BLIZNACI3Започна да става все по-топло и някак си – по-волно! А не би могло и да е иначе, нали, в своя видим път по небето, Слънце вече навлезе в небесния сектор, наречен Близнаци. Главният резултат от това е, че всичко живо в Природата – онова, което търчи, пълзи, катери се или лети – все повече се разшава натам-насам, в своя неистов стремеж да се свърже с други себеподобни. Лека-полека и въздухът започна да се изпълва с ново съдържание – с микроскопичния прашец на полените, пренасящ генетична и всякаква друга информация от едно място на друго. Така местата и териториите общуват помежду си и поддържат единството на земята и на света. Подобна сега е „задачата“ и на „парашутчетата“ от тополите и глухарчето. Отнасяни от ветровете, те достигат на хиляди километри разстояния.

Ала не са много по-различни сега и хората. Тяхното желание да пътуват, да посетят и други интересни места, да открият нови приятели, да научат нови неща, стремително започва да расте. Онези пък, които са се родили или се раждат в такъв момент, неизбежно и завинаги запечатват всичко това в себе си. Така те се изграждат като извънредно любопитни и общителни хора, с буден и пъргав ум, боравещи твърде добре със словото и с ръцете си. А освен това – и силно отворени към приключения и към трупане на информация от всякакъв характер. Такива са родените в Близнаци. А главната разлика между мъжете и жените от този знак е, че първите са по-хитри и прагматични, а вторите – по-романтични. От 45 до 50 години настъпва и върховата реализация на едните и другите, подготвяна между 25 и 30 години. Между 10 и 15 години пък нуждите им от завишен външен контрол стават най-големи, защото минават през някои житейски сътресения. Само че, в зависимост от декадата, в която са се родили, те притежават и не малко още отличителни качества. Ето какви:

Родените в първа декада на Близнаци (21.05 – 31.05)
В повечето случаи това са хора с оптимистична нагласа, които притежават пропорционална фигура и изглеждат доста задоволително. Не са егоисти, винаги са готови да са притекат на помощ, а така също – и да получат такава. Родени са да не живеят сами, много са им нужни другите хора, ала най-вече съдружници – и в личния, и в професионалния живот. Затова и рядко остават сами. Притежават силно въображение и огромен ентусиазъм, но ако нямат подходящия човек до себе си, с когото да общуват на всякакви теми и когото да обичат всеотдайно, губят мотивация и ориентация и стават страхливи. Има ли го човекът, обаче, поставят си най-високи професионални и други цели и обикновено ги постигат. Сигурно защото вярата и духът им тогава стават несломими. Най-важни за формирането им като личности са първите 5 години от живота, когато израства така нужното им въображение и способността за вдъхновение; от 15 до 20 години се формират главните техни мечти; и от 25 до 30 години – способността да обичат. Нужно е да са под засилен родителски контрол, когато са между 10 и 15 години.

Родените във втора декада на Близнаци (31.05 – 10.06)
Те са напористи, смели и динамични хора! И най-често – и отлични специалисти в своите области! Най-добре си почиват, когато работят. Работохолици! Ала най-висша тяхна ценност е свободата, във всички нейни измерения. За тях тя е почти божествена. Най-вече в случаите, когато имат желание да пътуват надалече, или пък – да следват собствените си жизнени планове и възгледи. Тези хора са много изобретателни – неизтощими генератори на нови, оригинални и приложими идеи – но в любовта минават и през разочарования. И за това главната причина е тяхната силно свободолюбива природа, както и инстинктивният им страх от трайно обвързване. Имат приятели от близо и далече, които ценят много и от които също са ценени много. За да са здрави, за да изгаря вредната енергия в тях и за да са в кондиция, имат нужда да спортуват за удоволствие в почивните дни. Най-важните години в техния живот са между 20 и 25, когато се оформят като специалисти и между 55 и 60, когато постигат главното от онова, което най-упорито преследват.

Родените в трета декада на Близнаци (11.06 – 21.06)
Каквото и да кажат, каквото и да направят родените в тази декада, то бързо и лесно се запомня. Дори и да е нещо най-обикновено и незначително. Така че главният техен талант е да привличат внимание и да правят впечатление – и с думите, и с жестовете, и с цялото си поведение. Затова те почти винаги се нуждаят от публика, а и целият им живот протича като на сцена, независимо каква е тяхната професия. Поради всичко това, те лесно убеждават, независимо за какво. Имат голяма нужда думите им да достигат до повече хора, така че правят всичко възможно точно това и да става. Те притежават и самочувствие, както и някакво особено обаяние, което не се скъпят да демонстрират, да го излъчват навън. Макар понякога, волно или неволно, увлечени от цялата тази игра, да се отклоняват сериозно от истината. И последното става най-често в случаите, когато са лишени от дългосрочна кауза, за която да воюват. Много са мобилни и обичат да пътуват. А годините от 35 до 40 и от 45 до 50 са най-важните години в техния живот. Точно тогава те успяват максимално да се себедокажат.

Годината, която предстои, за повечето Близнаци ще е изпълнена с голямо изобилие от пътувания на къси разстояния. И с трупане на много нова информация, както и с провеждане на срещи и разговори. И в повечето случаи – все заради професионални ангажименти. Само че главно поради такава заетост, при много семейни Близнаци ще се прокрадне криза в отношенията. Особено във втората част на годината. Тъй че нека те положат изпреварващи старания и усилия, това да не се случи!

KIRILICAОбщоприето е да се смята, че думите носят информация, знания, настроения, идеи, благодарение на своя смислов еквивалент. А истината е, че в тях стои закодирано и още нещо, макар то да е не така лесно „видимо“. Та нали всяка дума и всяка композиция от думи носи в себе си и свое специфично съчетание от звуци – своя собствена и уникална мелодия, така да се каже. И тази „мелодия“ като се излъчва навън, после се възприема и навътре от едни най-специални човешки рецептори. Така тя пронизва ума и душата – прониква в съзнание и подсъзнание, преминава през знайни и още незнайни места в човека. И като прави всичко това, сигнализира, променя, влияе – точно според своята собствена природа.

Нека се опитаме сега да разберем тази природа, като се вторачим в един конкретен звук. Да направим това чрез няколко български думи, започващи с „о“: около, околовръст, обикалям, обръч, объл, област, околия, общо, общество, обединение, обхват, обход… Какво има? Веднага се набива на очи, че при всички тях има, като че ли, някаква о-образност – нещо, което обхваща и обединява. А като се вгледаме в графичното изображение на звука, напомнящо кръг (обръч), лека-полека започва да ни просветва. От същото можем дори да съдим: защо думата обич е по-всеобхватна (обгръщаща), отколкото думата любов.

Много специално е и звукосъчетанието РА. То е звуков еквивалент на процес, при който най-общо има трансформиране на вещество в енергия – почти тъй, както става при изгарянето на наръч дърва. Защо е такъв еквивалент? Защото може да се провери. Например чрез думата РА-дост. Нима тази дума не означава най-първо освобождаване на енергия, чрез усилване на горенете, в случая – вътрешното? И не само означава, тя съдейства за същото. И никак не е случайно, че думата, означаваща онова, което дава материал при физическия процес горене – гора (дървета) – и думата, означаваща самия процес горене – горя (гора) – са почти еднакви, при това и сричката, върху която пада ударението и в двата случая е ра (ря).

А случаен ли е бойният вик „у-РА“, при който ролята на предхождащият звук „у“ е да насъсква, както правят понякога футболните запалянковци, издаващи пронизително освиркващия вик ууууу! Значи: посредством бойния вик „У-РА“ най-напред се цели насъскване (надъхване, насочване) и после – освобождаване на енергия. Цели се бойците да станат по-силни и смели, по-боеспособни и резултатни в действията си… А не се ли наричаше РА и главното египетско божество? И когато древният египтянин молитвено е произнасял РА, с вперени очи в изгряващото слънце, той не само си е представял едно движение отдолу нагоре – от Земя (материята) към Слънце (енергия, Бог) – но всичко това наистина е ставало в някаква степен, посредством въздействащата сила на този звук.

Щом РА означава преобразуване на материя в енергия, логично е да сметнем, че звукосъчетанието АР означава обратното – преобразуване на творческа енергия в материя. Да видим така ли е всъщност: злат-ар, грънч-ар, желез-ар, медник-ар, бръсн-ар… – при голям брой творчески професии и занаяти, където наистина главното е ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ на творческа енергия, -ар трайно присъства. И забележете: ударението тук винаги пада на тази последна сричка…

Много още подобни примери могат да се приведат, и от тях би ставало все по-ясно, че известният на всички смисъл на думите, всъщност е малка част от онова, което последните носят със себе си. И още: че в думите и в частност – в българските думи, е скрит много дълбок, основен пласт, който тепърва ще буди интерес и внимание, разкривайки пред очите на все повече хора неща, които смайват. Точно така, както могат да се разкрият безкрайните лабиринти на дълбока и тъмна, на приказна пещера, съхраняваща баснословни богатства.

Николай Радев – Алдебаран

VRUN3Има не малко хора у нас, които от години не спират да повтарят как България щяла да се отлепи най-мощно от дъното чрез прилагане на еди каква си икономическа, политическа или финансова програма. И „програмите“ се прилагат една след друга, а „отлепянето“ все се отлага. Не уважаеми, така никога няма да помръднем накъдето и да е. А и по какъвто и да е друг начин няма да помръднем, ако най-напред не открием едно-единствено НЕЩО, което да ангажира всички българи! И да ги ангажира така, че да обедини мислите и желанията им, любовта и всеотдайността им. За да се получи океан от градивна енергия, насочена в една посока и към една цел. При което най-горе да стои самото НЕЩО, към което са се устремили всички. Само така може да започне и онзи голям поврат, който ни е тъй нужен днес.

Само че, де е го това НЕЩО? Откъде да го вземем? То трябва да е хем конкретно, но и да е на най-висок пиедестал в съзнанието на хората. Напоследък много се говори за голямата царска базилика в Плиска и за нейното възстановяване в цялото й някогашно великолепие. За да стане тя отново действащ храм и сега. А възможно ли е тя да е НЕЩОТО? Дрън-дрън, че пляс! – отвърнал би някой – всичкото ни е наред, само базилика ни липсваше. Е – има и такива. Много повече, обаче, ще са другите. И като се замислих над възможния избор на другите, лека-полека започна да ми просветва: ами да, наистина – последствията от такова възстановяване биха били най-многобройни и необикновенни, несравними с нищо предходно!

Нали тази базилика е символ на цяла епоха и на настъпващия някога златен век на България! Тъй, че нейното възстановяване сега и самият процес по възстановяването масово биха се възприемали като символ на едно ново българско Възраждане. И биха задвижили неподозирани физически, морални и духовни сили – и в отделните хора, и в националния организъм. Поради което напълно възможно e да поведат хората съвсем истински към такова Възраждане. При това – на всички нива! Ето защо идеята ми се стори прекрасна! И чудотворна дори! Да – тя наистина е в състояние да обърне радикално живота на всички ни към добро, но при едно условие: ако бъде прегърната от всички! Ако запали милиони български сърца още в самото начало.

Какво означава това? Че възстановяването трябва да е истинско, а не бутафорно. Иначе бързо ще бъде убит ентусиазма още в зародиш. А това не бива да се допуска, защото точно той ще е основният ни двигател. Добре би било в началото да се направи пряко обръщение към българския народ, в което той открито да бъде призован за помощ и за съдействие. Това би имало разтърсващ ефект и наведнъж би привлякло много хора за каузата, стига идеята да бъде представена достатъчно ясно и убедително. И след като тя се разгласи по цяла България и извън нея, да се пристъпи към събиране на нужните средства. Ала не от правителството и от богаташи с пари от не съвсем ясен произход, а от обикновенните хора.

От повярвалите и вярващите, от българите с възродени надежди, от всячески подкрепящите общите усилия. Чрез дарения – много дарения! И колкото техният брой е по-голям, толкова по-добре! Могат, примерно, да се приемат от 5 до 1000 лева на калпак, не повече – кой колкото иска, в зависимост от възможностите. И от желанието. Като не се забравя, че най-важното тук е не количеството пари, които ще постъпват, а количеството желания, лишени от корист. Защото само така може да избуи едно голямо общо Желание, което да задвижи необратимо процеса.

Защо е нужно всичко това? Защото Храм не се строи току така! Много важно е кой го строи и как, кой и как плаща – какви са всички участници и техните дълбоки мотиви. И поради същото, какъвто и да е Храмът, само с административно нареждане не става. Всъщност става, и това често се прави, но в тези случаи само името загатва за неговото предназначение. Истинският Божи Храм се строи от всеобщата и голяма нужда и грижа; и с любовта, всеотдайността и Вярата на много хора – не срещу заплащане, а с техните доброволни самопожертвувания. И колкото по-самоволни и по-многобройни са тези пожертвувания – били те труд, пари, средства или нещо друго – колкото повече душа и сърце са вложени в тях, толкова по-действен и по-истински става Храмът.

Някога, преди и след построяването на голямата базилика в Плиска – по време на Покръстването и след него – са били допуснати и религиозни насилия върху една част от населението. Такива са били времената. А после същото под някаква форма се е повторило поне 7-8 пъти и в други времена и епохи. Чак до епохата на комунизма, който пак си беше вид религия. Такива са били времената. Сега дойде време, обаче, най-после да има и публични извинения за старите грехове. И прошки. И твърде добре би било съвременни представители на насилващите тогава, както и на засегнатите, да потърсят прошката и нейния катарзис чрез публични извинения, ритуали и богослужения. И едва тогава и начисто да започне възстановяването на Храма – и на този, който е отвън, и на другия, който е вътре, в душите на хората. И направим ли всичко това по този начин, на колективната българска душа най-после ще олекне и ще бъде даден важен знак, че трайното излекуване на нейните тъй стари рани върви към успешен завършек.

Успоредно със строежа на Храма и в близост до него, от камък да започне изграждането и на още нещо. На символичен планински връх, опасан от всички страни с много пътеки нагоре, които най-горе на самия връх да се съединяват в една. И този „връх“ да символизира връзката на хората с Бог, а пътеките към него – различните религии и духовни учения. И когато един ден всичко това стане факт, всеки месец, в деня на новолунието, представители на тези религии и учения да се събират на това място, за да изминават едновременно пътеките си нагоре. И най-горе като се съберат, да изпълняват общ ритуал и молитва за възхвала на Бог и за благоденствие на България и на нейния народ.

Такъв ежемесечен ритуал ще привлича много зрители от близо и далече, които ще вземат участие в това голямо общо преживяване. И така те всеки път ще бъдат подсещани по един впечатляващ начин, че Бог е един, а само подстъпите и пътеките към него са различни и много. Тъй щото колкото по-нависоко се изкачваме всички ние в своите вери, убеждения и учения, толкова повече различията помежду ни ще намаляват, а най-горе – напълно ще изчезват.

След някое време би могло да се мисли и за създаването на цял комплекс от храмове, представящи всички вероизповедания и духовни учения в България, които не проповядват насилие. И много време преди да се е превърнало в реалност всичко това, в страната ни ще започнат да стават чудеса, едно след друго. И хората у нас ще станат други. И въздуха дори ще стане друг. И тогава от цял свят ще заприиждат хора – за да им се повдига духът, за да „зареждат батериите“, за да лекуват своите тела и души, за да им се родят деца, за да им върви в живота. Защото мястото наистина ще стане вълшебно и никъде няма да има подобно на него. Цяла България ще стане вълшебна! И най-привлекателна – за работа, за бизнес, за почивка, за постоянно живеене. И всичко това не е блян, а наистина може да стане реалност!

П.П. И едно уточнение: навсякъде където биват споменавани българите, нека да се има предвид – от всички етноси и вероизповедания, които не проповядват насилие.

Николай Радев – Алдебаран

OREHI I BADEMIКакво удивително нещо е Природата и колко много подсказва тя на хората! На онези, които имат очи, за да видят, и сърце – за да разберат. Някога, когато те живеели близо до нея, тя е подсказвала много. Много са били и слушателите тогава. Днес не е така, но няма да е излишно да вникваме с по-голямо внимание в нейните знаци.

Такъв знак, например, е орехът. Смайващо е колко много ореховата ядка (цялата) прилича на човешкия мозък. Не е за вярване чак. Но за вярване или не, орехът наистина е най-добрата храна за мозъка и най-доброто средство за активирането на ума. И това не е отсега, знае се и се прилага от хиляди години.

Друг знак – бадемът. На какво ви прилича бадемовата ядка? Зависи от сорта, но най-много – на човешкото сърце. И хората пак отдавна са открили, че като имат проблеми със сърцето и с кръвообращението, като не им върви и в любовта, трябва най-много да търсят бадеми.

А като се редуват орехи и бадеми за храна, поддържа се равновесие между ума и сърцето. А това е най-важно за цялостната хармония в човека и за усещането за здраве, радост и щастие. Колко просто и мъдро са живеели някога хората! Защо ли пък да не започнат да живеят така и сега?

ORELДнес има толкова много хора, първоначално реагиращи към всичко и всички със силно чувство на недоверие и съмнение, че това е породило в цялото ни общество едно постоянно вътрешно настръхване. Такива хора се смятат за много умни, често за връх на интелигентността, а другите – доверчивите и вярващите – за тях са най-обикновени наивници и глупаци. Когато някой нов човек, например, навлезе в полезрението им, те най-напред допускат той да е подлец, мръсник, негодник… и едва когато това се окаже невярно, могат да променят мнението си за него. По същия или по подобен начин те се отнасят и към всичко друго, по-близко или по-далечно.

На такива хора сигурно им се струва, че така се предпазват от неприятни изненади и какви ли не разочарования. Само че те – тези „тарикати и умници“, според собствената им самопреценка – не подозират колко са всъщност ограничени и глупави. Защото такъв или подобен подход самоволно отрязва достъпа им до много важни неща. А най-важното от тези неща се съдържа в правилото: „Човек е способен да.влезе във връзка и взаимодействие с най-различни, понякога чудотворни елементи и свойства от околния свят, но за да стане това, е необходима съответна нагласа.“ А такава нагласа се постига единствено чрез вяра.

Ако да речем, болен от тежка и неизлечима болест повярва силно и безгранично, че в нещо най-обикновено, като водата например, са скрити могъщи целителни сили, то само чрез нея той би могъл да се излекува от тази болест. Защото водата, като много още вещества, е мощен акумулатор на такива сили (един ден и официалната наука ще го потвърди) и чрез тях могат да се вършат дори и чудеса, но за да стане това – за да влезе във връзка с тях човек и те да му подействат реално – най-напред той твърдо трябва да приеме, че те наистина съществуват. Иначе може да си пие колкото иска вода, но без дори да се докосне до нейните скрити качества и свойства.

И още: ако ние сме твърдо, стопроцентово убедени, че една опасна и нараняваща стихия, като огъня да речем, не може да ни навреди, то тя наистина не ни наврежда. Така например нестинарите танцуват боси върху пламтящата жарава, но огънят ни най-малко не изгаря ходилата им. И това не е никакъв фокус, а метод, който при определени условия всеки би могъл да приложи. Чрез безрезервната си вяра нестинарите просто прекъсват всякаква връзка с изгарящата същност на огъня и взаимодействат само с онази негова енергия, която зарежда с вътрешна сила. Подобно е онова, което става и в отношенията ни с хората и в контактите ни с всичко друго, по-близко или по-далечно.

Така че веднъж завинаги трябва да сме наясно: възприемаме и взаимодействаме само с онова в нас, около нас и по-надалече – видимо и невидимо – за което имаме вече предварителната нагласа. А тъкмо вярата е могъщ и незаменим метод и инструмент за такава нагласа, често чрез нея можем да постигнем дори и невъзможното. Практиката познава много, дори безброй такива случаи.

Нито един съзидателен импулс, нито една висока цел могат да съществуват без вярата. Без нея не може да съществува и любовта – изчезне ли едната, бързо изчезва и другата. Тя е главният ни „шалтер“ за включване и изключване на нашите градивни или разрушителни сили, същите чрез които неизбежно стигаме до едно от двете ни основни състояния – щастие или нещастие.

Ала вярата ни в нещо отделно и конкретно не може да съществува и да се поддържа задълго, ако непрекъснато не се подхранва от един непресъхващ и вечен Първоизвор, наречен Бог. Ако не се крепи от вярата ни в същия Координатор, Организатор и Първосъздател, с който е проникнато всичко – най-малкото и най-голямото, видимото и невидимото, земното и космичното, хората и природата… И заради който Вселената е необятен, но единен и перфектно подреден и устроен жив организъм и заради който човекът е нейно, макар и силно умалено подобие. Така че, ако упорито опознаваме самите себе си и другите хора, ако живеем сред Природата и съобразно нейните закони и изисквания, няма как да не срещнем там някъде и Божието. Няма как да не срещнем Божието и ако само обичаме, но истински.

Но Бог е многоаспектен и хората се срещат с онази Негова същност, в която вярват. Християните например вярват в Божията любов и така те взаимодействат с тази Негова същност и сила. Будистите вярват предимно в Божията безграничност и това предопределило взаимодействието им с тази Негова същност и сила. Евреите вярват предимно в Божия ред и в Божия разум и това е предопределило да бъдат отворени каналите им за връзка и взаимодействие с тези Негови същности и сили. Мюсюлманите вярват предимно в Божието всемогъщество и в Божията справедливост и това е определило да взаимодействат с тези Негови същности и сили… Различните представи за Бог, различните вярвания са определяли и с коя Негова страна се свързват и взаимодействат различните народи и групи от народи, определяли са технологията за създаването на различните култури и цивилизации. А невярващите в Бог нямат енергийни канали към Него, не получават нищо от Него и са осъдени на прогресивно изсъхване, по подобие на парализиран крайник. Това е страшната диагноза и страшната болест на всички неверници, за голямо общо, и би трябвало – за тяхно, съжаление.

Когато човек е изпълнен със силна и несломима вяра в нещо велико, добро и красиво, всичко в него започва да вибрира по нов и необикновен начин – всяка негова клетка, всеки негов член, всяко негово желание, всяко негово движение, всеки негов устрем, всеки негов трепет. Ако му бъдат прикачени съответни уреди в такъв момент, ще стане ясно, че и кръвта променя своя състав, а сърцето и другите му органи влизат в нов и необикновен ритъм и режим на работа.

Тогава и очите му заблестяват, всичко в него засиява, отвътре започва да извира като че ли една особена небесна светлина – същата, заради която може да се каже, че се намира в най-естественото си свръхестествено състояние. Е – в такова състояние човек наистина може да има съприкосновение и взаимодействие с каквото пожелае наблизо и надалече. С други думи, тогава той многократно надскача възможностите си и става способен да твори чудеса.

И за всичко това, което би могъл да направи човекът със силна и несломима вяра, неверникът не би могъл и да си помисли. Е, кой тогава е глупавият, кой е губещият, кой е за съжаление и оплакване?!… Отговорът тук не би могъл да е друг, освен предварително ясният: неверникът, скептикът. За съжаление и оплакване са още и толкова много днешни българи, възприели за главно ръководство в своя живот недоверието във всичко и навсякъде. Но най-лошото е, че тези тежко болни хора не знаят, че са болни и като не знаят, не вземат никакви мерки за лекуването си.

А повреденият от неверие отвътре човек непрекъснато възпроизвежда повреда и навън. Той разпространява тази опасна зараза много бързо и резултатно, а в настоящето тя е стигнала размерите и пораженията на тежка епидемия в цяла България.

Липсата на вяра е главна причина и за един най-страшен съвременен бич – масовото наркотизиране и алкохолизиране на българите. Вярата е най-важният естествен еуфорик и той е незаменим, когато трябва да се вкара приповдигнато настроение, вдъхновение и поетичност в сивото ежедневие на хората. Но липсва ли този еуфорик, разруши ли се той веднъж, много лесно се стига до неговите изкуствени заместители – опиатите и алкохола. Или казано другояче, опиатите и алкохолът играят ролите на патерици вместо оригинала – вярата. И като знае всичко това човек и като наблюдава всевъзможните безплодни напъни, уж за борба с наркотиците и наркоманията, случва се да възкликне неволно: „Господи, вразуми българите! Дай най-после сила и власт и на по-мъдрите и по-далновидните от тях!“

Защото наистина няма сила и власт, която да спре употребата на изкуствените еуфорици – опиатите и алкохола – ако най-напред не бъде възстановен естествения еуфорик у хората – вярата в едно или друго добро, красиво, възвишено нещо, ако е възможно най-възвишеното. И защото още, нито политически, нито икономически, нито каквито и да са подобни козметични мерки отвън могат да помогнат тук и да променят нещо съществено. Та нали причината е вътре и там трябва да се бръкне. Трябва да се бръкне дълбоко в човешките души и там да се работи дълго и упорито до постигането на трайна и благотворна промяна.

И заради всичко казано за вярата, бих искал да представя на вниманието на нуждаещите се една проста, но изпитана и ефикасна рецепта във вид на следните слова, които биха могли да бъдат и вълшебни: „Ограничи се отвътре сам, за да не бъдеш ограничен отвън от други!“ Повтаря се по три пъти преди ядене и преди правене на каквото и да е. После се продължава така: „Търси вдъхновението винаги, във всичко и навсякъде и нищо не започвай без него!“ – тук вече няма ограничения за употреба, колкото по-често се повтаря, толкова по-добре.

На всеки, решил да постигне трайна промяна в себе си, желая: На добър път и наслука! Наслука по пътя към търсенето и откриването на собствената и спяща до момента вътрешна сила!

Откъс от „Древният код 681″ – Николай Радев – Алдебаран

POKRASTVANE5
През последните няколко дни, с много шум и тържественост, чествахме един юбилей – 1150 години от Покръстването на България! При това – с участието на голям брой официални лица – и наши, и чужди, от една дузина държави и православни църкви. А както е вече известно, главното тържество беше на 2.05.2015 година, в археологически резерват Плиска, около руините на голямата базилика в старата ни столица. Същата, в която някога масово са се покръствали българите. Междувременно, светият Синод реши да възнагради бившия ни цар, както и настоящия ни премиер с почетни ордени за християнска храброст и доблест!? И тъй като последното учуди мнозина, пък и цялото събитие наистина беше впечатляващо, редно е да си зададем сега някои въпроси. И да се опитаме да получим адекватни отговори, пак с помощта на Небето. POKRASTVANE3

За тази цел, да видим какво показва и графиката по-горе, където е отразено небето. Във вътрешния натален кръг там е България от 681 година, а във външния – транзитните планети за 2.05.2015 година. И какво забелязваме? Че транзитният Юпитер (вяра, религия) спокойно и уверено си минава точно през натално Слънце (цар, премиер) в дом 10 (власт) и през Лъв (тържество). Красноречиво, нали? И доста поучително. Защото там като на длан се виждат и лесно могат да се разчетат знаците и символите на повечето от онова, което вече се случи през последните дни.

А нека видим сега, каква е връзката с обекта на честването. От историята знаем, че княз Борис се е покръстил през 864 година. Хайде тогава да се върнем и в онова време и да видим какво е било небето над България в началото на септември 864 година, изобразено на графиката по-долу. Във вътрешния натален кръг пак е картата на България от 681 година, а във външния – планетните транзити за 1 септември 864 година. И най-впечатляващото, което виждаме там, отново е транзитен Юпитер (вяра, религия), който отново минава през натално Слънце (царят), през дом 10 (власт) и през Лъв (тържество). Значи честването сега наистина е в точно съответствие с честването тогава, и тъй да се каже, е по указание Отгоре. Въпреки, че и тогава и сега има не малко неща, прибавени отдолу. POKRASTVANE2

Ето го значи точното време, когато княз Борис I наистина се е покръстил. И то тепърва ще бъде откривано от историците ни. На същата астро-карта виждаме, обаче, и друго: пак тогава транзитен Сатурн, изобразяващ старата вяра (натален Сатурн е в дом 9 – религия), минава през дом 12 (изолация). Изводът: докато Юпитер (новата вяра, религия) е възхождал нагоре, старата вяра (Сатурн) е отивала към изолация… Макар, че от положението на натален Юпитер в дом 4 (минало), изобщо не личи той да изобразява „нова“ вяра. По-скоро подсказва за вяра (религия), приета още преди векове, макар и не от всички. Както е станало по времето на Тервел, например – между 706 и 718 година, което лесно се вижда чрез прогресията на Юпитер за същите години. Ала приетата тогава вяра (религия), както и още по-старата заварена вяра на местното население не са били признавани за канонични от Константинопол. Сигурно защото са били или ариански, или са съчетавали християнството с предходни религиозни култове.

И още една графика (по-долу), където във вътрешния кръг отново е наталната карта на България, а във външния – директираните положения на планетите (дирекции градус година) по времето на Покръстването на цар Борис – 1.09.864 година. Най-удивителното тук е положението на Сатурн, точно в долна кулминация – на IC. А тази кардинална точка, както и следващият дом 4 изобразяват какво? Националната памет, народът. Ще рече: от онзи момент нататък, старата вяра е била лишена от власт и влияние (дом 10), но е останала да живее в националната памет (дом 4) на българите. Дори и до днес. POKRASTVANE4

Но нека се върнем отново към днешния ден. Когато транзитен Сатурн, изразител на старата вяра у нас, през последните около две години (6.10.2012 – 24.12.2014г.) минаваше през дом 1 и Скорпион, интересът към тази стара вяра у нас беше невероятно голям. Това се изразяваше главно чрез нов засилен интерес към богомилите и катарите. Защото и едните, и другите най-вероятно са продължители именно на тази стара българска вяра, възраждала се под някаква форма в продължение на векове. Това, обаче, е тема за друг разговор, изискващ още специални доказателства. Но какво става сега със Сатурн (старата вяра)? Сега той транзитира вече през Стрелец, където връх взема отново Юпитер. Ще рече: през идните две години Юпитер отново отива към надмощие. Но така ще бъде и занапред: ту едната, ту другата планета, ту старата, ту новата вяра, ще имат надмощие. Ако нещо не се промени радикално и те най-после не започнат „да действат“ в съюз. Така и колективната българска душа най-после не би била дърпана и разкъсвана от две противоположни посоки, а би получила голямо успокоение и би станала готова за нов голям общ Възход.

Могат да се получат много още ценни данни и отговори относно тази тъй важна тема, но целта сега беше да бъдат представени главно небесните фактори такива каквито са. А преценките, трайните изводи и препоръките нека да оставим за друг път. Защото те са отделна и много специална задача, която освен точна информация и голямо желание, изисква и голямо просветление Свише.

BAZILIKA PLISKAНякой замислял ли се е: защо имената и на двете първи български столици – Плиска и Преслав – започват с „П“? Случайно ли е това? Нека да приемем, че е случайно, въпреки, че случайности за каквото и да е, всъщност няма. Има едно нещо, обаче, което всички трябва да знаят: в имената на градовете, в частност – на столиците, формирали се в течение на векове и хилядолетия, стои закодирано най-важното от съответните техни същности, като програми за действие. Особено в първата буква (звук) на името. Но за да стане по-ясно за какво иде реч, най-добре ще е да разгледаме няколко примера с други държави и с техните столици.

Както знаем, водещ териториален (базисен) зодиакален знак на САЩ е Близнаци. Такава е доминиращата еманация на природата в тази страна, открита по опитен път. И тя се проявява подобно на матрица за американците и за прииждащите емигранти, като ги формира по свой образ и подобие. Затова САЩ са световни лидери в информационните технологии и в търговията. Освен това, както никъде другаде, изключителна необходимост там е автомобилът (транспортното средство). Най-нужни са и доброто владеене на езика и комуникативните способности – все атрибути на Близнаци. А столица на САЩ е Вашингтон (Washington), където W съответства на числото 5 (23), на планетата Меркурий и пак на знака Близнаци. Също както и най-големия американски град Ню Йорк (New York), където N отново съответства на 5 (14), на планетата Меркурий и на знака Близнаци.

Друг пример: Русия, със столица Москва. Добре е известно, че тази страна, разполагаща с най-голямата територия в света, се подчинява главно на небесния сектор, наречен Водолей. И той именно налага и своята матрица, като основна за цяла Русия. А кое е най-видимото от водолейското там? Революциите, мащабните обществени експерименти и непрекъснатото търсене на нови обществени форми! И това, както никъде другаде. Столицата пък е Москва, където „М“ „отговаря“ на числото 13 (4), на планетата Уран и на знака Водолей. Отново твърде красноречиво, нали? Междувпрочем, главната небесна причина за настоящият конфликт между Украйна и Русия е в това, че едната страна базисно се управлява от Телец (Украйна), а другата – от Водолей (Русия). А тези два знака, ако и да имат някои сходства, всъщност са доста различни. А това предполага осезаеми разлики – и в народопсихологията, и в ценностните системи. Нищо, че съответните народи толкова време са живяли в една обща държава и говорят на най-близки езици.

Но да се върнем към столиците на САЩ и на Русия, където са изкристализирали сили, спомагащи да израстват там лидери, които постоянно „дърпат“ своите страни напред, в непрекъснати опити и стремежи към световно лидерство. За да стане така, че при съответните два знака – Близнаци и Водолей – да има непрекъсната надпревара за налагането на техните зодиакални матрици (култури, ценности). Щото целта винаги е била: да бъдат вкарани в тях колкото е възможно повече страни и народи от останалия свят. Неприятното за България (базисен Козирог) тук е, че и двете матрици са най-неподходящи за страната ни, защото в единия случай Козирог (България) попада в 8-ми базисен дом (матрица на Близнаци – САЩ), а в другия (матрица на Водолей – Русия) – в 12-ти базисен дом. Затуй имаме най-голяма, жизнена необходимост да сме максимално независими и от двете. Но това е друга и твърде сериозна и обширна тема.

Още един, този път нашенски пример – София. Преди това Сердонполис, после Сердика, после Средец и все с начално „С“. Всъщност София не е единствената столица по нашите земи, чието име да започва със „С“. Първата такава е столицата на траките Севтополис. Но какво задвижва „С“ в този случай? Задвижва Марс и знаците Скорпион и Овен, които в базисната матрица на нашата земя (Козирог) съответстват на 11-ти базисен дом (свобода, плурализъм, обществени фракции, сепаратизъм) и на 4-ти базисен дом (корени, съпротива на властта, нестихваща борба за власт, недоволства, преврати, външна зависимост). А това противоречи на единството на страната ни и на нейната консолидация и независимост – нали стана вече ясно, че първата буква на столицата определя естеството на лидерите, които формира тя, както и посоката, която бива следвана. Тъй, че твърде добре би било да се запознаем по-подробно с историята на тракийското одриско царство, когато негова столица е била Севтополис. Сигурно това ще ни подскаже и днес за най-важни ориентири.

Но нека да се върнем към Плиска и Преслав. И да се опитаме да разберем по същия начин какви лидери са формирали те, с това „П“ в началото? Тази буква (звук) съответства на 7, на Нептун и на знака Риби. А Риби съответства на какво? На поетичното в хората, на стремежа към вдъхновение и на изкуствата. Затова на български език имаме и такива думи като песен, поезия, писменост, писател, пламък, подвиг… които изобразяват онова или онези, които имат свойството да повдигат човека на гребена на вдъхновението. Освен това, Риби попада в 3 базисен дом (слово, писменост, образование, съседни страни, пътувания, връзки) в матрицата на Козирога (България). Тъй, че ето към какво са водели България нейните лидери (царе), когато нейна столица е била Плиска или Преслав – към Плисковско-Преславската и към Охридската школи, дали голям тласък на изкуствата и направили старобългарският четвъртият световен език.

Почти никой не се заглежда във формата на буквата „П“, но нека и това да направим сега. За какво ви напомня тя? Най-вече за врата. Пък нали има и такава дума за врата – порта. Но има и други думи с „П“: преминаване, проход, преход, поход, през, път, пътуване, планина… И всички те  насочват мисълта ни към приблизително същото: преминаване от едно място на друго, или от едно състояние – в друго. И това е така, защото в дългия процес при създаване и употреба на думите и буквите, в последните е била вграждана форма и образност, закодирали в себе си скрита енергия и информация. Тъй, че има ли българска дума, започваща с „П“, има и влизане (вход) някъде и преминаване нанякъде. И същото с особена сила важи за имената на градовете и столиците, които идват от древността.

А какво означава втората буква (звук)? Мястото (състоянието) в което и към което преминаваме (влизаме). И когато втората буква е „Л“, както е при Плиска, туй значи: преминаваме през високо (Л) място, както е в думата планина. Или пък – в друго, „по-високо“ състояние (измерение), както е в думата пламък. Защото „Л“, особено в класическия му вариант, е стилиризирано изображение на височина, връх. Следователно думата планина най-кратко означава: преминаване през високо място. И още – през врата (П) към Небето (Л). Не случайно траките са правили своите светилища в планините. А когато думата е Плиска, то ясно е, че там планина няма и днес, но сигурно е имало особен вид ВРАТА КЪМ НЕБЕТО. И кой знае дали още няма такава?!

Ако в срещуположния Скорпион сме били свидетели на окапването на листата и увяхването на тревите – на годишната смърт на природата – щом Слънце „прекрачи“ в Телец, става тъкмо обратното. Дърветата се раззеленяват, тревите избуяват, отприщва се повсеместен Растеж. Това е времето, когато всичко живо израства не с дни, а с часове. Натрупаната сега биомаса – листа, млади издънки и треви – в резултат на бурната фотосинтеза, която е едно гиганско преобразуване на слънчева енергия във вещество, няма база за сравнение през цялата останала част от годината. Като отглас на тези мащабни природни процеси, родените в Телец, с каквото и да се захванат, то бързо тръгва да расте, да се разширява и уголемява, включително и в случаите, когато парите и вложената енергия се превръщат в най-разнообразни продукти и ценности. Така че всеки Телец, повече или по-малко, е бизнеспредприемач по рождение.

Многогласият птичи хор сега, често кара всичко живо да се заслуша в изпълнението и да се опитва по някакъв начин да подражава на това изпълнение. Не случайно тъкмо Телец, с неговият владетел Венера, по един или друг начин, са най-тясно свързаните с музиката – почти всички големи имена и таланти дължат своята музикална дарба и успехите си на тях. Подобно на митичния Антей, Телец черпи своята сила и от земята, сиреч от природата, главно от гората, с нейния естествен порядък. Телец е основен участник и в борбата на съвременните хора за съхраняване на Природата и природосъобразния начин на живот, както и на живота изобщо. Пак той силно съдейства и за съхраняване на традициите и националните култури, за общите стремежи и успехи на своя народ, на родната страна, на родното място и на всичко родно, включително и на своето семейство – най-напред родителско, а после и собствено… Ала и в този знак имаме три декади, които се проявяват по различен начин:

Родените в 1-ва декада на Телец (21.04-01.05)
Това са хора с подчертан творчески заряд. И не случайно някои от най-големите творци на всички времена са родени имено в тази декада. Като Уйлям Шекспир, например. А най-характерното за всички тези хора е, че тяхната творческа сила най-често се проявява чрез словото. Или чрез ръцете. Освен към словото и сцената – професионална или импровизирана – те имат твърде силно влечение и към музиката, докато Любовта е основен двигател в техния живот. Като по правило проявяват и голяма грижа и внимание към своите деца, ако имат такива. Може би защото и във всеки Телец от тази декада продължава да живее едно голямо дете, което никога не си отива. Независимо от това на колко са години. Тези хора отделят много време и усилия и за постигането на висок професионализъм в избраното поприще.

Родените във 2-ра декада на Телец (01.05-11.05)
Представителите на тази декада са силно привързани към своето семейство, това са наследили от своите майки, към които питаят най-добри чувства и с които имат голяма психологическа връзка и съвместимост. Тези хора са доста комуникативни, могат да са и много забавни, притежават търговски нюх и предпочитат да работят с клиенти (публика), а тяхната работа най-често е в сферата на услугите. Поради изредените качества, притежават способността и да печелят пари. Обичат добре устроеният бит и домашния уют, но са и твърде мобилни, поради което много често пътуват нанякъде. Може и да не го показват, но всъщност са и доста чувствителни и раними. Запомнят лесно, паметта им е твърде услужлива, поради което лесно и учат. Те са най-гъвкавите и приспособимите от всички други представители на Телеца.

Родените в 3-та декада на Телец (11.05-21.05
Тази декада се управлява от планетата Сатурн, поради което нейните представители притежават необикновена упоритост, инат и воля, които проявяват най-често в работата си. Те са шампиони по оцеляване при всякакви обстоятелства. Имат постоянни ръководни принципи и идеали, стремят се предварително да планират своите задачи и своето бъдеще. Понякога са и доста твърди и  малко тежки като характер, но са големи оптимисти и на тях винаги може да се разчита – те изпълняват своите обещания и могат да носят отговорност. Професионалната кариера е основен техен приоритет и там ако имат успехи, всичко останало се подрежда. Те могат да имат ръководни или преподавателски функции. Вярващи хора са, но на проверената традиционна вяра, минала през проверката на времето и на личния опит.  Имат високи цели и ориентири.

П.П. През идната една година – до пролетта на 2016 година – повечето Телци ще продължат да опознават родното място и родната страна, като за целта ще предприемат редица пътувания, главно сред природата, където пулсира естествения живот. Други ще се впуснат към миналото, с цел търсене и откриване на пътища към бъдещето. Много от тях ще инвестират в недвижима собственост.

chervenata-shapchicaОт доста време Червената шапчица бродила в гората, за да търси своите големи Братя. А те, незнайно защо, също бродели в гората денем и нощем. А нужни й били най-много за да я пазят от Кумчо Вълчо, разбира се. Така тя попадала ту на единия, ту на другия голям Брат, който я повеждал за ръчица по своята си най-вярна Посока. С обещанието Пътят да минава далече от пътеките на Кумчо Вълчо… И така, дълго време големите Братя не спирали да я водят Червената шапчица – ту в в една, ту в друга най-вярна посока. И периодично да си я предават помежду си като щафета.

И ето, че дошло време между двамата най-големи нейни Братя да избухне лют спор, който заплашвал скоро да премине в нестихваща битка. И битката наистина не закъсняла, те все по-често започнали да си нанасят един друг силни удари с юмруци и с каквото им падне. А нали и двамата били доста яки, това можело да доведе до сериозни травми и наранявания. А дори – и до големи нещастия. Не само за тях самите, но и за всички околни. Особено за околните. А ето, че в един момент всеки от тях хванал Червената шапчица за по едната ръка и започнал силно да я дърпа към себе си. За да я прибере при себе си. И никой не обръщал внимание на нейните писъци. И не проявявал ни най-малко състрадание, както и никакво намерение да я пусне. Макар че още малко и тя щяла да бъде разкъсана.

Мила Червена шапчице, Българийо мила! Не е ли време вече да пораснеш? За да видиш най-после, че всички твои „големи Братя“ винаги са били самите Кумчо Вълчовци! Но преоблечени и маскирани най-старателно. За да разбереш и после – за да им теглиш по една яка словесна? За да те пуснат, за да се изтръгнеш най-после от техните лапи. За да не те разкъсат. И за да поемеш сама отговорност за себе си. Както правят всички възрастни.

Рано или късно, България и нейните хора ще дойдат до осъзнаването и следването на собствения Път, начертан от Небето. И тогава, ако този неин Път най-естествено и ненасилствено, както дъждовната вода според своя наклон, се съедини с други собствени Пътища – на други народи и държави – това би било благословено пак от Небето. И колкото по-рано стане всичко това, толкова по-добре!

Ето, че дойде време отново да се върнем към небесния часовник – към цикъла Плутон-Сатурн – който отново ще се прояви сътресително, главно за хората на изток от България. Но точно в момент, когато и другият небесен часовник  – Плутон-Уран – ще се прояви не по-малко сътресително (транзитен квадрат между двете планети), този път главно за хората на запад от България. Какво означава това? Че се намираме на самия ръб между тези две небесно-земни сътресения! Същите, които освен другото, ще донаместят някои пластове на вече разместеното, за да се постигне нужното обновление. Само че ще е нужно всичкото внимание, на което сме способни, голямо самообладание и върхова мобилизация, за да не залитнем, за да не загубим ума и равновесието си.

Когато дирекционен Уран (последователно чрез няколко вида дирекции) от цикъла Плутон-Сатурн (картата по-горе) мина почти едновременно през Марс и през Южен възел, точно тогава между Украйна и Русия избухна въоръжен конфликт. Той беше заложен в миналото (Южен възел). Този конфликт, с малки прекъсвания, продължава и до днес. Дай Боже да свърши скоро! В същото време, в Близкия изток се появиха бойците на Ислямска държава, с техните варварски изпълнения (и там тенденциите са за връщане към миналото – Южен възел). И ако видим кога са били екзактите, ще открием, че точно тогава е било и най-напечено. И на двата фронта.

Уран през Марс означава, че битките (Марс) този път са се водили и се водят основно от въздуха (Уран, самолети, ракети). И вероятно – от космоса (Уран, космически апарати), при което се експериментира (Уран) с най-нови видове оръжия (Уран-Марс), за които обикновенните хора нямат и елементарна представа. Като например, последно поколение психотронни генератори. За мощно (и масово) психологическо въздействие вероятно са използвани и продължават да се използват и наземно базирани апарати. Ужасно е, но добре, че България остава далече от всичко това – биха казали мнозина… Но така ли е, далече ли е България наистина? Едва ли. Смея да кажа, че нашата страна също е засегната.

Най-вероятно България също е бойно поле (Марс в дом 4 и в Козирог – базисен владетел на България), но у нас действията са по-безшумни, тук те са с други, по-невидими средства. Например – със споменатите психотронни генератори, дистанционно зомбиране… и прочее. И с невиждана информационна война (Уран от дом 3, през Марс, владетел на дом 3), при която се вкарват в обръщение и неказани думи от Стойна преподобна, от Слава Севрюкова, от Ванга и от Учителя Петър Дънов. За същата цел вече се използват и подбрани врачки и гледачки, както и цели организации за масово манипулиране, в които участват и „астролози“ дори, наши и чужди. Воюва се с всички средства за съзнанието на българите, за тяхното мислене, за техните души, за техните симпатии и антипатии.

И ето, че предстои и още нещо: в картата на същия цикъл Плутон-Сатурн (по-горе), Плутон ще транзитира за около два месеца (идните) през фокусната точка, наречена Лилит (черна Луна). А Лилит, както и Плутон са основно свързани с невидимото, с неосветеното, с тъмната страна, с проникването на опасни енергии, които разтърсват из основи! С отварянето на някаква „кутия на Пандора“, от която се измъква отдавна затворено зло. Като знаем, че Лилит прави така, че зоната, където се намира, да стане максимално уязвима за проникване. Докато Плутон е самият проникващ елемент. И ако случайно откриете настоящ влиятелен управник от голям мащаб, в чийто натал Плутон и Лилит да са в съвпад, то значи ще знаете кой може да отвори тази „кутия“. Особено при положение съвпадът да е на МС.

Но какво е необходимо през следващите два месеца, за да се справим с невидимите заплахи? Необходим е засилен контакт с природата и с природното. Най-вече с местата, където има скали  и гори, паркове и дървета. Всяко свободно време трябва да се използва максимално за такива контакти. За да се очистват хората и техните аури, особено онези, които живеят в големите градове. Защото именно там те ще са обект на най-силни атаки от невидимото. Има и още едно най-мощно, старо противодействие от нашите традиции – неделното хоро. Всяка неделя след обед – на площада! За цялостно презареждане на матрицата от този слънчев модел. И колкото хорото е по-масово и по-буйно, толкова по-добре. Има ли ентусиасти? А минат ли тези два месеца, можем да си отдъхнем, човечеството може да си отдъхне. Защото тогава и другият цикъл – Уран–Плутон – ще е станал вече много по-безопасен. Тогава ще е минала и основната заплаха от предстоящото слънчево затъмнение.


-->