звездата Алтаир (сърцето на орела). А ето какво се казва за влиянието на Алтаир: „…дава висота на полета на мисълта и смелост, прави човека войн, който от нищо не се бои. Свързан е с предсказвания, изпреварващи епохата. Създава необозрим кръгозор…“ А Нептун управлява дом 5, който пък е обединяващата ос на хороскопа, сиреч – на цялата система. И отговаря за най-знатните, най-влиятелните и най-обичани хора – за сърцето на обществото. Тъй че реч идва именно за това „сърце“. И за това как да махнем черната дупка оттам и да го накараме отново да бие.

П.П. Отскоро, на всеки 27 дни (един сидерален лунен месец), на това място ще бъдат публикувани месечни астро прогнози за България, с повече подробности.

marsИма няколко най-горещи зони в човека и те са там, където е планетата Марс, с всички, подопечни нему територии. И телесни, и душевни. Точно поради това и поради ред още причини, там може да се получи рана, а даже и дупка. И в пряк, и в преносен смисъл. Понякога дълбока и трудно зарастваща. Защото Марс е войнът, както и оръжието, които ни карат да откриваме врагове и да воюваме с тях. Но така също той е и причината, заради която другите воюват с нас. Или: в едно и също време той е нашето копие, но и нашата „ахилесова пета“. А в графата „другите“ добре ще е да прибавим и останалата жизнена среда, с всички нейни компоненти и обитатели – видими и невидими.

Кога огънят и копието на Марс могат да са най-опасни, да изгарят и да нараняват? Когато той не среща Венера по своя път. Ще рече – не среща красота и любов. Среща ли ги, Красавицата очовечава Звяра (Марс) и тогава човек извършва само славни и героични дела, които противодействат на разрухата. Иначе зверското, хищническото непременно взема връх у него и тогава делата му стават тъмни и разбойнически. Особено при мъжете. Затова мили дами, обичайте мъжете от най-ранната им възраст! За да не подивяват и за да не стават разбойници! А да стават рицари по дух и чрез делата си. Затова родители и учители, карайте децата да се възхищават! Най-напред на вас, а после – и на други техни герои!

Днес много хора предпочитат да мислят за секс и доста по-малко за любов. Даже любовта от мнозина се смята за слабост. А когато все пак се мисли за любов, тя най-често се бърка пак със секс. А той е територия на Марс, докато любовта – на Венера. И когато в едно и също време имаме и секс (Марс), и любов (Венера), то Звярът вече не е звяр, тогава става свързване между Горе и Долу. Но ако има секс без любов (Венера), Звярът (Марс) става див и опасен, защото връзката е само с Долу! Тогава той е пуснат на свобода и непременно извършва някаква поразия. И подбужда към поразии. Това обяснява и защо при всички разбойници във всички времена е имало само секс. А когато жените мислят само за секс (Марс), те загубват женското (венериното) в себе си и с тяхната мисия да облагородяват мъжа се приключва.

А какво значи да мислим за любов, да се стремим към любов и да правим така, че сърцето ни да не остава празно? Това, освен другото, значи и да даваме енергия на много органи и жлези, подопечни на Венера, както и на Слънце. Кои са те? На първо място това е сърцето (Слънце). На второ – бъбреците (Венера – Везни). Както знаем, бъбреците поддържат алкално-киселинното равновесие в кръвта и в целия организъм, те са неговият атиоксидантен (противокиселинен) орган, който се справя със свободните радикали. А кой тогава е оксидантът, чрез който главно става вкиселяването на кръвта? Това е пак Марс, той най-пряко отговаря за окислителните процеси. Затова, този който яде много месо (Марс), товари много антиоксидантната си система (бъбреците – Венера) и един ден стига до силно вкиселяване на кръвта. И тогава ако спре употребата на месо и започне да яде много плодове (Венера), става обратното – алкализиране.

Днес е модерно да се говори за антиоксиданти, те са вид противодействия на Марс, срещу неговите разрушителни сили. Има ли усещане за сила, за напрежение и за болка, както и за причиняване на болка, значи Марс е причинителят. А има ли красота, премахване на болката и успокояване – Венера е причинителят.

Очаквайте част втора – „Изгаряне на вредната енергия“

PARISДа, сблъсъкът на цивилизациите, за който бяхме предупредени още преди десетилетия, като че ли вече се случва. Поне такова е общото впечатление след последните трагични събития във Франция. А всъщност този сблъсък отдавна го има. И винаги е имало нещо подобно между големите човешки общности и основните ценности, които ги формират. Нека сега да погледнем на случилото се (и на случващото се) и от Небето. За да видим нещата не фрагментарно и отразени от кривото огледало на едни или други човешки очи, а в тяхната цялост и неподправеност.

Какво виждаме на показаната най-горе астро-карта с координатите на Париж? Виждаме момента, когато две важни планети – Юпитер и Плутон – за последен път се съединяват (конюнкция) по дължина. Това е станало на 11 декември 2007 година, в 21:35 часа българско време (19:35 ч. – френско). А заедно с този небесен акт е станало още какво? Стартирал е последният, действащ и сега цикъл Юпитер-Плутон, чиято натална небесна матрица (виж същата карта) управлява и ще управлява човечеството до 5.04.2020 година, макар и навсякъде по начин различен, в зависимост от това, с какви координати е построена. Но преди всичко – в сферите и в случаите, когато възниква мощно взаимодействие между вяра и религия (Юпитер) от една страна и големи страсти и изкушения (Плутон) – от друга. С други думи – когато директно се сблъскат ангелското (Юпитер) и дяволското (Плутон) в човека. И вследствие на този сблъсък, най-силно и екстремно се задвижва религиозният (Юпитер) фанатизъм (Плутон). При което най-често се стига до големи крайности и изстъпления. Понякога – твърде големи.

Същият този цикъл-матрица (Юпитер-Плутон), обаче, дава ценна информация и за други, успоредни на тези процеси. От него научаваме и за страстите (Плутон), свързани с големите (Юпитер) енергийни ресурси (Плутон) и проекти, както и с движението на големите (Юпитер) парични потоци (Плутон).

А забележете сега къде е натална Луна, отговаряща за обикновените хора (народа) в същата карта най-горе! На 12`39“ в Козирог. Ще рече: транзитен Плутон вече многократно е минал през нея в 2014 година. А това е извънредно напрегнат транзит! Отбележете кога е станало това и ще откриете, че точно тогава са възниквали най-масовите напрежения – и у нас, и по света – където е имало условия за изяви на религиозен фанатизъм. Точно тогава се е стигало и до масови убийства, например в Близкия изток. Точно в такъв момент у нас беше и делото срещу имамите за проповядване на радикален ислям и последвалото го нападение на Джумая джамия в Пловдив. Ще стане ясно още, че точно тогава у нас са нахлували и най-много ислямисти, под прикритието на бежанци от Сирия и Близкия изток. Последното пък можем да разберем и от един друг цикъл, за който ще говорим друг път. Но и отсега е ясно, че когато натална Луна се намира в Козирог, който базисно управлява България, и върху нея транзитира Плутон, това означава сериозни пробойни по границите ни и в националната ни сигурност. И слава Богу, че такъв транзит занапред вече няма да има!

А иначе транзитен Плутон и в момента минава през Луна, но екзактът е бил на 17 декември. Затова през декември направих кратко предупреждение относно религиозните фанатици (Битката на небесата), без да давам обяснения какво точно имам предвид. Опасявах се, че ислямистите ще използват големият християнски празник Рождество Христово за нападение и всяване на паника, но изглежда тогава сериозното противодействие на службите за сигурност навсякъде по света ги е възспряло. Те все пак използваха този празник за отмъщение, но по стар стил (7.01), по който продължават да празнуват не малко християни по света. В същото време и транзитен Уран многократно е правил квадрат към тази Луна. А повече от месец вече, той е в такава трайна стационарна квадратура. Изглежда точно той е дал и искрата за нападението и смъртоносната стрелба в редакцията на Шарли Ебдо в Париж. Защото Уран дава точно стрелба срещу хора (Луна), когато натално управлява дом 8 и се намира в дом 8.

Но нека се запитаме сега: защо мюсюлманите са толкова податливи на религиозен фанатизъм? Най-напред – защото Ислямският свят се управлява от знака Скорпион, в съдружие с останалите два знака от стихията вода. А тази стихия означава какво? Силна емоционалност и страст… но и психическа уязвимост. И тази уязвимост се преодолява със силна и фанатична вяра. Не случайно там, където са най-големите и най-компактни територии, управлявани от знаците на водата, там са и основните ядра на Исляма. Ще рече: вярващият мюсюлманин винаги се е страхувал най-много от самия себе си. От това да не загуби контрол върху себе си и да се подаде на различни съблазни и изкушения (Плутон). Затова при него от памтивека действа строг семеен морал, съпроводен с многобройни религиозни ограничения и забрани по отношение на всичко, което може да го доведе до грешна стъпка. Затова, например, традиционните одежди на мюсюлманката така плътно прикриват лицето и тялото й – за да не изкушава и да не предизвиква съгрешаване. Затова Ислямът възпитава в голяма сдържаност и във вярност към предписанията на Корана и на традициите. Затова в традиционният начин на живот на мюсюлманите има  религиозен екстаз, обща екзалтация на чувствата и джихад – свещена война срещу покварата.

И ето че срещу така конструирания Ислямски свят, от 300 години насам се възправя друга една цивилизация, прокламираща свобода, права на човека, наука и свободомислие за основните ценности. Нов свят, с нови разбирания, който непрекъснато отхвърля голям брой вековни забрани и табута, включително религиозни, и става все по-отворен към всичко ново и обновяващо. Свят на модерността, на свободните отношения, на машините и материалния просперитет. Свят, зародил се на Запад и създаван главно чрез научната и индустриалната революции. А на небето – от планетите Уран (свобода, наука, научни открития) и Плутон (големите пари и природните ресурси). И този нов свят непрекъснато е настъпвал през тези 300 години, а мюсюлманите с техния начин на живот непрекъснато са отстъпвали. И това ги е карало да се чувстват все по-изостанали и малоценни. И за да не се чувстват така, мнозина са изоставяли традициите си и са заживявали по новия, модерен начин на живот. Но в същото време не малка част от мюсюлманите са се капсулирали и изолирали от останалия свят и така са поддържали традициите си.

Но какво се случи през последните десетилетия? Най-напред модерният западен свят постепенно нахлу в домовете и в душите и на най-изолиралите се мюсюлмани през телевизорите. И лека полека започна да им променя мислите и да ги откъсва от традиционния им начин на живот. Най-вече чрез филмите си. Но ето, че започнаха да настъпват и компютрите, дойде и Интернет и навлизането в душите стана тотално. Нека да си представим сега следната ситуация: младо мюсюлманско момиче, възпитавано в духа и традициите на Исляма, което не смее да покаже очите си на непознати хора, започва да сърфира в Интернет. И не щеш ли, както тъй често се случва на онези, които си търсят белята, случайно попада на порносцена! Какво става тогава в неговата глава? Ами най-малкото, завихря се неописуема драма. И момичето казва на майка си за онова, което е видяло. Майката пък казва на бащата и той в изблик на праведна ярост обявява компютъра за дяволско творение и го разбива на парчета.

Но има и друг вариант: момичето да не каже на майка си, а само на приятелката или на сестра си. И тогава двете могат да решат да не казват на родителите си, а да продължат тайно да си гледат забранените неща в Интернет. Защото забраненото винаги е били най-интересно. Особено за младите хора. И нещата оттук нататък могат да станат още по-драматични. А дори – и трагични понякога.

Тъй, че пред опасността и поради страха от тотална загуба на вековния си начин на живот и на културната си идентичност, много от мюсюлманите днес се чувстват силно уязвими. И това понякога ги кара да реагират бурно и войнствено. Защото този техен начин на живот и тази тяхна култура са в опасност от заличаване. И защото в техните основи стоят свещени забрани и табута, а Западът им предлага точно обратното – свобода и независимост. Ами нали самата дума „ислям“ означава подчинение, а не независимост. Подчинение на волята на Бог (Аллах) изявена в Корана и проявявана чрез неговите наместници на земята.

Всичко това, разбира се, става успоредно и на фона на един голям и продължителен сблъсък на Небето, чрез 3 годишната вече квадратура между планетите Уран (свобода, наука, независимост) и Плутон (големи пари, големи страсти и природни ресурси). И понеже тази 300 годишна западна цивилизация (и доминация) е формирана от цикъла на тези две планети, тя е в криза. А когато флагманът на света не знае накъде да продължи, то всеки от корабите, който го следва, тръгва в собствена посока. А най-познатата собствена посока е обратния път. Към миналото, към пристана, откъдето е тръгнал в началото. Инстиниктът го води натам, може би за да запуши трайно образувалите се вече пробойни, да ремонтира всичко необходимо и за да се подготви за ново плаване.

ZIMA 2014Както всички забелязваме напоследък, хвана голям студ, почти арктически. Така ще бъде и през повечето време до пролетта. Особено в най-източната част на България. Но и не само там. И податливостта на българите към всевъзможни вируси ще стане най-голяма. А отгоре на всичко, не малко от тях ще бъдат измъчвани от упорити депресии. Защо? Защото в последната сезонна астро-карта на Зимното слънцестоене, когато Слънце мина през 0-ия градус на Козирог, Плутон попадна на IC (долна кулминация). А Плутон на IC през зимата означава вируси и всякаква друга скрита агресия. Щото отгоре на всичко IC попадна в Козирог – базисният владетел на България (виж астро-картата най-горе). И върховият момент на така сформираната многостранна заплаха от Природата и от човешките реакции към нея, ще е към краят на януари 2015 година.

И поради изреденото по-горе, остро възниква (и ще възниква) въпросът: как да се справим, как да преборим тези, вкупом задаващи се заплахи? Има тук едно просто, универсално и много ефикасно средство, употребявано от памтивека от нашите предци през студените зимни дни – червеното вино. Тъмно червеното. Сигурно защото то стопля и задвижва кръвта, повдига настроението, прогонва студа, премахва депресията, засилва енергията. През цялата зима нашите предци редовно употребявали червено вино и така се справяли със студа – и отвън, и отвътре. И били весели и жизнени. Всеки ден на обяд и на вечеря – вино. Но без да прекаляват и да се напиват, разбира се. А всички други питиета просто се спирали. И когато пукнела пролетта и студовете отминели безвъзвратно, бъчвите ставали празни, червеното вино – изпито, но имало и много събрана сила за нов труд и за нов живот. Та така живеели те – много просто, но и най-резултатно в същото време.

И ето, че е време, уважаеми сънародници, в тези студове отново да се поучим от изпитаната мъдрост на миналото ни. Какво ще ни бъде нужно сега срещу задаващите се грипове, епидемии и депресии в масов мащаб? Отново вино, тъмночервено разбира се. Поне по чаша всеки ден на вечеря. Докато свърши и зимата и всичко друго, което я придружава. Нека се отнасяме към това вино като към еликсир, който поддържа живота! А за онези, които искат да повдигнат още повече своята енергия, нека комбинират виното с още едно природно средство – проверена комбинация от естествени етерични масла, сред които борово и евкалиптово. Защото тези две природни средства влизат в много мощен синергизъм и това се забелязва веднага. А отгоре на всичко, могат да се употребяват и дълго време. Или: чаша или две хубаво червено вино по време на хранене и по 2 капсулки „Бронхокапс“ след хранене, като последният осезаемо подобрява и храносмилането. Това е – отново много просто, но и твърде ефикасно. И сигурен щит срещу невидимата агресия. Ха наздраве тогава!

BOGOJAVLENIEЦелият свят днес празнува Нова година на 1-ви януари, като кулминацията е в полунощ (00: 00 часа), със самото нейно настъпване. Но нали новото християнско летоброене (новата ера) започва от раждането на Исус, а както знаем, то е било в полунощ на 24 срещу 25 декември (Бъдни вечер). Следователно Новата година би трябвало да започва седмица по-рано – от полунощ на 24/25 декември, когато честваме Рождество Христово. Добре, но не е станало така. Защо? Какво пише в християнския календар за 1-ви януари? Обрезание Господне. Има такава еврейска традиция, според която всички момчета се обрязват точно на осмия ден от раждането и същото се счита за Завет между новороденото и Господ. В този ден детето получава и своето име и на тази дата се честват и рождените му дни. Или: на Нова година (1-ви януари) ние всъщност празнуваме Завета на Исус с Господ (Отец), когато се отбелязва неговото Рождение според традицията.

В традиците на българите пък, 12-те дни от Рождество до Богоявление (до 6 януари в полунощ) се считат за мръсни или некръстени дни и тогава действат редица забрани. Когато е навършил 30 години, Исус е отишъл на река Йордан при Йоан Кръстител за да се покръсти с вода. Но защо точно тогава? Защото, според много древни свещени традиции, никой не може да бъде духовен учител преди да навърши 30 години. В това има, дълбок езотеричен смисъл, но сега няма да се спирам на него. Защо, обаче покръстването е станало, когато Исус е навършил и 12 дни от фактическото си Раждане? Защото през 12-те дни след всеки рожден ден (слънчев възврат астрологично) става кодирането на нова жизнена програма, простираща се върху идните 12 месеца. За това. Всеки от тези дни – върху един месец (1/12-та от личната година). И само от 30-та година, „кодирането“ обхваща идните 12 години. А то много зависи от поведението на човека за същото време. Затова действат и редица специални забрани и наставления по време на „мръсните“ дни. Затова и 13-я ден от рождения ден (от слънчевия възврат) на всеки човек е от особена важност – той има качествата на свещен.

Нека тогава да се върнем към настоящето, та от полунощ насетне и през целия утрешен ден (6-ти януари – Богоявление) да се потопим мислено и чрез делата си в свещените води на река Йордан! За да препокръстим отново и собствените си души!

shtastieНека най-напред да видим какво е „записано“ там на Небето, чрез малка част от един важен цикъл, който работи досущ като часовник. Между 1941 и 1971 година, в България се е осъществил трийсетгодишен основен обрат и страната ни трайно е поела по нов курс. И това е станало точно 1080 години след друг един, подобен обрат. И като резултат, тя трайно е попаднала под външна зависимост, та повечето от онова, което българите са правили или не са правили, произхождало не от тях самите, а било налагано отвън. През първите 10 години (1941-1951) тази зависимост била главно политическа и управленска, но тя пратила в небитието и целия тогавашен елит. През вторите 10 години (1951-1961) зависимостта засегнала и вярата и обществените идеали – обществената връзка с Бог. Пак отвън били налагани нова вяра, нови идеали и нова връзка с Бог, както и нови виждания за труда, за занаятите и за степените на майсторство. През третите 10 години (1961-1971) обратът и зависимостта се разпрострели вече върху всичко останало и страната ни и хората в нея трайно загубили своята индивидуална и групова идентичност.

Между 1971 и 2001 година България минала през друг важен етап: големи сътресения, генерална трансформация и невиждани задкулисни борби. Ще рече: тотален крах и ново начало. През първите 10 години (1971-1981) крахът и новото начало (трансформацията) засегнали главно отношението към земята, към традициите, към основите на всичко българско. През това време селяните масово напускали селата и прииждали в градовете, поради одържавяване и мащабно окрупняване на земеделските стопанства. Точно тогава у нас възникнала и обидната дума селянин, която чужденците и до днес не могат да разберат. През вторите 10 години (1981-1991) трансформацията засегнала образование, култура, комуникации, медии, връзките с хората и със света. След тайни драми и сътресения, България излязла от продължителната си изолация. Това е време на голямо въодушевление, на големи надежди и очаквания, но и на големи заблуди и самозаблуди. Точно тогава емигрират и голям брой българи. През третите 10 години (1991-2001) са се осъществили най-мащабните и радикални промени, засягащи главно едрата недвижима собственост и формиране на новата класа от едри задкулисни собственици.

И ето, че между 2001 и 2031 година в България е започнал още един важен етап: голямо отваряне към света, постепенно осветляване на всичко затъмнено, формиране на нова вяра и на ново духовно начало. Това време е съизмеримо и идентично на друго подобно – между 921 и 951 година – по времето на цар Симеон и цар Петър. Както знаем от историята, точно тогава настъпва голям духовен и културен подем и освен всичко друго, тогава се заражда и богомилството. Та първите 10 години (2001-2011) вече са отминали и това е било време за крах на всичко духовно, натрупано през годините, както и за разлагане на всякакви останки от минала законност, морал и правосъдие. Но същевременно и пак тогава в така получената тор бавно, полека и безшумно са били посявани и семената за ново духовно възраждане, за нова законност, за нов морал и правосъдие. И ето че през вторите 10 години (2011-2021) “посятото“ в предходния 10 годишен период бавно и полека е започнало да кълни. И ще продължи да кълни, да наднича над повърхността, да расте и да дава плодове. Това е времето и за обединяване на България отвътре и за култивиране на импулси и енергия за творчество. И през третите 10 години (2021-2031) духовната енергия, законността и новият морал окончателно ще вземат връх в страната, наречена България. Защо? Защото така е написано на Небето.

Представената по-горе небесно-земна хроника беше нужна, за да се види по-добре действието на един Духовен Код, създаден от самия Създател и то – специално за България. И „записан“ за вечни времена на Небето посредством зодиакалното колело. Без недоумици, налагани от една или друга човешка, преходна причина. А като казвам България, имам предвид не само българите, а и всички други, които са живяли някога, живеят сега или ще живеят занапред на тази наша земя. Бог е един за всички на цялата ни планета и Господар на Вселената, но „стълбата“ към Него навсякъде е различна. Защо? Главно затова, защото в нейния долен край, тя навсякъде се опира на различна основа (територия). Ако и най-горе всички „стълби“ да достигат до едно и също Място. И тъй като от началото на времената територията на България е била и ще продължи да е най-пряко свързана с небесния сектор, наречен Козирог, то деветият знак от Козирог – Дева, както и местоположението на мунданен дом 9 Стрелец, ще продължат да подсказват за тази „стълба“. Ще подсказват на хората, населяващи тази наша територия, какъв е техният основен и неизменен Път към Небето. И как могат да стигат до Него. И най-вече – защо. Независимо от техните народностни имена, от официално наложените им религии и от превратностите на съдбата.

Какво означава това? Означава, че за казаното по-горе, може да се съди от една базисна небесно-земна схема на най-голямата част от Балканите, включваща и България. На тази схема Козирог е водещ знак и той е в дом 1, а в дом 9 (духовен път) е Дева, докато в дом 12 е Стрелец (мунданен дом 9). Само като съзрем тези небесни ориентири, тутакси можем да си представим някои основни истини, като например тази за свещеното пространство на българите и на населението от околните балкански земи. И защо това пространство винаги и основно е включвало и включва телесното и духовно здраве и лечителството (Дева), достигнатата професионална квалификация и майсторство в занаятите (Дева) и накрая – силната връзка с животните и природата (с творението, Дева). И тогава можем да си представим още, че няма как по тези наши ширини хората да живеят само с абстрактни теории и представи за Бог. Без да искат да видят и да усетят как реално се проявява Той чрез Делата Си. Много често – и по чудотворен начин. По делата да Го познаят!

Докато извор на силата за така описаното свещено пространство (дом 9 – Дева) е там, където е Стрелец (мунданен дом 9). А Стрелец е в дом 12, изобразяващ духовното отшелничество. И отдалечените планински манастири, храмове и светилища, както и други сакрални места (Стрелец в дом 12), лечителството на тялото и на душата с духовни, с природни и с божествени средства (дом 12 – Стрелец). А освен това – и мистичното и езотерично разбиране и претворяване на живота (дом 12), оставането насаме със себе си (дом 12) – за молитва, за медитация, за други мистични вълшебства. Или просто – за мислене.

Не е никак чудно тогава, защо от памтивека духовните учители и учения по тези наши земи са съчетавали в себе си и лечителската дарба (Дева). Такива са били и Боян Мага, и Василий Врач, и св. Иван Рилски, и патриарх Евтимий, и съратника на Левски отец Матей Преображенски, и Беинса Дуно (Петър Дънов), както и всички техни последователи преди и до днес. Просто в базисен дом 9 имаме Дева (здраве, лечителство) и това не подлежи на промяна. Не е за чудене още, че почти всички те в някаква степен, са живеели като отшелници (дом 12 – Стрелец), отдалечени от светската суета и приближени до първичния природен и Божествен свят.

Ето защо още, признанието и титлата майстор (Дева – работа, квалификация, майсторство) в избрания занаят (работа) е била на голяма почит, имала е почти свещено звучене по тези земи в продължение на всички векове, с изключение само на последните четири-пет десетилетия.
Ето защо и Мадарският конник е символ на България, а оброчни плочки с тракийския конник Херос продължават да се откриват по нашите земи и до днес. Ето защо и при прабългарите, и при траките конят (Дева – животинския свят) е бил свещено животно. За пояснение: от трите земни знака, Козирог отговаря за минералния свят, Телец – за растителния, а Дева – за животинския свят.

Ето защо и българското християнство, масово възприемано и прилагано по тези земи още с идването на българите, а и отпреди тях, е различно от онова, което официално е налагала Римската империя. То е езотерично по своята същност, пазещо жива връзката не само с Твореца, но и с Творението (с природата), сиреч – с предходните религиозни системи и традиции, търсещи взаимодействие с реално протичащите процеси в земната природа и в космоса. И въпреки, че непрекъснато е бивало заклеймявано като неканонично, преследвано и подтискано, то периодично е избивало на повърхността. Например – по времето на кан Тервел. По-късно – по времето на богомилите, и още по-късно – по времето на исихастите. В по ново време – и след обявяването на Българската екзархия, скоро поставена извън канона чрез схизма от Цариградската патриаршия – между 1870 и 1953 година. В 1953 година Българската екзархия престава да съществува, след като отново влиза в „канона“.

Междувпрочем, главното, което е обединявало прабългари, траки и славяни и е стояло в основата на техния съюз и на създаването на България, е имено твърде сходното им разбиране за Бог. В случая – посредством учението на Исус Христос в неговия автентичен, езотеричен вариант. Същото, което е възприемано и от трите тогавашни етноса, но винаги е било непризнавано и отхвърляно от Константинопол. И това пак е „записано“ на Небето, но тепърва ще се разбира. Тепърва ще биват откривани и съответните факти и сведения и те ще бъдат привеждани до умовете и сърцата на все повече хора.

А иначе, когато всички ние, живеещите на тази наша земя, независимо от етническо и религиозно съзнание, разберем най-после, че сме качени на един и същи кораб и се подчиняваме на едни и същи природни и божествени закони, както и на едни и същи навигационни правила, ще открием и това: че полагането на повече грижи за този „кораб“ и съблюдаването на тези закони и правила, най-бързо ще ни отведе до търсеното общо и индивидуално благоденствие!

Весела Коледа, приятели!
И нова светлина в душите чрез Рождество Христово!

bg-kozirog


-->