Човекът е софтуерен продукт, а основно той бива програмиран два пъти. Веднъж при неговото зачатие и втори път – при неговото раждане. Тези два момента са взаимно свързани (везните на Хермес), те са два етапа от едно и също действие. Но това е само в случаите, когато той се ражда по естествен начин. Ако раждането е принудително, обаче, както тъй често се случва днес, нещата стават други. Тогава не моментът на зачатието определя момента на раждането, а волята, финансовият интерес и безскрупулността на акушер-гинеколога. И най-често – неговото безхаберие. И когато стане така, получава се не една, а две основни „програми“ за един живот. Различни. И те взаимно си пречат. Правете си изводите тогава за по-нататък!

А за да не се получава така и за да има лека бременност и естествено и безпроблемно раждане, най-препоръчително е детето да бъде заченато в най-подходящия възможен момент. Какъв? Във време, когато отношенията между двамата бъдещи родители са в голям и траен, нов подем. Когато и двамата са обзети от нова еуфория, изпълнени с безпределна радост само от това че са заедно! Така в алхимията на създаването се включва не само голата страст, не само сметки и съображения, а и вдъхновението, и любовта! И много още компоненти от най-висш порядък, но най-вече – самият Създател! Така, че след 9 месеца раждането да е най-безпроблемно, а бъдещият човек – обезателно жизнен и щастлив. Така се създават щастливите хора, уважаеми бъдещи родители! Всичко ценно и качествено на този свят, се създава само с любов! Тъй, че ключов е моментът на зачатието! Не само за вас самите, но и за вашите деца! Както и за целия народ, за цялото човечество! Успех!

От памтивека всеки човек има един върховен стремеж, с две разклонения – към топло и светло. Както за тялото, тъй и за душата. И целият негов живот е подчинен на този Стремеж. Всичко останало са само подробности.

А къде е топло и светло, къде е техният източник, умът не знае, това се научава от други рецептори. От усещането за топлина, която сгрява тялото или душата, понякога и двете едновременно. От усещането за светлина, даваща видимост и увереност, переспектива и бъдеще. От усещането за прииждащата сила, която прави невъзможното възможно.

Какво става, обаче, ако поради някаква причина, човек загуби своите усещания за топло и светло? А заедно с тях – и пътя към своя вътрешен и неизтощим Източник на топлина и светлина? Туй същото на първо място би значело, да няма какво да го грее и радва, да няма кой да го грее и радва и той самият да не грее и радва никого. Да не обича и да не е обичан, да е ненужен дори и на себе си. Общият резултат тук най-често е отчаяние и озлобление, немощ и страх. Такъв човек лесно попада в гравитацията на външни влияния и става жертва на всякакви внушения, дори и престъпни.

Бидейки без неизтощим Източник на вътрешна топлина и светлина, а значи без трайни ценности и непоклатима опорна ос в живота си, неподвластна на времето, той попада на заместители – на фалшиви ценности и идоли, на временни величини и величия, на опустошителни страсти и всевъзможни пристрастявания. И постепенно, но окончателно загубва себе си в техните безброй лабиринти…Тъй като не се стреми да създава сам, неговите знания и умения стигат дотук – да копира създаденото от други. Но най-отличителния негов белег е липсата на вяра в Бог. Щото за да има такава вяра, той трябва да има и съответна нагласа. А за да има такава нагласа, трябва да допусне и да приложи и творческата искра в себе си. А като я няма тази искра, как да разбере Твореца на всички творения?!

Затуй чуем ли някой да казва, че не вярва в Бог, туй не е от глупост, макар че и така може да се обясни, по-скоро то иде да каже, че имаме насреща си човек, лишил се сам от творческа сила – от способността да открива в живота нови осъществими идеи и да създава нови, оригинални и ценни неща. Големите творци затуй са големи, защото в най-голяма степен работят чрез своята вътрешна топлина и светлина. Или иначе казано – чрез Бог или чрез Твореца. А всеки, който е открил Твореца в себе си и живее чрез него, значи е спечелил своята лична борба за Огън, който никога не угасва. Намерил е Топлото и Светлото, които никога не свършват.

Думите и членоразделната реч са носители не само на пряк смисъл, но и на скрити послания, които се съдържат в тяхната мелодия, във формата на буквите, в техните места в азбуката, а дори и в начина на изговарянето им. В голяма степен буквата представлява и абстрактна картина на скрития смисъл, при което в думата се получава многократно наслагване на такива „картини“. Нека видим сега как става това чрез буквата и звука М, употребени в различни варианти.

М е този членоразделен звук, който ние българите (а и не само) най-напред научаваме в своя живот. Защо? Защото се съдържа в думата ма-ма. Как се изговаря М? Двете устни плътно прилепват, сякаш се целуват една друга, а по-голямата част от въздуха минава през носа. А каква е функцията на носа? Да надушва, той е орган на разузнаването. Пример: ако храната мирише лошо, въпреки че на външен вид може да изглежда добре, ние не я ядем (миризма). А само се мръщим: м-м-м-м. Така се спасяваме от проблеми, които могат да са и сериозни. Така М изразява и в същото време спомага за предварително „надушване” на ценна информация. А най-важното участие при изговарянето на този звук имат устните. А те какво са? Както е казано на друго едно място, устните служат за четири основни неща – за хранене (ам, ям), за говорене (думане), за пеене (музика) и за целуване (мц). И за енергийно зареждане на съответните четири основни нива. Тъй, че ето я още една основна причина бебето да държи толкова много на М и на мама.

Освен в думата мама, звукосъчетанието МА или М в съчетания с други звуци (букви), се съдържа в много още важни думи: Мария (Богородица, майката на Исус), Мадара (майката природа), мантра, маг, мъдрост, мисъл… И още: както в българската, така и в латинската азбуки М е 13-та буква, което се редуцира до 4 (1+3=4). А 4 е съответствие на планетата Уран и на знака Водолей. Водолей пък, със своя владетел Уран, е знак на откровението, на внезапното осенение на мисълта, на новите идеи, на пътя към истината. И не случайно изображението М силно напомня за мълния (с три остри върха) на небето, или на знака за високо напрежение. Нали и мисълта е с подобна природа и проявление – като мълния от небето.

Друго: в базисната (вечна и неизменна) зодиакална схема на България (с водещ знак Козирог), Водолей е 2-ри базисен дом. А какво означава това? Означава, че М е свързана с енергийното зареждане (дом 2). Означава храна (ам, ям), музика (емоционално зареждане), материали, имоти, монети, мангизи, мъни, както и много други видове зареждания. Същото може да се види и в много други думи, в които М има основно участие. Като в думите имам и имане, например.  Тъй, че повечето български думи, в които на М е отредено важно място, притежават зареждаща сила или насочват към енергийно зареждане и притежания. Това е у нас, обаче, не е по принцип. Да – и в други страни с базисен Козирог като Индия (ом), например.

М няма овали и закръгляния, няма и хоризонтални линии, има само две вертикали, две наклонени линии и три остри ъгли. А наклонените в техния долен край се съединяват в средата в остър връх, насочен надолу. И всичко това зарежда ума, задвижва мисленето. Как и защо? Чуйте само: у-у-м-м! Тук първият звук У служи да насочи вниманието и енергията навътре и в дълбочина, както това става в думите и словосъчетанията „у нас, у вас, уча“. А вторият звук М – да направи асоциации вертикално – между горе и долу, между абстрактно и конкретно – да приеме информацията, да я преработи и приложи. А и двете букви притежават остър връх, насочен надолу – да прониква в нещата, да приземява идеите, да ги превръща в приложения. Тъй, че в умствените дейности и в мисленето има изкачване нагоре и спускане надолу, както и проникване навътре.  И… сътворяване.

За същото може да се съди и от някои думи в най-разпространените, световни езици, думите за висока планина и за планински връх (опиращ в небето), повечето от тях започват имено с М – Mountain, Mount (английски), Montagne, Mont (френски), Montaña, Monte (испански) и т.н. Нали височината във физически смисъл има връзка с височината в психически (духовен) смисъл: Мойсей (отново М) е говорил с Бог и е приел неговите заповеди, познати като десетте божи заповеди (декалог), не в равнината, а на Синайската планина. И днес много хора търсят планината за вдъхновение, за повдигане на духа. Тъй че буквата и звукът М правят така, че да се повдигат човешките ум и дух, да търсят височината отвън и отвътре, както и обратното – като възприемат важни послания отгоре, да ги снемат долу, да ги приземят. Те карат човек да открива нови идеи и да ги прилага, да мисли и да измисля, да се докосва до мъдростта и до вечността.

А думата УМ прилича на друга една, свещена дума (мантра), дошла от Индия – ОМ. Там първата буква (звук), както е казано на едно друго място, изобразява човешкото сърце и всеобхватната любов – обединяване, обгръщане, обич. Тя е и 15-та буква в българската азбука, число редуциращо се до 6, което съответства на Венера и отново означава любов. Или: О+М=Обич+Мисъл! А сборът от редуцираните числени стойности на двете букви е равен на 1 (6+4=1) – начало, космична любов. Или: Обич+Мисъл=Начало. Та това е свещения звук ОМ и онова, което той задвижва, ако е приложен у нас. Или: мощно енергийно зареждане за ново начало, минаващо през сърцето и ума. Добре, но пита се тогава, защо в нашия български език имаме една противоположна по дух и смисъл дума, започваща с ОМ – омраза? Обяснението е просто: втората част от тази дума (-раза), има разделящ ефект и задвижва противоположното, като обръща смисъла на 180 градуса. Най-вече и за това, защото там пада ударението. Или: омраза е подобно на раз-обичане – имало е обичане, но вече е започнал обратния процес. Както е в думата развеждане.

Добре, но какво задвижва тогава друг един свещен звук (мантра) – АУМ, където М отново участва? Ето какво: А=1=Слънце=първична, творческа енергия=космична любов=начало на сътворяване. После е У- усвояване, приемане навътре. И накрая е М – мислене, прилагане, материализация. Но по модел, по образ и подобие на небесното – на Създателя.

Една голяма беда за нас българите днес е безразборното и масово вкарване на чужди думи в българския език. Това прави езика ни хаотичен, грозен и най-вече – вреден. Защото всяка дума, в който и да е език, не възниква случайно. Тя установява връзка с другите думи и най-вече – с един по-голям, по-основен ритъм – с ритъма и енергията на земята, на която е родена и наложила се за употреба и с нейната връзка с определен сектор от небето. А когато се вкарват чужди думи, родени на друга земя, с друга небесна връзка, с друг основен ритъм, настава хаос! Настава голямо разстройване на всички нива – физическо, емоционално, мисловно, духовно. И сгромолясване пак на всички нива. Езикът е най-коварното и опасно средство за сгромолясване на хора и на цели народи. И в същото време е най-доброто средство за изправяне в цял ръст на хора и на народи.

Чуйте само езика на Вазов, на Ботев, на Йовков, на Яворов! Каква музика е той за душата!!! Той може да изправя хора, а даже и цели народи. Тъй, че здравословно и безопасно е да се вкарват само такива чужди или нови думи в българската реч, които са в нейния ритъм. И това, обикновено така става, ако се прави от писатели, поети, от майсторите на словото, които интуитивно усещат този ритъм. Ако не се прави, обаче от тях, настъпва опасен миш-маш, който действа подобно на бавна отрова. Нека тогава да си даваме доверието и мандата за словотворчество само на майсторите на словото у нас! А не на глупците, които убиват българската реч! И по този начин – и всички нас.

Звукът и буквата Г са най-специални за нас българите. Защо? Най-напред защото те участват в името на нашата страна. И не само участват, ударението пада върху Г – Бъл-Гария. И още по-специалното тук е, че Г е четвърта буква в името на страната ни, също както е четвърта и в азбуката ни – А,Б,В,Г… А всичко това води до не малко и значими връзки, скрити взаимодействия и явни последствия. Например – при хората, в чиито имена тази буква има важно участие – Георги, Гергана, Григор, Галя и… много други. Въпреки че малцина са даващите си сметка за случващото се.

Ако направим сравнение между Г и К, трудно е да не забележим голямото сходство при произнасянето на двата звука. И това сходство произлиза от основното участие – и в двата случая – на клапата, която затваря и отваря входа към гърлото и трахеята, наречена епиглотис. Разликата е, че в отличие от К, при Г вземат участие и гласните струни. Най-напред има затваряне и после рязко отваряне на тази клапа, за да се чуе Г. А основната нейна функция е да разграничава няколко успоредни или последователни процеса: хранене, дишане, говорене, пеене. Вероятно и затова в думите граница и разграничаване Г заема ключова позиция.

Как се пише Г? Две прави линии, сключващи прав ъгъл. На пръв поглед внушението е, че това е силно неустойчива фигура, която всеки момент ще се катурне. Но в нея има сякаш и едно загатване, един намек за силен стремеж към устойчивост и трайност – от полуквадрат към цял квадрат. Когато трябва да направим ограда, каквато и да е тя, с какво започваме? С един прав ъгъл от оградни елементи. Правият ъгъл е началото на всяко ограждане и отделяне, на всяко обособяване – начало на всяка структура. Във времената, когато се е строяло предимно от камък, майсторът-зидар най-напред поставял крайъгълния камък. По него се е равнявало всичко останало, той бил главният ориентир. Оттогава изразът “крайъгълен камък” е останал като нарицателен, в случаите когато се поставят основите на нещо ново и значимо. Та Г в думите и изразите е като крайъгълен камък, такова е скритото послание на тази буква (звук). И нейното предназначение. Не случайно думите глава и главен пак започват с Г.

Проектиран върху кабалистичния глиф, върхът на правия ъгъл в буквата Г опира в сефирата Бина, която „отговаря” за началото на формите и „архитектурния“ план на създаваното. Десният край на хоризонталната линия горе пък стига до Хохма – място, където се раждат еманациите, сиреч новите идеи. А долният край на вертикалната линия на свой ред стига до Ход – място, където се свързва и прилага всичко направено дотук. Или: нови идеи – начало на формите (архитектурен план) – прилагане, успех. Освен това, като четвърта буква в азбуката, Г има астрологично съответствие с планетата Уран (всичко най-ново). А това твърде добре и много точно се вписва с всичко казано дотук.

Г силно напомня за триъгълника в геометрията и за троичността като творчески принцип, който непрекъснато подсеща за нови идеи и насърчава към нови дела. Затова и съответният звук води до будност, интелигентност и свободолюбие, както и към непрестанни предприемачески усилия. Към нови бизнеспроекти и бизнесуспехи. При това – чрез собствен труд и чрез прилагане на собствени, оригинални идеи. Едни от най-будните, изобретателни и предприемчиви българи от Възраждането до днес са родени и израсли в град, чието име започва с Г – Габрово. Габровските знаятчии и майстори са били известни далече извън пределите на българското. Това е българският Манчестър – градът, където машините и машинното производство са въведени най-напред по нашите земи. Не случайно и в думите град, градя и изграждам, Г заема ключова позиция. И всичко това и много още от същия порядък, е скритото послание на този звук (буква), което всички ние приемаме интуитивно. И най-често – без да се замисляме.

Интересно звукосъчетание е ГО – го-лям, го-ра, го-рене (ог-ън), го-ворене… което най-кратко може да се преведе като събиране на едно място за общи действия и за растеж. В Г липсват дъги, овали и окръжности, затова на тази буква й трябва съдружие с други букви, в които има овали, дъги и окръжност – за да ражда, за да осъществява предприетотото. Звукът има отношение и към словото и музиката – говоря, глаголя, глас, гъдулка, гайда – но популярна музика, популярно говорене, такива които събират на едно място повече хора и създават г-рупа или групи – според предпочитанията.

В крайна смета, Г спомага за разграничаването, но така също – и за групирането на нещата и хората според техните особености и предпочитания. За да си намери всяко нещо и всеки човек своето място и да стане крайъгълен камък за онова, за което е предназначен.

И накрая, едно полезно упражнение: многократно изговаряне подобно на мантри на кратки и произволно избрани звукосъчетания, с участието на Г. Най-важното е те да звучат благозвучно за произнасящият ги. Това помага при нови начинания, когато новата идея и начинът на прилагането й още „зреят“.

По мнението на голям брой умни хора по света, творческата сила е най-висшето и най-ценно човешко благо. Диаметрално противоположно на нея стои сляпото подражание или копирането. То пък е онова, което най-много отнема от хората, прави ги лишени от благоволението на Създателя – без собствено мнение, без собствен живот, без шанса и силата сами да откриват и да създават.

Неотдавна ми се случи да правя справка за звученето на думата компютър на различни езици. И какво бе учудването ми, когато открих, че при около три четвърти от европейските езици звученето на тази дума няма нищо общо с английския „оригинал“.

Сръбската дума за компютър, например, е рачунар; хърватската – рачунало; македонската – сметач; гръцката – υπολογιστή; румънската – calculator; турската – bilgisayar… Комай на Балканите само ние българите дето пренебрегваме собствения си език в услуга на английския… Освен това, компютър на унгарски е számítógép, на чешки – почитач, на финландски – tietokone, на шведски – dator, на френски – ordinateur… списъкът е дълъг. Но нещата не опират само до компютъра. Същото се отнася и за огромен брой други думи и понятия. Много от тях са напълно неразбираеми за чужденците, но за сметка на това са максимално разбираеми за местните хора.

А как е у нас? У нас е точно обратното: все повече думи стават разбираеми за чужденците и все по-малко – за българите. Щото най-често нашенецът, като научи три думи на чужд език, веднага ги вкарва в своята реч и тутакси забравя техните български еквиваленти. Може би защото така придобива усещането, че знае много и е „напред е с материала“. Затова и съвременният български език бъка от чуждици.

Уважаеми сънародници, не е ли вече време да направим нещо по въпроса? И да променим всичко това? Какво ще кажете?

Р – няма друг членоразделен звук, при произнасянето на който езикът да вибрира толкова много. Р-р-р-р-р-р-р… Между горната половина на устата, която ни свързва с небето и долната половина, която ни свързва със земята. И като вибрира така, езикът се проявява като медиатор помежду им. А вибрацията (трептенето) какво е? Ритъм, честота. Ритъм, стоящ в основата на всеки по-голям или по-малък цикъл и в крайна сметка – в самата тъкан на времето. Нима времето не е нещо, което се съизмерва с непрекъснато повтарящите се ден и нощ, лято и зима? И с много още, по-големи и по-малки отрязъци от време, повтарящи се непрекъснато. Затуй мелодията на този звук внушава съзнание за хода на времето и съдейства за устойчивост срещу него – срещу всяко състаряване, износване, размекване, грохване. Не случайно при бойния вик У-РА, акцентът отново е на Р – за да мобилизира и за да създава твърдост и устойчивост срещу враговете и грохването. Не случайно и почти всички малки деца имат затруднения при произнасянето на „р“ – просто те са още твърде крехки и нямат нужната устойчивост.

В същият ред на мисли, лесно може да се обясни и това: в говора на едни народи „р“ е меко, а у други народи – доста по-твърдо. Във всеки случай на Балканите, в частност и сред българите, „р“ е твърдо и като погледнем историята, лесно можем да разберем защо. Особено като се знае, че по-голямата част от Балканите, включително и цяла България, за вечни времена се управлява от небесния сектор Козирог. А Козирог и неговият владетел Сатурн пак означават твърдост и устойчивост. Както и труднопроходими планини и планински масиви – естествени прегради и защити срещу враговете. Я да видим: Рила, Родопи, Пи-Р-ин, Ст-Р-анджа, Ста-Р-а планина… А това тук: Род, Родина, Раждане, свързано с друг вид твърдост и устойчивост, с вътрешните устои на човека?!…

Случва се понякога, къде на шега, къде наистина, да чуем и следното: “щом в името на месеца има „р“, значи студът още не си е отишъл. А „р“ наистина липсва само в имената на най-топлите месеци май, юни, юли и август. Нашият наблюдателен народ просто е забелязал нещо характерно и му е обърнал внимание. Защото „р“ носи не само посланието за твърдост, но и посланието за студ (б-р-р-р, мр-р-р-аз). И създава дори усещането за треперене. Вероятно затова защото студът – външен или вътрешен – поражда твърдост: водата като замръзне, се превръща в лед; вълнението като замръзне, се превръща в непреклонност. Там, където по-често се среща „р“, има ред и непреклонност.

Звукът „р“ носи още посланието за върховно напрягане, обособяване, понасяне, съхраняване, разграничаване, опазване. Той има свойството да подкрепя твърдите прегради (защитните граници) между нещата, между хората и околния свят. При това, преградите имат и пропускателна способност – да пропускат полезното, безопасното и нужното и да задържат вредното, опасното и ненужното. Поради подобни причини, „р“ дава сила и устойчивост на всичко старо, традиционно и ценно, идващо от миналото – Род, Родина, Раждане, Родители, пРадеди, и присъства в самото име България. Което пък означава, че в татковината ни, открай време, не е имало много място за сантименти, но е имало голяма почит към всичко старо, традиционно и родно.

Съществуват и много думи, в които „р“ е втора буква (звук) – пРеминававане, пРеграда, пРеход, пРоход, пРез, пРадеди, вРата, вРат, гРаница, гРад, гРадеж, гРабеж, кРажба, кРада, кРай, кРах, кРиза, кРитика, кРъст. А втората буква (звук) какво беше? Условия, терен, място на действието, указание върху какво действа първата буква (първият звук). И при всички тези думи, „р“ означава имено това – защитна преграда.

Накрая и едно полезно упражнение: ако се почувствате вътрешно разлюляни и неустойчиви, вземете един лист и започнете да записвате на него думи, в които има „р“, според това както се появяват в мисълта ви. Наредете така поне 20-на думи, после си изберете няколко от тях и започнете да ги изговаряте гласно и многократно, подобно на мантри. Много скоро ще откриете промяната. Успех!

(откъс със съкращения от „Скритата сила на думите“ – Н.Радев)

Както всички знаем, сърцето непрекъснато изтласква кръв, напряга се и се отпуска, напряга се и се отпуска…. А може ли то само да се напряга? Или само да се отпуска? Не може. Тези две основни негови движения и състояния непрекъснато се редуват – туп-тап, туп-тап – за да има ритъм. За да има и движение на кръвта и за да има живот. Ала и всичко друго в човека и около човека, в природата и в обществата също се нуждае от туптене и ритъм, за да има движение и живот.

Така, поради сходни причини, от памтивека били създадени седмицата и седмичният ритъм, при които непрекъснато се редуват работа и почивка, напрягане и отпускане. И едва ли има нещо друго, по-непроменяемо във вековете, от най-древни времена до днес, при всички народи, култури и цивилизации. Разлики се забелязват само в някои дни за почивка, но иначе принципът на седмицата и на седмичния ритъм навсякъде си остава същият. А кой е създал всичко това? И как? Кой друг, ако не пак Този, Който е създал и човека, както и всичко останало.

А защо всеки ден от седмицата носи специална своя динамика, различна от тази на другите дни? Защото като наредим последователно седем, естествено обособени отрязъка от време, независимо от тяхната дължина, и в първия съумеем да се изпълним с вътрешна светлина и вдъхновение за ново начало, всеки от останалите шест ще получи специална, естествена тоналност. В точно съответствие с Божия ред.  Почти така, както се нареждат тоновете в тоновата стълбица, след като зададем началния тон „до“. И когато това се прави едновременно и постоянно в цялото общество и във всички общества, отделните дни в седмицата и техните „тонове и тоналности“ получават голяма и постоянна сила, трайност и вечност.

Какво се получава, обаче, ако седмичният ритъм системно бива нарушаван? Ако, поради някаква причина, хората започнат да не се съобразяват с него? В такива случаи, които днес не са малко, най-общо се стига до аритмия и хаос във всичко. И в професионалния, и в семейния живот и в здравословното състояние, дори и в усещането за удовлетвореност и щастие. Много неща се объркват тогава. А това на свой ред докарва и разруха – пак на всички нива, навсякъде и във всичко. Някои хора, общества и народи най-вече затова са били и продължават да са по-успешни, по-здрави и по-жизнени от други, защото са поддържали този ритъм. В отличие от други, които са го позагърбили. Макар, че малцина са онези, които си дават точна сметка и осъзнават всичко това.

Старите българи отдавали изключително значение на всеки от дните в седмицата и стриктно следвали неговата вътрешна динамика, съответна на Божия ред. И точно това е една от главните причини за тяхната жизненост и за оцеляването им, въпреки всичко, въпреки големите превратности на съдбата в течение на векове. Ето как:

НЕДЕЛЯ – в този ден не се работи (не-деля), той е съборен, празничен ден, в него преди обяд отдаваме дължимото на небесния ни Отец, а след обед се събираме с най-близките хора и с приятелите – за да се повеселим.

Понеделник е ден за подготовка и адаптация към новата трудова седмица, за обръщане внимание на условията на труд и условията на живот. Някога в този ден се е месил и пекъл и хляба за цялата седмица.

Вторник е най-динамичният ден, в който извършваме голямо количество работа, изискваща повече енергия и напрежение.

Сряда е ден на високото майсторство, в който сме най-сръчни и схватливи. Ден за обсъждане и за размяна на мнения, за постигане на точност и прецизност.

Четвъртък е ден на големите и дългосрочни планове, тогава се опитваме да погледнем на себе си и на живота си от високо, в неговата цялост.

Петък е ден за създаване на нещо красиво и хармонично, поне като намерение. Вечерта пък – за отдаване на някакво удоволствие и за презареждане.

И събота е ден за равносметка и за обръщане внимание на паметта на вековете и на мъдростта на народите и на традициите – лични, семейни, родови, национални.

В нашата родина България всички ние имаме остра нужда от едно основно отсяване на зърното от плявата. Само така бихме могли да съберем нужното добро семе за нов посев. Как по-точно? Като се отсеят най-напред избирателите. Има ли качествени избиратели, ще има и качествени избранници. Друга формула няма.

Да си представим сега следната ситуация: идва време за избори и преди тях избирателите по закон полагат изпит за допускане до изборите. Например, чрез въпроси и отговори от историята и географията на България – по родинознание. Може би чрез нещо подобно на листовките за шофьори. Та при определен процент верни отговори, минаваш изборната бариера и имаш право на глас, а под този процент – не си достоен да избираш. Но ако не минеш тази бариера сега, ще ти остане все пак възможността да го направиш следващия път, когато да се подготвиш по-добре.

Защото разумът подсказва: за да е общественият организъм България здрав и читав, то право да избират, да определят настоящето и бъдещето на страната ни трябва да имат само онези, които умствено, емоционално и духовно са свързани с нея. Които милеят за България и знаят за нея най-важното. И ако след такива изпити останат дори само 200 хиляди с право на глас, те ще са най-достойните! Тогава купуване и продаване на гласове няма да има, корупция няма да има, нехранимайковци няма да се добират до власт! И ще стане така, че да си избирател, ще звучи гордо! И така онова, що дава плод у нас, най-после ще вземе връх над бурена. И пътят към благоденствието ще бъде отворен!

Нищо, че всяка от великите сили – и от изток, и от запад – посредством измислени причини, ще се противопоставя по всякакъв начин на такъв или на друг подобен изборен метод у нас. Най-вероятно е да ревнат: това не е демократично, нарушават се права на човека и т.н.. от този порядък. Чии права? Правата на бурена ли?… А истината е, че така великата сила няма да може да внедрява своите верни слуги, своите бурени, своята пета колона в управлението на страната ни. С повече разясняване, с дух, упоритост и настойчивост, обаче, и това може да се преодолее! Тогава същите тези велики сили вече няма да се отнасят към българите като към чувал с картофи, който непрекъснато трябва да се мести тук или там, а като към народ, достоен за уважение, чиято воля не може да бъде пренебрегвана.

Съвсем скоро ще настъпи новото пролетно равноденствие, сиреч – новата  астрономична 2017 година! Това ще стане в 12:28 ч. българско време на 20-ти март (понеделник), едновременно за цялата Земя. Тогава Слънце ще прекрачи през нулевия градус на Овена, а от построената за този момент астрологична карта ще  може да се съди за природните, обществените и индивидуалните процеси и събития през идните три месеца. Защо е толкова важен този момент? Защото точно тогава положението на планети и звезди ще остави траен отпечатък върху информационното поле на Земята. А „отпечатъкът“ , навсякъде малко различен, ще управлява видимото и невидимото през идните три месеца – до 21.06.2017 г.

Какво можем да направим ние, обаче, като знаем колко важна е приливната енергийна вълна в момента на равноденствието? Почти същото, което правят и сърфистите, когато се задава висока вълна в океана: издебват точният момент на нейното идване и с добре примерен, оттрениран отскок, яхват нейния гребен. И после дълго време се носят в океана. А тук „яхването“ може да стане и с едно пожелание само, но най-хубавото и в сюблимния момент – на 20 март, 2017 година, в 12:28 часа българско време! Наслука!

А конкретно за влиянието на предстоящото Пролетно равноденствие върху отделните хора, върху природните процеси и върху обществата и държавите ще говорим по-обстоятелствено следващия път, въз основа на астрокартата вляво. На нея се виждат някои специални положения, които е твърде добре да се вземат предвид през идните 3 месеца.

Много скоро – на 25 март 2017 година Европейският съюз ще отбележи 60 години от своето основаване. Защото на 25 март 1957 година, в 18:30 часа средно европейско време, в италианската столица Рим е финализиран договор за икономическо сътрудничество между Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Така се „ражда“ Европейската икономическа общност (ЕИО), която впоследствие търпи няколко разширения, променя и името си, докато придобие настоящия си вид като Европейски съюз. И заедно с всичко това, този начален момент завинаги оставя своя траен отпечатък на небето, като програма за действие през идните години на новосъздадения колективен организъм. Ето я и небесната схема (карта) на този „организъм“ (по-долу – вътрешен кръг) със слънчев възврат за настоящата 2017 година (външен кръг).

EU-SOLAR 2017И какво виждаме на картата (вляво)? Виждаме, че и Асцендентът, и Марс от възврата (външен кръг) са попаднали в дом 8 (трансформации) на натала (вътрешен кръг). А това и ред още положения определят една EU 1957 - VAZVR. 2016крайно напрегната година за ЕС – до 25 март 2018 – с много трансформации. Като добавим тук и най-важният за обществения ред и политиката Сатурнов възврат (сатурнар) от миналата 2016 година (вляво), чийто ефект обхваща близо три десетилетия и където Плутон (трансформация) е на Асцендента в сатурнара, виждаме защо и как ЕС днес бързо навлиза в етап на основни промени.

JUP-SAT EU 2000Най-актуален в момента и през идните месеци, обаче, е и ще цикълът Юпитер-Сатурн. Защото е най-всеобхватен и оказва влияние на целия свят. Та там вече имаме квадрат на дирекционен (градус-година) Уран (външен кръг) към Слънце (вътрешен кръг). Уран (свобода, идентичност, центробежност, групиране) в сблъсък със Слънце (център, обединяване, единство)! Като се има предвид, че 2017 година е доминирана от Слънце и Лъв. Тъй, че на ход е един мощен, разтърсващ, глобален процес: всички обединения и съюзи (Слънце) по света вече се „пукат по шевовете“(Уран). И кулминацията (екзактът) на този процес е 15 март 2017 година. Тъй, че онова, което вече е започнало, ще достигне своя връх съвсем скоро. И до голяма степен ще определи случващото се през цялата 2017 година, а и по-късно. И ще се разбере най-после: кои обединения и съюзи (Слънце, Лъв) ще се разпаднат и кои ще оцелеят въпреки всичко. И как. Ще започне да става ясна и съдбата на Европейския съюз.

Междувременно няколко мощни, силно централизирани империи и кандидат-империи – и от изток, и от запад – в стремежа си да запазят своето вътрешно единство (Слънце) и да стопират собствените си процеси на разпад, силно затягат своите режими и насочват напрежението навън. Включително и към Европа, като нанасят удар след удар върху Европейския съюз, опитвайки се да го разпарчелосат. И всяка от тях – да отмъкне парче от него. С брексита на Великобритания, например, едно парче вече е отмъкнато. Иначе казано, либералните, плуралистични идеи, формации и личности ще станат най-уязвими и ще търпят загуби, докато авторитарните идеи, формациии и личности ще имат предимство. А второто вече е сред предпочитанията на все повече европейци, включително и на онези, които ще гласуват на предстоящите парламентарни и президентски избори в Европа. В Холандия изборите ще са на 15 март, във Франция – на 23 април и на 7 май, а в Германия – на 22 октомври 2017 година. И в България, както знаем – на 26 март 2017 година. А най-сигурното е, че тези избори и онова, което ще последва, ще донесат много изненади. И ключов ще е вотът във Франция (базисен Лъв).

С други думи, Европейският съюз, като единно формирование и концепция, ще бъде атакуван от вси страни. Отгоре на това, той ще бъде разтърсен и отвътре – от серия разкрития и скандали за финансови и други злоупотреби. И общият резултат тук ще е разделяне и ново групиране и обособяване. Тъй че един въпрос и неговият отговор скоро ще станат най-важни. Какво да е участието на България в описания по-горе процес? И на него много скоро ще трябва да дадат отговор не нароилите се у нас напоследък нови слуги и кандидат-слуги на този или на онзи външен господар, а далновидно мислещите българи, реално милеещи за страната си. Без да искат разрешение от когото и да е. За да не се превърне отново България в разменна монета, за уреждане на отношения между големите, както вече се е случвало. И за да следва тя своята вътрешна траектория, основана на небесното й предназначение.