BAZILIKA PLISKAНякой замислял ли се е: защо имената и на двете първи български столици – Плиска и Преслав – започват с „П“? Случайно ли е това? Нека да приемем, че е случайно, въпреки, че случайности за каквото и да е, всъщност няма. Има едно нещо, обаче, което всички трябва да знаят: в имената на градовете, в частност – на столиците, формирали се в течение на векове и хилядолетия, стои закодирано най-важното от съответните техни същности, като програми за действие. Особено в първата буква (звук) на името. Но за да стане по-ясно за какво иде реч, най-добре ще е да разгледаме няколко примера с други държави и с техните столици.

Както знаем, водещ териториален (базисен) зодиакален знак на САЩ е Близнаци. Такава е доминиращата еманация на природата в тази страна, открита по опитен път. И тя се проявява подобно на матрица за американците и за прииждащите емигранти, като ги формира по свой образ и подобие. Затова САЩ са световни лидери в информационните технологии и в търговията. Освен това, както никъде другаде, изключителна необходимост там е автомобилът (транспортното средство). Най-нужни са и доброто владеене на езика и комуникативните способности – все атрибути на Близнаци. А столица на САЩ е Вашингтон (Washington), където W съответства на числото 5 (23), на планетата Меркурий и пак на знака Близнаци. Също както и най-големия американски град Ню Йорк (New York), където N отново съответства на 5 (14), на планетата Меркурий и на знака Близнаци.

Друг пример: Русия, със столица Москва. Добре е известно, че тази страна, разполагаща с най-голямата територия в света, се подчинява главно на небесния сектор, наречен Водолей. И той именно налага и своята матрица, като основна за цяла Русия. А кое е най-видимото от водолейското там? Революциите, мащабните обществени експерименти и непрекъснатото търсене на нови обществени форми! И това, както никъде другаде. Столицата пък е Москва, където „М“ „отговаря“ на числото 13 (4), на планетата Уран и на знака Водолей. Отново твърде красноречиво, нали? Междувпрочем, главната небесна причина за настоящият конфликт между Украйна и Русия е в това, че едната страна базисно се управлява от Телец (Украйна), а другата – от Водолей (Русия). А тези два знака, ако и да имат някои сходства, всъщност са доста различни. А това предполага осезаеми разлики – и в народопсихологията, и в ценностните системи. Нищо, че съответните народи толкова време са живяли в една обща държава и говорят на най-близки езици.

Но да се върнем към столиците на САЩ и на Русия, където са изкристализирали сили, спомагащи да израстват там лидери, които постоянно „дърпат“ своите страни напред, в непрекъснати опити и стремежи към световно лидерство. За да стане така, че при съответните два знака – Близнаци и Водолей – да има непрекъсната надпревара за налагането на техните зодиакални матрици (култури, ценности). Щото целта винаги е била: да бъдат вкарани в тях колкото е възможно повече страни и народи от останалия свят. Неприятното за България (базисен Козирог) тук е, че и двете матрици са най-неподходящи за страната ни, защото в единия случай Козирог (България) попада в 8-ми базисен дом (матрица на Близнаци – САЩ), а в другия (матрица на Водолей – Русия) – в 12-ти базисен дом. Затуй имаме най-голяма, жизнена необходимост да сме максимално независими и от двете. Но това е друга и твърде сериозна и обширна тема.

Още един, този път нашенски пример – София. Преди това Сердонполис, после Сердика, после Средец и все с начално „С“. Всъщност София не е единствената столица по нашите земи, чието име да започва със „С“. Първата такава е столицата на траките Севтополис. Но какво задвижва „С“ в този случай? Задвижва Марс и знаците Скорпион и Овен, които в базисната матрица на нашата земя (Козирог) съответстват на 11-ти базисен дом (свобода, плурализъм, обществени фракции, сепаратизъм) и на 4-ти базисен дом (корени, съпротива на властта, нестихваща борба за власт, недоволства, преврати, външна зависимост). А това противоречи на единството на страната ни и на нейната консолидация и независимост – нали стана вече ясно, че първата буква на столицата определя естеството на лидерите, които формира тя, както и посоката, която бива следвана. Тъй, че твърде добре би било да се запознаем по-подробно с историята на тракийското одриско царство, когато негова столица е била Севтополис. Сигурно това ще ни подскаже и днес за най-важни ориентири.

Но нека да се върнем към Плиска и Преслав. И да се опитаме да разберем по същия начин какви лидери са формирали те, с това „П“ в началото? Тази буква (звук) съответства на 7, на Нептун и на знака Риби. А Риби съответства на какво? На поетичното в хората, на стремежа към вдъхновение и на изкуствата. Затова на български език имаме и такива думи като песен, поезия, писменост, писател, пламък, подвиг… които изобразяват онова или онези, които имат свойството да повдигат човека на гребена на вдъхновението. Освен това, Риби попада в 3 базисен дом (слово, писменост, образование, съседни страни, пътувания, връзки) в матрицата на Козирога (България). Тъй, че ето към какво са водели България нейните лидери (царе), когато нейна столица е била Плиска или Преслав – към Плисковско-Преславската и към Охридската школи, дали голям тласък на изкуствата и направили старобългарският четвъртият световен език.

Почти никой не се заглежда във формата на буквата „П“, но нека и това да направим сега. За какво ви напомня тя? Най-вече за врата. Пък нали има и такава дума за врата – порта. Но има и други думи с „П“: преминаване, проход, преход, поход, през, път, пътуване, планина… И всички те  насочват мисълта ни към приблизително същото: преминаване от едно място на друго, или от едно състояние – в друго. И това е така, защото в дългия процес при създаване и употреба на думите и буквите, в последните е била вграждана форма и образност, закодирали в себе си скрита енергия и информация. Тъй, че има ли българска дума, започваща с „П“, има и влизане (вход) някъде и преминаване нанякъде. И същото с особена сила важи за имената на градовете и столиците, които идват от древността.

А какво означава втората буква (звук)? Мястото (състоянието) в което и към което преминаваме (влизаме). И когато втората буква е „Л“, както е при Плиска, туй значи: преминаваме през високо (Л) място, както е в думата планина. Или пък – в друго, „по-високо“ състояние (измерение), както е в думата пламък. Защото „Л“, особено в класическия му вариант, е стилиризирано изображение на височина, връх. Следователно думата планина най-кратко означава: преминаване през високо място. И още – през врата (П) към Небето (Л). Не случайно траките са правили своите светилища в планините. А когато думата е Плиска, то ясно е, че там планина няма и днес, но сигурно е имало особен вид ВРАТА КЪМ НЕБЕТО. И кой знае дали още няма такава?!

Ако в срещуположния Скорпион сме били свидетели на окапването на листата и увяхването на тревите – на годишната смърт на природата – щом Слънце „прекрачи“ в Телец, става тъкмо обратното. Дърветата се раззеленяват, тревите избуяват, отприщва се повсеместен Растеж. Това е времето, когато всичко живо израства не с дни, а с часове. Натрупаната сега биомаса – листа, млади издънки и треви – в резултат на бурната фотосинтеза, която е едно гиганско преобразуване на слънчева енергия във вещество, няма база за сравнение през цялата останала част от годината. Като отглас на тези мащабни природни процеси, родените в Телец, с каквото и да се захванат, то бързо тръгва да расте, да се разширява и уголемява, включително и в случаите, когато парите и вложената енергия се превръщат в най-разнообразни продукти и ценности. Така че всеки Телец, повече или по-малко, е бизнеспредприемач по рождение.

Многогласият птичи хор сега, често кара всичко живо да се заслуша в изпълнението и да се опитва по някакъв начин да подражава на това изпълнение. Не случайно тъкмо Телец, с неговият владетел Венера, по един или друг начин, са най-тясно свързаните с музиката – почти всички големи имена и таланти дължат своята музикална дарба и успехите си на тях. Подобно на митичния Антей, Телец черпи своята сила и от земята, сиреч от природата, главно от гората, с нейния естествен порядък. Телец е основен участник и в борбата на съвременните хора за съхраняване на Природата и природосъобразния начин на живот, както и на живота изобщо. Пак той силно съдейства и за съхраняване на традициите и националните култури, за общите стремежи и успехи на своя народ, на родната страна, на родното място и на всичко родно, включително и на своето семейство – най-напред родителско, а после и собствено… Ала и в този знак имаме три декади, които се проявяват по различен начин:

Родените в 1-ва декада на Телец (21.04-01.05)
Това са хора с подчертан творчески заряд. И не случайно някои от най-големите творци на всички времена са родени имено в тази декада. Като Уйлям Шекспир, например. А най-характерното за всички тези хора е, че тяхната творческа сила най-често се проявява чрез словото. Или чрез ръцете. Освен към словото и сцената – професионална или импровизирана – те имат твърде силно влечение и към музиката, докато Любовта е основен двигател в техния живот. Като по правило проявяват и голяма грижа и внимание към своите деца, ако имат такива. Може би защото и във всеки Телец от тази декада продължава да живее едно голямо дете, което никога не си отива. Независимо от това на колко са години. Тези хора отделят много време и усилия и за постигането на висок професионализъм в избраното поприще.

Родените във 2-ра декада на Телец (01.05-11.05)
Представителите на тази декада са силно привързани към своето семейство, това са наследили от своите майки, към които питаят най-добри чувства и с които имат голяма психологическа връзка и съвместимост. Тези хора са доста комуникативни, могат да са и много забавни, притежават търговски нюх и предпочитат да работят с клиенти (публика), а тяхната работа най-често е в сферата на услугите. Поради изредените качества, притежават способността и да печелят пари. Обичат добре устроеният бит и домашния уют, но са и твърде мобилни, поради което много често пътуват нанякъде. Може и да не го показват, но всъщност са и доста чувствителни и раними. Запомнят лесно, паметта им е твърде услужлива, поради което лесно и учат. Те са най-гъвкавите и приспособимите от всички други представители на Телеца.

Родените в 3-та декада на Телец (11.05-21.05
Тази декада се управлява от планетата Сатурн, поради което нейните представители притежават необикновена упоритост, инат и воля, които проявяват най-често в работата си. Те са шампиони по оцеляване при всякакви обстоятелства. Имат постоянни ръководни принципи и идеали, стремят се предварително да планират своите задачи и своето бъдеще. Понякога са и доста твърди и  малко тежки като характер, но са големи оптимисти и на тях винаги може да се разчита – те изпълняват своите обещания и могат да носят отговорност. Професионалната кариера е основен техен приоритет и там ако имат успехи, всичко останало се подрежда. Те могат да имат ръководни или преподавателски функции. Вярващи хора са, но на проверената традиционна вяра, минала през проверката на времето и на личния опит.  Имат високи цели и ориентири.

П.П. През идната една година – до пролетта на 2016 година – повечето Телци ще продължат да опознават родното място и родната страна, като за целта ще предприемат редица пътувания, главно сред природата, където пулсира естествения живот. Други ще се впуснат към миналото, с цел търсене и откриване на пътища към бъдещето. Много от тях ще инвестират в недвижима собственост.

chervenata-shapchicaОт доста време Червената шапчица бродила в гората, за да търси своите големи Братя. А те, незнайно защо, също бродели в гората денем и нощем. А нужни й били най-много за да я пазят от Кумчо Вълчо, разбира се. Така тя попадала ту на единия, ту на другия голям Брат, който я повеждал за ръчица по своята си най-вярна Посока. С обещанието Пътят да минава далече от пътеките на Кумчо Вълчо… И така, дълго време големите Братя не спирали да я водят Червената шапчица – ту в в една, ту в друга най-вярна посока. И периодично да си я предават помежду си като щафета.

И ето, че дошло време между двамата най-големи нейни Братя да избухне лют спор, който заплашвал скоро да премине в нестихваща битка. И битката наистина не закъсняла, те все по-често започнали да си нанасят един друг силни удари с юмруци и с каквото им падне. А нали и двамата били доста яки, това можело да доведе до сериозни травми и наранявания. А дори – и до големи нещастия. Не само за тях самите, но и за всички околни. Особено за околните. А ето, че в един момент всеки от тях хванал Червената шапчица за по едната ръка и започнал силно да я дърпа към себе си. За да я прибере при себе си. И никой не обръщал внимание на нейните писъци. И не проявявал ни най-малко състрадание, както и никакво намерение да я пусне. Макар че още малко и тя щяла да бъде разкъсана.

Мила Червена шапчице, Българийо мила! Не е ли време вече да пораснеш? За да видиш най-после, че всички твои „големи Братя“ винаги са били самите Кумчо Вълчовци! Но преоблечени и маскирани най-старателно. За да разбереш и после – за да им теглиш по една яка словесна? За да те пуснат, за да се изтръгнеш най-после от техните лапи. За да не те разкъсат. И за да поемеш сама отговорност за себе си. Както правят всички възрастни.

Рано или късно, България и нейните хора ще дойдат до осъзнаването и следването на собствения Път, начертан от Небето. И тогава, ако този неин Път най-естествено и ненасилствено, както дъждовната вода според своя наклон, се съедини с други собствени Пътища – на други народи и държави – това би било благословено пак от Небето. И колкото по-рано стане всичко това, толкова по-добре!

Ето, че дойде време отново да се върнем към небесния часовник – към цикъла Плутон-Сатурн – който отново ще се прояви сътресително, главно за хората на изток от България. Но точно в момент, когато и другият небесен часовник  – Плутон-Уран – ще се прояви не по-малко сътресително (транзитен квадрат между двете планети), този път главно за хората на запад от България. Какво означава това? Че се намираме на самия ръб между тези две небесно-земни сътресения! Същите, които освен другото, ще донаместят някои пластове на вече разместеното, за да се постигне нужното обновление. Само че ще е нужно всичкото внимание, на което сме способни, голямо самообладание и върхова мобилизация, за да не залитнем, за да не загубим ума и равновесието си.

Когато дирекционен Уран (последователно чрез няколко вида дирекции) от цикъла Плутон-Сатурн (картата по-горе) мина почти едновременно през Марс и през Южен възел, точно тогава между Украйна и Русия избухна въоръжен конфликт. Той беше заложен в миналото (Южен възел). Този конфликт, с малки прекъсвания, продължава и до днес. Дай Боже да свърши скоро! В същото време, в Близкия изток се появиха бойците на Ислямска държава, с техните варварски изпълнения (и там тенденциите са за връщане към миналото – Южен възел). И ако видим кога са били екзактите, ще открием, че точно тогава е било и най-напечено. И на двата фронта.

Уран през Марс означава, че битките (Марс) този път са се водили и се водят основно от въздуха (Уран, самолети, ракети). И вероятно – от космоса (Уран, космически апарати), при което се експериментира (Уран) с най-нови видове оръжия (Уран-Марс), за които обикновенните хора нямат и елементарна представа. Като например, последно поколение психотронни генератори. За мощно (и масово) психологическо въздействие вероятно са използвани и продължават да се използват и наземно базирани апарати. Ужасно е, но добре, че България остава далече от всичко това – биха казали мнозина… Но така ли е, далече ли е България наистина? Едва ли. Смея да кажа, че нашата страна също е засегната.

Най-вероятно България също е бойно поле (Марс в дом 4 и в Козирог – базисен владетел на България), но у нас действията са по-безшумни, тук те са с други, по-невидими средства. Например – със споменатите психотронни генератори, дистанционно зомбиране… и прочее. И с невиждана информационна война (Уран от дом 3, през Марс, владетел на дом 3), при която се вкарват в обръщение и неказани думи от Стойна преподобна, от Слава Севрюкова, от Ванга и от Учителя Петър Дънов. За същата цел вече се използват и подбрани врачки и гледачки, както и цели организации за масово манипулиране, в които участват и „астролози“ дори, наши и чужди. Воюва се с всички средства за съзнанието на българите, за тяхното мислене, за техните души, за техните симпатии и антипатии.

И ето, че предстои и още нещо: в картата на същия цикъл Плутон-Сатурн (по-горе), Плутон ще транзитира за около два месеца (идните) през фокусната точка, наречена Лилит (черна Луна). А Лилит, както и Плутон са основно свързани с невидимото, с неосветеното, с тъмната страна, с проникването на опасни енергии, които разтърсват из основи! С отварянето на някаква „кутия на Пандора“, от която се измъква отдавна затворено зло. Като знаем, че Лилит прави така, че зоната, където се намира, да стане максимално уязвима за проникване. Докато Плутон е самият проникващ елемент. И ако случайно откриете настоящ влиятелен управник от голям мащаб, в чийто натал Плутон и Лилит да са в съвпад, то значи ще знаете кой може да отвори тази „кутия“. Особено при положение съвпадът да е на МС.

Но какво е необходимо през следващите два месеца, за да се справим с невидимите заплахи? Необходим е засилен контакт с природата и с природното. Най-вече с местата, където има скали  и гори, паркове и дървета. Всяко свободно време трябва да се използва максимално за такива контакти. За да се очистват хората и техните аури, особено онези, които живеят в големите градове. Защото именно там те ще са обект на най-силни атаки от невидимото. Има и още едно най-мощно, старо противодействие от нашите традиции – неделното хоро. Всяка неделя след обед – на площада! За цялостно презареждане на матрицата от този слънчев модел. И колкото хорото е по-масово и по-буйно, толкова по-добре. Има ли ентусиасти? А минат ли тези два месеца, можем да си отдъхнем, човечеството може да си отдъхне. Защото тогава и другият цикъл – Уран–Плутон – ще е станал вече много по-безопасен. Тогава ще е минала и основната заплаха от предстоящото слънчево затъмнение.

MARS+VENUSВсяко съединение на две планети ражда нов цикъл, имащ пряко отношение към астрологичното естество на планетите – поотделно и заедно – и засягащо както обществения, така и частния живот на хората. В нашият случай планетите са Марс и Венера, които днес – 22.02.2015 година, в 7:12 часа – на Сирни Заговезни и за пореден път се съединиха, та с това приключи старият Марс-Венерин цикъл и започна нов такъв. Комбинацията Марс-Венера, както знаем, засяга най-пряко взаимното влечение между мъжа и жената, или иначе казано – любовта и секса. Но тя има отношение и към брака, както и към зачеването на деца и към печеленето на пари.

А старият цикъл, който вече приключи, беше започнал преди две години и няколко месеца в момент, когато слънцето изгряваше на източния хоризонт в град Милано (Италия). Сега пък новият цикъл започна в друг момент, когато слънцето изгря на източния хоризонт в град Пловдив (България) – виж показаната по-горе астро-карта. Ще рече: новата световна столица на любовта, избрана и упълномощена от самото Небе, вече е град Пловдив (България). С подгласници няколко още града по същия или в близост до същия меридиан – Плевен, Ловеч, Асеновград. Съединението Марс-Венера сега е попаднало във втория градус от Овен (1-ва декада, управлявана от Марс), което означава, че през следващите две години и няколко месеца връзките между мъжа и жената ще възникват светкавично, под действието на мощни импулси. Тъй, че на когото не му достига импулс – да идва тук, в България, най-вече в град Пловдив. Тук е новата обетована земя за всички на които не им достига по нещо в любовта, както и за онези, които не могат да заченат. За онези, на които поради някаква причина не им е потръгнало – и в личния живот, и в бизнеса, и в усещането за щастие – да идват, за да им се отпуши късметът. Тъй че време е, като че ли, да започва фиестата. Какво ще кажете по въпроса?

MARSHТези, които са служили в армията, знаят колко много се марширува там. Синхронично, ритмично, всички едновременно и в крак – ляв, десен, ляв, десен… При това – и с песен на уста, и тя по същия начин – заедно, отсечено, ритмично. Груповата маршировка се избягва само когато взводът или ротата минава по мост, тъй като мостът може да се срути. Защо е необходимо всичко това, не е ли то напразно губене на време? Не е губене на време, вековният опит е показал, че не е. Защото когато много хора едновременно правят едни и същи движения, когато пеят една и съща песен, изговарят едни същи думи или техните мисли, чувства и страсти са насочени в една и съща посока и към една и съща цел, получава се мощен резонанс помежду им, на различни нива. А заедно с резонанса е в ход и интензивен пренос на енергия и информация, та всички те получават голям прилив на сила и смелост и започват да се чувстват и да се държат като единно същество – голямо и могъщо, управлявано от общи импулси. А когато триста гърла едновременно извикат „Ура“, отпушената енергия те шибва като камшик, та се усещаш като пришпорен арабски жребец, готов да прегази всичко пред себе си.

Е – на същия този принцип, на същия феномен се основават и почти всички групови психотерапевтични сеанси и „духовни“ практики днес. Независимо какви, кога и къде. И когато отделният участник веднъж усети този енергиен прилив, той иска прилива да продължи, да идва много пъти подред, а дори – и да не спира. Само че като се върне у дома, забелязва че техниките вече не действат. Че когато е сам, „приливът“ не иска да идва. И затова той отново търси групата, там се чувства перфектно, там става много въодушевен и енергичен, а после започва да разправя наляво и надясно какъв голям майстор бил еди кой си гуру. По-този начин броят на мераклиите започва да расте лавинообразно и много бързо биват сформирани следващите групи.

Дотук всичко добре, но ето че идва момент, когато участникът в групата последователно или едновременно бива сполетян, понякога твърде внезапно, от различни неудачи, проблеми и нещастия. Най-напред свързани с най-близките хора, с взаимоотношенията в семейството и брака, с роднини и приятели, а после и с работодатели и колеги, с работата и бизнеса. И човекът се чуди откъде му е дошло всичко това, нали в началото всичко е било тъй многообещаващо?! И решава да смени групата и гуруто… И скоро, в новата група той пак е изпълнен с възторг, пак става много енергичен и въодушевен. но… до момента, когато нови неудачи, проблеми и нещастия го връхлетят. Така той започва да прехвърча от група на група, от гуру на гуру, ала в крайна сметка нищо не се придвижва към добро, а дори напротив – сериозно започва да страда и собственото здраве или душевно равновесие… Защо става така? Отговорът на този въпрос е ключов. Ето защо:

Всяка група, обединена от еднакви или подобни мисли, чувства, настроения, песни, танци, движения и прочее, създава енергийно същество, за по-кратко и популярно наричано егрегор. И отначало, докато новосъздадената група расте, расте и силата на нейния егрегор. Това лесно се усеща от всеки отделен участник в нея и той се чувства перфектно. Идва време, обаче, когато националният егрегор подлага на проверка нововъзникналия. И ако открие в него нещо много различно, чуждо и враждебно нему, обявява война на нововъзникналия егрегор. И тогава настъпва спадът и сривът на всички в групата, черпещи сила от него, за което стана вече дума.

Как тогава е възможно човек да участва в някаква група и да не получава „крошета“ от националния си егрегор? Ако групата и обединяващите мисли, чувства, настроения, песни, танци и прочее в нея се основават на местната, национална традиция – така и тогава. А традиция е онова, което е възприето от националния егрегор като свое, приятелско, подкрепящо. Ако в групата играете хоро, например, или друг танц в основата на който стои принципът на хорото, не само че няма да има такава война, а ще има голяма подкрепа и вашата енергия ще расте непрекъснато и безпрепятствено. Както е било в продължение на хилядолетия.

През последните няколко години, небесният принцип на групирането и съюзяването – Уран – е в най-тясно и разрушително взаимодействие с Плутон – принцип на трансформацията, обсебването и голямата разруха. И това става чрез дълготрайния квадрат между двете планети. Така е било и между 1930 и 1934 година, когато повечето групи, които се създават тогава, имат силно разрушителен и саморазрушителен характер. Като групата на Адолф Хитлер, например. Затова много трябва да се внимава и сега, особено с онези нови групи (и идеи), които бързо набират популярност и мащаб.

KANARY1Живели някога едни канарчета. Техният дом бил една голяма и масивна клетка и в нея те се раждали и умирали поколения и векове наред. И като гледали от клетката как другите птици навън най-волно си хвъркат, у тях много пъти избуявала една стара-нова мечта – да бъдат и те като тях. Свободни. И да се реят, да се реят в пространството. Обзети от тази голяма и растяща мечта, те се отдавали на песни за свободата – за волните полети, които щели да извършат.

Имало и дни, когато поривът за свобода бил толкова силен, че канарчетата отчаяно се блъскали върху клетката, опитвайки се да я строшат със собствените си криле. Но това не се получавало и те падали в несвяст, изнемощели и наранени. И същото се повтаряло много пъти вече. Но ето, че един ден се появили хора, наречени освободители. С дружни усилия освободителите се захванали да трошат клетката и … не щеш ли, чудото взело та станало: клетката най-после била строшена! И тогава един от тях тържествено казал: мили канарчета, от днес нататък вие сте вече свободни! Хайде излитайте, хвъркайте си на воля!

Хвръкнало на воля първото канарче, летяло то двайсетина метра и … туп… паднало то на земята. Крилете му отдавна били отвикнали да летят, трябвало му време и много опити и усилия за да заякнат, за да се научи то да лети. Почти така, както някога са летели неговите волни предци. Но не щеш ли, точно в този момент, отнякъде изскочила котка, хвърлила се тя връз канарчето и докато то се усети, набързо го излапала. Другите канарчета като видели това, потреперали от страх и ужас. Бързо влизайте в клетката, в нея ще бъдете защитени! – чул се глас на друг освободител и канарчетата повече не чакали покана. Те набързо и дружно се напъхали в предложената им нова клетка, която нарекли свободна. Сигурно защото била създадена и предложена от самите освободители.

След случилото се, котката много дни и нощи обикаляла и се облизвала около новата клетка. Тя много искала да докопа канарчетата, но накрая разбрала, че нищо не може да им стори, те били на сигурно място – защитени от яките решетки на клетката. А след първоначалната уплаха, скоро станало така, че канарчетата започнали да не я забелязват дори. После техният живот отново станал сив, монотонен и скучен. Докато дошло време, когато волният летеж на другите птици навън, накарал канарчетата отново да мечтаят за свобода и за полети. Отначало много им помагала скоропоговорката, която научили от един папагал: че тяхната клетка е свободна, защото е създадена от освободители. Но ето, че и тази скоропоговорка започнала да не върши работа. И техният порив към широките външни простори отново станал неудържим.

Тогава се появили нови освободители. Без да се бавят, те разбили клетката на старите освободители и един от тях казал: канарчета мили, вие сте вече на свобода, този път – истинска! Радвайте се! И започнали да се радват канарчетата, но скоро открили, че няма какво да ядат и че никой не им носи вече храна. Тогава се сетили, че от този ден нататък сами ще трябва да търсят и да си набавят храна и вода, а и всичко останало. Както това правят всички свободни, летящи птици. Трябвало и много бързо да се научат да летят, иначе котката ще ги изяде. А и колко ли още летящи и пълзящи твари има, които ще ги дебнат да ги изядат?! Тъй, че най-скоростно трябвало да станат и ловки, умни и най-съобразителни. Затова те с големи усилия дохвърчали до най-близкото дърво и там, на неговите клони, посрещнали първата си свободна нощ. Сутринта се събудили вкочанени от студ.

Няколко дни канарчетата прелитали от дърво на дърво от двор на двор, гледали врабчетата как си намират храна и се опитвали да правят като тях. Те скоро, обаче открили, че това никак не е лесно. Открили още, че да си свободен никак не е лесно. И бързо изпосталявали и измършавявали, а духът им стремително започнал да пада. През нощта пък ставало много студено и страшно и в кратките си сънища те все по-често започнали да виждат клетката, където има храна и вода. И където е топло и уютно и не ги е страх от нищо. Затова, когато през деня съзрели на един прозорец празна клетка с отворена вратичка, те по най-бързия начин и без много да мислят се напъхали в нея. А клетката била на едно момче, което от известно време наблюдавало от прозореца канарчетата. И като разбрало момчето, че те са в беда, решило да им помогне. Така и станало.

Момчето живеело при баба си и дядо си, а родителите му работели в чужбина – на един от далечните острови, наречени Канарски. И когато учебната година приключила и дошла лятната ваканция, момчето се запътило на дълъг път – при тях. Като не забравило да вземе със себе си и клетката с канарчетата, които възнамерявало да пусне там на свобода. Речено, сторено… В един хубав слънчев ден, в китна палмова горичка в прародината на канарчетата – Канарските острови – момчето отворило вратичката на клетката, която носело със себе си. Канарчетата се поколебали за миг, но после едно по едно излетели навън. За пореден път. Техните сърчица, обаче, останали свити, защото няколкото злополучни опита досега не им давали големи надежди. Този път, обаче, се случило друго: навред от горичката се чували познати птичи песни и мелодии – за възхвала на слънцето и на свободата. Отвред пеели канари. И тогава в душите на нашите канарчета изведнъж станало толкова светло, топло и уютно, както никога досега.

Минала година и ето че отново дошло лято. А заедно с това – и нова лятна ваканция. И момчето пак се отправило на дълъг път – към Канарските острови. Родителите му отново го посрещнали с радост, а един ден всички заедно тръгнали да търсят канарчетата в гората. Още докато се грижело за тях в клетката, момчето се научило да имитира някои техни звуци и мелодии и то доста добре. Тъй, че сега много се надявало на това си умение. И така тримата скоро се озовали на същата горска полянка, където преди година били пуснати на свобода нашите канарчета.

Застанало момчето по средата на полянката и започнало да имитира песните на крилатите певци. Родителите му инстинктивно се отдръпнали назад. Минала минута, две, три – нищо. Ни вест, ни кост от канарчетата. И аха, аха да се изпише едно голямо разочарование върху момчешкото лице, когато непрекъснато засилващ се звук приковал вниманието на всички. Канари. Рояк от стотици канари вече кръжал над главите им, изпълнявайки най-тържествения и вълшебен химн, който били слушали някога. Химн за прослава на живота! Момчето интуитивно протегнало ръка, както правело някога, когато пускало канарчетата да летят в стаята. И не щеш ли, хоп на дланта му кацнало птиче. Канарче. А на неговото малко краче, момчето веднага съзряло едно малко и много познато пръстенче. Нима? Да – това е неговото канарче. И хоп – още едно канарче, и още едно, и още едно… Така се изредили да кацат на ръката му всички канарчета от някогашната клетка, които сега принадлежали на гората. И на новите си безброй приятели.

След преживяното голямо вълнение и въодушевление, примесени с едва доловима тъга, тръгнали тримата – бащата, майката и синът – да се връщат обратно в техния дом на тази далечна, чужда земя.
– Ние сме точно като тези канарчета! – казал по някое време бащата. Никой не му отговорил, всички се били умислили. На другия ден на вечеря, обаче, когато и тримата отново били заедно, синът рекъл:
– Днес взех важно решение. След като завърша училище, няма да дойда при вас!
– Как така, нали друго си говорехме?
– Говорехме, но вчера разбрах нещо важно. Че човек е създаден да е щастлив там, където се пеят родните песни, където се говори родния език, където текат родните реки. Там той е пригоден да оцелява на свобода и да бъде свободен. Иначе попада в някаква клетка и става заробен. Дори и да е на такова райско място като това тук. А като е заробен, той става нещастен. Дори и да печели много пари. Това научих напоследък от канарчетата. А вие?

Николай Радев

BogenschützeВсеки човек, всяко създание под небето (и на небето) – видимо или невидимо, голямо или малко – с времето задължително преминава през няколко последователни фази. Най-напред е началото, после – растежът и развитието, идва и върхът на себереализацията, после следва упадък и едва накрая, когато енергийните ресурси се изчерпат, идва и естествения завършек.

Днес малко хора обаче си дават сметка, че началото и краят са двата основни опорни стълба на всяко съществувание и чрез съзнателно и целенасочено въздействие върху тях, по един външно необикновен, но всъщност много рутинен начин, могат да се формират най-благоприятни събития и осезаемо да се влияе на съдбата. Макар че съвсем не така стояли нещата в древността и съвсем различно поведение имали хората от онова време. Тогава съществували мистериите и чудодействата и всичко било някак си по-лесно и по-естествено. После дошли нови култури и нови цивилизации, старите знания и умения били изоставени, много от тях – и забравени, но все пак тук-там по нещо и оцеляло.

Та като посъбрах известно количество оцелели отломки от онази епоха и като се въоръжих с голямо желание и търпение, опитах се да сглобя, да реставрирам кое-що. Много ми помогна тук и опита на други ентусиасти в същата област. Когато сметнах, че се е получил задоволителен резултат и някои възстановки вдъхват надежди, реших да ги изпробвам в практиката. Много скоро очакванията ми започнаха да се оправдават и стана пределно ясно, че съм на прав път. Събудените за живот древни методики изпълзяваха като праисторически същества от небитието и заявяваха своята воля за действие. Оказа се, че те могат да бъдат много полезни и ако не като своите предшественици, то по друг някакъв, но също така много ефективен начин.

Преди да излети една стрела в пространството, имаме опъване на тетивата и прицел. Е – точно от тези две последни действия зависи целия полет на стрелата – откъде тя ще мина и къде ще стигне. Но така, или почти така стоят нещата и в много подобни случаи: когато се ражда човек или идея, когато започва ново начало в нечий живот, когато цял народ и държава поемат по нов курс… или просто – когато се встъпва в един или друг нов жизнен цикъл. Целият цикъл, какъвто и да е той, зависи от един единствен първи момент – собственото му начало. Защото в това начало е закодирана информация и енергия за средата и края – за всичко или почти всичко, ставащо в неговите времеви граници.

Древните мъдреци отлично разбирали това и така стигнали до идеята, че ако хората съзнателно съдействат на едно или друго начало в собствения си живот, биха имали големи възможности да контролират цялостния му ход и посока в него. Стига безпогрешно да разпознават многобройните ритми и цикли, с които е изпълнен животът на отделния човек, на народи и държави, на природа и Космос. И преди всичко – стига лесно, бързо и точно да откриват техните начала, когато това е необходимо.

Денонощието е първият и най-краткотраен цикъл, заслужаващ по-специално внимание, а неговото начало, както се знае, е моментът на слънчевия изгрев. С изгрева на слънцето настъпва много бърза и всеобхватна промяна в целия енергиен фон на съответната територия. И на тази промяна, по един или друг начин, реагира всичко: дървета и птици, растения и животни, скали и води, а разбира се – и хората. Много често се случва човек да се просъни и събуди, точно в този момент. Ако ли вече не спи, той усеща в себе си внезапен прилив на сили. И това става дори и когато е все още твърде рано по час, както се случва през лятото.

С първоначалната си поява на хоризонта, слънцето внася много лъчиста енергия и тя идва като висока приливна вълна. А всеки, който умее да яхне тази вълна и го прави по-често, внася в тялото и в душата си много младост и жизненост и дори и в напреднала възраст изглежда и се чувства още млад и жизнен. Освен това началото на деня – изгревът – дава тон и посока на цялото следващо денонощие. Ще рече: където и както ни завари този момент, в каквото състояние на духа и тялото, каквито мисли и емоции ни владеят, каквито хора, звукове и вибрации са около нас, нека да сме наясно, че всичко това ще влезе в нас и ще ни ръководи отвътре през следващите 24 часа, най-често дори и без да подозираме. Ако например спим по време на изгрева, това означава, че в следващите 24 часа ще ни владеят и ръководят само подсъзнателни импулси (инстинкти). И че с такова поведение игнорираме собствената си съзнателна воля.

Между другото добре е да се знае, че ако човек редовно проспива изгрева на слънцето, той много рискува да развие трайна и трудно преодолима енергийна зависимост от други хора, от една или друга чужда воля. А конкретните проявления тук са многобройни и могат да бъдат твърде опасни: зависимост от алкохол, наркотици и тютюнопушене, душевно и физическо обсебване, вътрешно пречупване и тотално подчиняване на нечия воля, хазарт, бандитизъм и корупция, сексуална разюзданост, загубване на вътрешните ориентири и тотален срив на личността. И обратното: ако на същия човек му стане навик да посреща слънцето при неговия изгрев, той най-ефективно и резултатно би могъл в аванс да се пребори с всички тези големи беди и нещастия.

Така е, но директното посрещане на слънчевия изгрев в градски условия е трудна, а понякога – и невъзможна работа, тъй като липсва видимост. Поради това то с успех може да се замени с въображаемо посрещане. Достатъчно е да знаем кога е изгревът – в колко часа и в колко минути точно – за да се подготвим за този момент и да си създадем „изгревни“ настроения в него. Това може да стане чрез слушане на подходяща музика или общуване с много близък човек, чрез танц или медитация, може да стане и чрез йогически или други упражнения, чрез разходка или тичане в парка /кварталната градинка/, може да е у дома или извън него… няма ограничения. Единственото и най-важно необходимо условие е да си създадем външен и вътрешен комфорт и да се чувстваме добре, по възможност – най-добре.

И нека не ни излиза от ума, че в този момент слънцето показва огнения си диск на хоризонта и макар че ние не го виждаме, във всички случаи то нас ни вижда. Нека и не забравяме още, че в този момент удряме камертона, с който настройваме за себе си целия идващ ден и цялата следваща нощ…

Откъс от „Древният код 681“

BG - 20.01 - 16.02.2015Преди около 250 години, когато българите били част от Османската империя, на небето се случило събитие, което оставило траен отпечатък на земята. Най-отдалечената и ъглово най-бавно движещата се планета в Слънчевата ни система Плутон, започнала да минава през точно определено място на небето, през което тя минава и в настоящия месец януари 2015 г. Тогава това се случило през 1768 и 1769 година на няколко пъти. И ако погледнем астрокартата на България по-горе, лесно можем да открием, че специалното място е на 13`43“ от Козирог, където е натален Нептун. А тогава, както и сега през него транзитира Плутон. Какво можем да научим още, като следствие от този транзит, ако направим кратка справка за тогавашните събития? Това, че точно в същото време в османската армия настъпила голяма анархия и за пръв път, неколкократно започнали да дезертират големи групи от въоръжени войници. И те на талази започнали да нахлуват в земите, обитавани от българите.

Това са били същите онези дезертьори, от които скоро били сформирани първите разбойнически дружини, останали в историята с името кърджалии. По-късно към тях се присъединила всякаква друга сган. И тръгнали кърджалиите да насилват и да плячкосват по цялата българска земя. И това продължило няколко десетилетия, но началото било имено тогава – в 1768 и 1769 година – при неколкократните транзити на Плутон през Нептун.

Но нека се върнем още по-назад в историята – в годините 1522 и 1523-та, когато Плутон отново минавал през Нептун. Какво имаме тогава? Най-напред през 1521 година Сюлейман I завладява Белград, който по онова време бил част от унгарското кралство, но основно населен с българи. Дотогава мирното мюсюлманско население по нашите земи било много малко, мюсюлмани били главно войниците във военните гарнизони. След падането на Белград (1521), обаче, и през следващите няколко години (1522 и 1523) нещата коренно започнали да се променят. Точно тогава в българските земи били заселени големи групи мюсюлмани. Започнало и насилствено налагане на исляма на местното население.

Връщаме се още около 250 години назад и попадаме в 1277-ма и 1278-ма година, когато Плутон отново минава през Нептун. Какво се е случило тогава? Най-напред в България нахлули татарите и през 1278 избухнало въстанието на Ивайло, който скоро разбил татарите с въстаническата си армия и ги прогонил. Макар те дълго време още да безспокоили българите… И още 250 години назад – отиваме в 1031 и 1032 година, тогава Плутон отново транзитира през Нептун. През 1032 година нахлуват печенезите и опустошават българските земи по поречието на Дунав. И така нататък…

Казвам го всичко това не само като документация за синхрона и съответствията между Горе и Долу, между Небе и Земя. А и за това да се знае каква е главната опасност за България и днес – през настоящата 2015 година. Като не забравяме, че основното действие на Плутон е ПРОНИКВАНЕ. И веднага след него – ПРЕОБРАЗЯВАНЕ. И в двата случая – на всички нива, видими и невидими. И не само през януари 2015 година. За всичко това, междувпрочем, предупреждавам от две години насам, дано ме е чул вече някой. Защото Плутон отново минава през Нептун. А както вече се вижда, това и сега не остава без последствия.

Какво е натален Нептун в дом 3? Доста неща, но основното е религиозно съзнание. А какво е само дом 3? Съседни страни, граници, пътуване, преминаване през граници. И още – учение, обучение, информиране, осъзнаване. И когато там е и Нептун, то обучението е с цел формиране на религиозно съзнание. И когато през Нептун минава Плутон – трансформиране (Плутон) на религиозното съзнание (Нептун) в религиозен фанатизъм и екстремизъм (Плутон). И когато в дом 3 е и Козирог, който по принцип означава граници, а отгоре на всичко и базисно управлява България, същото допълнително и нагледно говори за всичко изредено по-горе. „Говори“ за проникване на екстремистки елементи през границите ни, за да променят основно съзнанието на хората у нас. Особено религиозното. И да мародерстват. И всичко това – заедно с тайно нахлуване на много пари (Плутон) със същата цел.

А кога са най-критичните периоди? Когато са екзактите на Плутоновите транзити през Нептун в дом 3. Тяхното влияние ще обхване целия януари на 2015 година, а дори и част от февруари, докато екзактът е бил на 16 януари. Ала най-продължителен ще е следващият критичен период – от средата на юли до средата на декември 2015 година, с два пика – около 29.07 и около 19.11. Тъй, че дотогава е нужно да изградим надеждни съоръжения по югоизточната ни граница, с най-съвременна техника за наблюдение и защита. За да спрем тъй наречения бежански поток. Като за целта е нужно незабавно да искаме пари, техника и друга подкрепа от европейските си съюзници, защото ще пазим не само себе си, но и „задника“ на цяла Европа. Или пък, ако времето не стигне – да наредим цялата си налична войска по тази граница. При което най-много трябва да се наблюдават усойните долини, откъдето минават реки, потоци и поточета (Нептун).

И нека бъдем уверени, че с дружни усилия наистина ще успеем да запушим тази пробойна, защото и това обещание го има на същата астро карта. Там дълготрайният тригон на прогресивен Сатурн към натален Марс точно това означава. И най-вероятно е по този начин да запушим и още някоя пробойна, много по-отколешна, с още по опасен трафик (Нептун). Същевременно в началото (в натала), Нептун е в съединение със звездата Алтаир (сърцето на орела). А ето какво се казва за влиянието на Алтаир: „…дава висота на полета на мисълта и смелост, прави човека войн, който от нищо не се бои. Свързан е с предсказвания, изпреварващи епохата. Създава необозрим кръгозор…“ А Нептун управлява дом 5, който пък е обединяващата ос на хороскопа, сиреч – на цялата система. И отговаря за най-знатните, най-влиятелните и най-обичани хора – за сърцето на обществото. Тъй че реч идва именно за това „сърце“. И за това как да махнем черната дупка оттам и да го накараме отново да бие.

П.П. Отскоро, на всеки 27 дни (един сидерален лунен месец), на това място ще бъдат публикувани месечни астро прогнози за България, с повече подробности.

marsИма няколко най-горещи зони в човека и те са там, където е планетата Марс, с всички, подопечни нему територии. И телесни, и душевни. Точно поради това и поради ред още причини, там може да се получи рана, а даже и дупка. И в пряк, и в преносен смисъл. Понякога дълбока и трудно зарастваща. Защото Марс е войнът, както и оръжието, които ни карат да откриваме врагове и да воюваме с тях. Но така също той е и причината, заради която другите воюват с нас. Или: в едно и също време той е нашето копие, но и нашата „ахилесова пета“. А в графата „другите“ добре ще е да прибавим и останалата жизнена среда, с всички нейни компоненти и обитатели – видими и невидими.

Кога огънят и копието на Марс могат да са най-опасни, да изгарят и да нараняват? Когато той не среща Венера по своя път. Ще рече – не среща красота и любов. Среща ли ги, Красавицата очовечава Звяра (Марс) и тогава човек извършва само славни и героични дела, които противодействат на разрухата. Иначе зверското, хищническото непременно взема връх у него и тогава делата му стават тъмни и разбойнически. Особено при мъжете. Затова мили дами, обичайте мъжете от най-ранната им възраст! За да не подивяват и за да не стават разбойници! А да стават рицари по дух и чрез делата си. Затова родители и учители, карайте децата да се възхищават! Най-напред на вас, а после – и на други техни герои!

Днес много хора предпочитат да мислят за секс и доста по-малко за любов. Даже любовта от мнозина се смята за слабост. А когато все пак се мисли за любов, тя най-често се бърка пак със секс. А той е територия на Марс, докато любовта – на Венера. И когато в едно и също време имаме и секс (Марс), и любов (Венера), то Звярът вече не е звяр, тогава става свързване между Горе и Долу. Но ако има секс без любов (Венера), Звярът (Марс) става див и опасен, защото връзката е само с Долу! Тогава той е пуснат на свобода и непременно извършва някаква поразия. И подбужда към поразии. Това обяснява и защо при всички разбойници във всички времена е имало само секс. А когато жените мислят само за секс (Марс), те загубват женското (венериното) в себе си и с тяхната мисия да облагородяват мъжа се приключва.

А какво значи да мислим за любов, да се стремим към любов и да правим така, че сърцето ни да не остава празно? Това, освен другото, значи и да даваме енергия на много органи и жлези, подопечни на Венера, както и на Слънце. Кои са те? На първо място това е сърцето (Слънце). На второ – бъбреците (Венера – Везни). Както знаем, бъбреците поддържат алкално-киселинното равновесие в кръвта и в целия организъм, те са неговият атиоксидантен (противокиселинен) орган, който се справя със свободните радикали. А кой тогава е оксидантът, чрез който главно става вкиселяването на кръвта? Това е пак Марс, той най-пряко отговаря за окислителните процеси. Затова, този който яде много месо (Марс), товари много антиоксидантната си система (бъбреците – Венера) и един ден стига до силно вкиселяване на кръвта. И тогава ако спре употребата на месо и започне да яде много плодове (Венера), става обратното – алкализиране.

Днес е модерно да се говори за антиоксиданти, те са вид противодействия на Марс, срещу неговите разрушителни сили. Има ли усещане за сила, за напрежение и за болка, както и за причиняване на болка, значи Марс е причинителят. А има ли красота, премахване на болката и успокояване – Венера е причинителят.

Очаквайте част втора – „Изгаряне на вредната енергия“


-->