SVETAT 1Днес много хора интуитивно усещат, че са движени от глобални процеси, които предизвикват трайни и доскоро немислими промени във всички кътчета на планетата ни. И във всеки отделен човек. Само че поради многото информация, най-често манипулативна и противоречива, яснотата тук все повече се губи. Но накъде върви светът все пак? Натам, накъдето ни казват, натам, накъдето си мислим, или натам, накъдето изобщо не ни минава през ум? И добре, че има едно място и един метод, неподвластни на човешки приумици, интереси, борби и пристрастия, за да се огледаме. И за да осъзнаем най-важното и да получим нужния отговор. Пак посредством Небето и неговите движения, проектиращи се и върху земята.

За целта ще си послужим с една астрологична карта, която показва цялата глобална картина. Тя е построена за стартовия момент (28.05.2000 г.) на последния, действащ и сега цикъл Юпитер-Сатурн. А защо точно този цикъл? Защото имено той създава матрицата, формираща главните световни тенденции, засягащи едновременно, най-пълно и всеобхватно всички страни и територии, цялото човечество. Затова. Ала за да видим общото и главното тук, нужно е планетите от стартовата матрица да бъдат проектирани в астрологичните домове на света. Ще рече – там, където Овен е дом 1, Телец – дом 2, Близнаци – дом 3… и Риби – дом 12. Както е на картата най-горе.

И като се вгледаме в тази карта, веднага можем да забележим, че най-близо до МС (0° от Козирог) е Плутон – на 11°39` в знака Стрелец (дом 9). А колкото една планета е по-близо до МС, толкова нейното влияние върху процеситe и събитията, в случая – световните, е по-голямо. Оттук: Плутон – господарят на подземния свят и на големите страсти, най-великият изкусител, съблазнител и завоевател – от 2000-та до 2008 година, докато транзитираше през Стрелец (дом 9 – връзката с Бог) – се превърна в главният гуру (Плутон в дом 9) на човечеството, напътстващ неговото духовно развитие и определящ неговите основни морални устои и ценности. Както и законовите норми, и големите световни стратегии (дом 9).

И тъй като основната сила на Плутон е да прониква през граници, бариери и различия и да обсебва и завладява проникнатото, той започна да създава единно (глобално) пространство на духа, на водещите идеи и ценности на човечеството, както и общи стратегически (дом 9) цели – плутониански. А това ще рече – основани на четирите големи стихии: страст към големите пари; страст към тайната власт и войната; страст към секса и сексуалното обладаване; и страст към психичното проникване и обсебване.

И ето че в края на 2008 година (27 ноември), Плутон за втори път и трайно пресече мунданната МС, навлизайки в Козирог и дом 10 – реалната, изпълнителна власт, системите за контрол и устойчивост. И оттогава насам неговото огромно влияние върху обществата, природата, отделните хора и държавите започна да става още по-мощно и осезаемо. Вече започнаха и доскоро немислими промени в навици, обичаи, традиции, управленски структури, природни системи, начин на живот, формирани в продължение на хилядолетия. Всичко най-трайно, хилядолетно и устойчиво започна да „пращи по своите шевове“. С бързи темпове започна всеобхватна промяна на нашата планетата Земя, без промяната да носи устойчивост. Със сигурност, обаче, тя носи и ще носи все по-голяма вътрешна мобилизация у хората.

Докато Плутон транзитираше през Стрелец (2000-2008 г), тъй като неговият диспозитор в натала – Юпитер – се намира в Телец (виж най-горе) и в съвпад със Сатурн, в целия свят се развихри невиждан бум на инвестиции в недвижими имоти (Сатурн). Това засегна и България, разбира се. Какво стана, обаче, когато Плутон трайно навлезе в Козирог в края на 2008 година? Този път силно се задейства Сатурн (като диспозитор на транзитен Плутон). А нали в натала Сатурн пак е в Телец, в конюнкция с Юпитер. Това пък задвижи точно противоположна тенденция – рязко и голямо свиване (Сатурн) на инвестициите и на глобалната икономика. И доведе до финансов колапс голяма част от инвестиралите (Юпитер – Сатурн) в предходния период. Свиването достигна своя връх, особено в по-слабите страни, когато транзитен Сатурн започна да минава и през Скорпион (банките, кредитите) между 5.10.2012 и 18.09.2015 година.

Така се оформи голямата световна икономическа криза, съпроводена от невиждана по своя мащаб борба за енергийни ресурси (Плутон) и за упражняване на власт и влияние чрез тях. Кризата е и цивилизационна, защото във всевластен господар на човечеството се превърна самият Плутон – владетелят на подземния свят. И той започна да раздава правосъдие и да напътства морално, духовно и стратегически (от дом 9 в натала) по плутониански. Ще рече: според своите си „подземни ценности“, гледни точки и разбирания. И да управлява директно от дом 10 (Козирог), транзитирайки през него. Как? Като се размножава в голям брой силно умалени подобия в душите и умовете на много хора, навсякъде по света. Кои?

Почти всички, които от май 2000 година и особено от ноември 2008-ма, та до декември 2020-та вече са постигнали и ще постигнат необяснима, но стремителна кариера, голямо влияние и популярност или най-висок управленски пост. Благодарение най-вече на безкомпромисните си решения и на публичните си изяви, където с размах (ще) прокламират нов път към бъдещето. И нови радикални мерки за големи духовни, религиозни и стратегически преобразования, но тайно движени от големи пари и интереси (диспозитор на Плутон – Юпитер – в дом 2). Така че, появи ли се подобен човек, добре би било да не забравяме, че главната негова цел е друга. И, че всеки, който го последва, ще загуби и свободата, и собствената воля, и душата си. И това става (ще става), след като бъде задвижвана у него някаква силна страст, последвана от непреодолимо пристрастяване.

Къде силите на Плутон действат най-мощно и сътресително? Там, където има най-много нефт и газ; там където има най-мощни ядрени и други оръжия за масово поразяване; там, където сексуалната разпуснатост е най-голяма; там където религиозната страст е най-силна и разрушителна; там където банките и транснационалните корпорации са най-мощни; там, където задкулисието и подкупът са най-вкоренени; там, където се правят магии, психотренинги, екстрасензорни практики, шаманизъм и прочее, без връзката с Бог; там, където цели обществени групи паразитират в обществото и то ги търпи; там, където се опитват да влияят на климата и на масовата психика чрез специални устройства; там, където има много ледове (Гренландия и Арктика) и те най-интензивно ще започнат да се топят през лятото на 2016 година.

Ала нека да е ясно: всичко изредено дотук е неразделна част от Божия план, в който Плутон, освен другото, изпълнява ролята и на орач и сеяч, чиято основна задача е да изоре и презасее наново нивата на човечеството. Сигурно защото много е вече плевясала. А всички ние сме съвременници и съучастници в този невиждан глобален процес. На чия страна и как, всеки да решава сам. Важно е обаче, след като реши, душата му да ликува. След 20.12.2017 година пък, когато и Сатурн ще навлезе в Козирог – там той е на трон – в последвалите 2 години и няколко месеца, нашата страна България, базисно управлявана от същия знак, ще стане едно от най-сигурните места на планетата. Преди да стане това, обаче, българите трябва да си отговорят на два фундаментални въпроса: с кое от миналото и настоящето, което ги спира, трябва да се разделят безвъзвратно? И другият: кое от миналото, устояло на вековете, трябва да го възкрeсят за нов живот?… Продължава с част 2…

EMIGRANTIВсеки човек има нужда от място, където отвреме-навреме да бяга – от своето обкръжение, от монотонността и заетостта, от борбата за насъщния, от тежестта на задълженията. И сегиз-тогиз да остава там насаме със себе си. За да насочва вниманието си навътре – към собствените мисли и преживявания. За да ги преподрежда и осмисля по някакъв начин. В астрологията това място се нарича дом 12 и всъщност е зоната за изолация и самоизолация. А главно от тази зона съдим и за емиграцията. Например, когато същата зона се активира вследствие някакъв аспект, човек се сеща, че иска да се скрие някъде. Да избяга надалече от родното място, което го подтиска. И когато това желание придобие и конкретни очертания, то лесно и бързо може да се превърне в желание и намерение за емигриране.

Само че човек емигрира за да работи, за да се реализира професионално и за да печели пари, а не просто за да избяга някъде, нали? А работата, както и професионалната квалификация са по срещуположния дом 6. Докато обсъжданият дом 12 „отговаря“ само за тяхната алтернатива – за хобито, което не търси печалба, а само храна за душата, което пак е вид убежище. И движен от мечтите, надеждите и фантазиите на дом 12, емигрантът се озовава в една напълно различна, чужда среда, където сблъсъкът с новите реалности го шокира. И той задълго остава почти изцяло изолиран и капсулиран и шансовете да се приспособи към околния свят, да се интегрира в него и да постигне успехи става минимален.

Затова бягството (емиграцията) по дом 12 – както правят повечето емигриращи българи днес – като по правило е осъдено на провал и на големи разочарования. Какво означава това? Че ако имаме емиграция, тя трябва да става не от непоносимост към родната действителност, а заради по-големи възможности за себереализация там – в новата страна. А второто изисква продължителна подготовка, професионално усъвършенстване и проучване на тази нова страна и на конкретни работодатели. И на онова, което те предлагат. За да бъде направена точна преценка: доколко предлаганото отговаря на възможностите и предпочитанията на кандидат-емигранта. И ако направим проучване за успелите българи в чужбина, лесно ще разберем, че те без изключение са хора от втория тип.

Друго: и за родителите, и за родината съдим по една и съща зона – тъй наречения дом 4. А същото означава: каквото е отношението към родителите, такова става то и към родината. И обратното. Тъй, че бягството от родината е съпроводено с бягство и от родителите – от всичко, що се нарича корени. Оттук: човек може да попадне в добри жизнени условия, където и да се намира, само ако е съхранил дълбоко в себе си добри чувства към майка си и баща си, към дядо си и баба си, към родната страна и към корените си. И колкото по-добри, толкова по-добре. А има ли тук натрупана ненавист и омерзение, провалът е гарантиран, независимо къде се намираме – в България, в Европа или в Америка. Затова в Библията е казано: почитай баща си и майка си, за да си добре и за да живееш дълго на земята! Затова и в семейства, в които има любов и дисциплина, се създават най-успешните хора. Тогава и те, където и да попаднат в своя жизнен път, реализират докрай своя потенциал. А точно това е и формулата на щастието.

RAK 1Животът на всеки човек протича по уникален начин, но всеки от зодиакалните знаци предлага и общ маршрут за своите представители, който не може да не бъде изминат. А как точно ще бъде изминат, зависи от отделния човек, от неговите индивидуални качества. Ето как изглежда този общ, фундаментален „маршрут“ за представителите на зодиакален знак Рак между 20 и 60 години:

От 20 до 25 години
Най-лудите млади години – изобилие от празненства и купони! Ракът е създаден да бъде отличен родител, а сега отвътре го напира силно желание за лудуване. И за страстна любов. И няма начин тя да не го връхлети тъкмо сега. Пък връхлети ли го, лесно може да даде и плод, защото точно такова е и нейното предназначение. Подсъзнателно Ракът усеща всичко това, затова добре ще е да разчита много на своята силна интуиция. И нека да е максимално концентриран, защото размине ли се с любимия човек сега, после ще съжалява. Изобилието от радости и силни емоции в този период се подкрепя и от занимания с музика и танци, с творчески дейности, както и с всякакви спортни игри и екстремни преживявания.

От 25 до 30 години
В този период е почти задължително Ракът да се сдобие с уютен дом и собствено семейство. И да постигне своя мечтан домашен рай  по свой начин и да стане родител. Ако не го е сторил в предходния период, разбира се. Щото ако не се случи всичко това сега, после ще страда – твърде много ще се отклони от своето предназначение. Представителите на всички останали знаци могат да поставят най-напред професионалната реализация, после семейната, но Ракът, за да е в хармония със себе си и с небето, трябва да действа обратното. Или поне успоредно да ги движи и двете. В този период той изработва и своя личен стил за обличане и поведение.

От 30 до 35 години
Отличен период за трупане на професионална информация и за професионално усъвършенстване. Тъкмо сега на Рака е нужно да се сдобие и с хоби, което да ангажира ума, ръцете и въображението му и да го зарежда с ентусиазъм. И да поддържа духа и вътрешния му баланс и да го предпазва от психически пренапрежения и болести. Сега е време да се научи да живее и здравословно, като внесе повече движение, туристически хъс и разнообразие в живота си. И като посещава и отдалечени, изолирани, но вдъхновяващи места.

От 35 до 40 години
Време за печелене на пари. Но не заради тях самите, а най-вече заради свободата, която се постига чрез тях. И заради възможността да експериментира с различни творчески, професионални идеи. Тук много могат да помогнат някои нови или стари приятели. Време за култивиране и на някои нови кулинарни умения и за формиране начин на хранене, който да остане за постоянно в бъдещето. Твърде много ще е нужна сега и любима музика, която да храни душата. И още по-добре, ако музиката се изпълнява лично от самия Рак, пак в компанията на приятели. Ще е нужен, обаче, и повишен контрол на апетита! И усилия за изгаряне на килограми.

От 40 до 45 години
Най-важният и силен период за Рака, когато той постига някои от основните си успехи, главно професионални и финансови, но не само. Заради тях той получава признание от близки и началници, както и от различни авторитети. Това е периодът, когато самооценката и самочувствието му порастват стремително и достигат своеобразен връх. Но сега лесно могат да пострадат отношенията с половинката, както и с други партньори. Сега Ракът формира и нов стил на поведение, обличане и поддържане на тялото и външността, които да са в съответствие с неговото ново самочувствие, поведение и положение.

От 45 до 50 години
Труден период. Малко или много, сега Ракът минава през някои илюзии и разочарования и попада в един или друг вид изолация или самоизолация. Това си има и своя дълбок смисъл: нужно е да пренасочи вниманието си навътре, към вътрешните си психични процеси, към своя дух, към връзката си с Бог. Ако не го направи, ще се разклати осезаемо неговото здраве и това пак ще го принуди да го направи. У много Раци тъкмо сега възниква и силното желание за бягство надалече, за откъсване от местните реалности, за някакъв вид емиграция. А четенето на вдъхновяващи книги, екскурзиите надалече и срещите с вдъхновяващи хора, места и ситуации ще го предпазва от всички възможни беди.

От 50 до 55 години
Излизане от изолацията (самоизолацията), формиране на нов и напълно различен приятелски кръг от сравнително заможни хора, любители на природата, на музиката и на здравословното хранене. Ракът получава голяма подкрепа от тях при всякакви обстоятелства. Сега той има силно усещане за свобода, което го кара да прилага нови идеи, да рискува и да получава различни екстремни преживявания. Ала сега настъпва и известно отдалечаване от собствените деца, вече порастнали. Това е силно преобразяващ и обновяващ период, който може да даде много щастливи мигове на Рака, но може да предизвика и емоционални сътресения и хормонални и здравословни проблеми. Нека сега той (тя) слуша повече любима музика, като вид авансово предпазване от последните.

От 55 до 60 години
Идва време и когато професионалната кариера отново става приоритет номер едно за Рака. По-важен и основен отвсякога. Ала всички усилия в тази посока сега са подпомагани от не малко още хора, включително и от собствената съпруга (съпруг). Сега Ракът си поставя и други високи цели, които имат най-големи шансове за осъществяване и за които е готов да води сериозни битки. Но само ако има кой „да пази неговия гръб“.

СИЛАТА

Публикувано в: Тайни | Вашият коментар

NESHTO.TO„…Но как може да се спре вътрешното огъване?… Откъде да се вземе сила и твърдост за това?… Нали „всичко тече и се променя“. Сигурно поради тази причина, обзети от растяща слабост и пълзящ страх, още в най-древни времена хората упорито започнали да търсят най-трайното и неизменното, та за него да се заловят и закрепят в бурите и изпитанията на живота. И търсейки така, още оттогава те открили, че има такова трайно и неизменно нещо и то е скрито в една сила. Невидимата Сила, която кара дърветата да растат, цветята да цъфтят, птичките да пеят и хората – да се обичат; която подрежда и намира на всяко нещо отделно място и всички неща обединява в единен организъм. Та тази именно Сила допускали те в себе си, вселявали я в душите си и ставали твърди, силни и неогъваеми като нея. Тогава открили и тъй важната тайна, че който работи за Нея, и Тя най-усърдно започва да работи за него…“

„Древният код 681“

RAZTAPIANEИма една вътрешна, емоционална температура в човека и колкото тя се повишава, толкова той се размеква, става по-готов за дом, деца и семейство, по-способен да раздвижва дълбините на чувства и страсти. И обратното: колкото тази „температура“ се понижава, толкова той се втвърдява, става по-хладен, по-разумен и по-устойчив. И по-способен да се справя със сериозни професионални задачи, да постига успехи и да понася големи натоварвания. Следователно твърдият човек може да носи и отговорности, да изисква от себе си и от другите и да върви нагоре в професионалната кариера, а мекият – да изпитва силни чувства, да приютява и сам да се приютява в семейното си (интимно) гнездо. Каквото единият може, другият не може… и обратното.

През светлата част на денонощието и през зимата по естествен път той става по-хладен, по-твърд и по-разумен, тъй че точно тогава у него доминира стремежът към професионалното. А през нощта и през лятото температурата се повишава и той става по-горещ, по-емоционален, та постепенно минава на другата вълна – към личен, интимен, семеен живот. И като се редуват така ден и нощ, зима и лято, той с лекота поддържа в себе си и в хората около себе си постоянно и динамично равновесие.

Някъде по средата на жизнения път, обаче, между 40 и 45 години, става едно продължително „размекване“ – за цели пет (5) години. Ще рече, точно тогава емоциите и страстите трайно вземат връх над разума, та силно избуява нов и силен копнеж по неизживяното. Точно тогава се проявява и постоянен глад за нови силни емоции и за наваксване на пропуски от ранната младост. Като същото се проявява и при двата пола, макар изпитанията за мъжете да са по-драматични – нали за тях състоянието на размекване е по-непривично, отколкото за жените, които по природни причини са по-меки. И като харакатер, и като физика.

Та всеки, който успее да проследи тези пет години – в своя живот или в живота на близки и приятели – няма да му е трудно да открие всичко гореказано. Поради същото, ако в нечие семейство вече се е настанила известна хладина, когато един от двамата, мъжът или жената навлезе в посочените възрастови граници, тя ще избуи още и рязко, та може да се стигне и до семеен разпад. За да се породят нови семейства или нови гнезда за приютяване. Защо толкова често става така ли? Защото точно тогава стрелката на небесния часовник, наречен точка Гама, минава през зодиакален знак Рак, който пък изисква емоции. И ако те не бъдат намерени в семейството, неизбежно ще се търсят извън него. Спасението е бързо да бъдат вземани адекватни мерки, главно през нощите и по време на летните отпуски, с цел тяхното екстремно набавяне вътре в семейството.

Какво се получава на професионалното поприще, обаче, за същите пет години? Точно там и точно тогава могат да възникнат главните ви засечки и неприятности, особено ако имате отговорна длъжност, та от вашите професионални действия и решения да зависят и не малко други хора. И колкото длъжността ви е по-висока и отговорностите ви са повече, толкова и трудностите ви в тези пет години ще са повече. Тогава е нужно да обръщате най-голямо внимание на онова, което правите през деня и през зимата и да държите винаги сметка за времето, с което разполагате. За да го организирате така, че да ви стига за всичко. Започне ли да не ви стига, значи имате вече сериозен проблем.

Но какво се получава, ако в същата тази възраст – между 40 и 45 години – човек стигне до най-висока държавна длъжност у нас – министър или министър-председател, да речем? Този въпрос е твърде специален не само поради посочените горе съображения, но и поради това, че България базисно се управлява от Козирог, който е срещуположен на Рак. Ще рече: точно в тези години е налице още едно, допълнително противодействие. И, може би, ще дойде време, когато ще бъде забранено със закон да се заема подобна длъжност у нас, на такава възраст. Щото съзнателно или не, по един или друг начин, такъв министър ще попада в ситуация да работи против интересите на България. Най-вероятно като инструмент на задкулисни чуждестранни играчи.

BLIZNACI3Започна да става все по-топло и някак си – по-волно! А не би могло и да е иначе, нали, в своя видим път по небето, Слънце вече навлезе в небесния сектор, наречен Близнаци. Главният резултат от това е, че всичко живо в Природата – онова, което търчи, пълзи, катери се или лети – все повече се разшава натам-насам, в своя неистов стремеж да се свърже с други себеподобни. Лека-полека и въздухът започна да се изпълва с ново съдържание – с микроскопичния прашец на полените, пренасящ генетична и всякаква друга информация от едно място на друго. Така местата и териториите общуват помежду си и поддържат единството на земята и на света. Подобна сега е „задачата“ и на „парашутчетата“ от тополите и глухарчето. Отнасяни от ветровете, те достигат на хиляди километри разстояния.

Ала не са много по-различни сега и хората. Тяхното желание да пътуват, да посетят и други интересни места, да открият нови приятели, да научат нови неща, стремително започва да расте. Онези пък, които са се родили или се раждат в такъв момент, неизбежно и завинаги запечатват всичко това в себе си. Така те се изграждат като извънредно любопитни и общителни хора, с буден и пъргав ум, боравещи твърде добре със словото и с ръцете си. А освен това – и силно отворени към приключения и към трупане на информация от всякакъв характер. Такива са родените в Близнаци. А главната разлика между мъжете и жените от този знак е, че първите са по-хитри и прагматични, а вторите – по-романтични. От 45 до 50 години настъпва и върховата реализация на едните и другите, подготвяна между 25 и 30 години. Между 10 и 15 години пък нуждите им от завишен външен контрол стават най-големи, защото минават през някои житейски сътресения. Само че, в зависимост от декадата, в която са се родили, те притежават и не малко още отличителни качества. Ето какви:

Родените в първа декада на Близнаци (21.05 – 31.05)
В повечето случаи това са хора с оптимистична нагласа, които притежават пропорционална фигура и изглеждат доста задоволително. Не са егоисти, винаги са готови да са притекат на помощ, а така също – и да получат такава. Родени са да не живеят сами, много са им нужни другите хора, ала най-вече съдружници – и в личния, и в професионалния живот. Затова и рядко остават сами. Притежават силно въображение и огромен ентусиазъм, но ако нямат подходящия човек до себе си, с когото да общуват на всякакви теми и когото да обичат всеотдайно, губят мотивация и ориентация и стават страхливи. Има ли го човекът, обаче, поставят си най-високи професионални и други цели и обикновено ги постигат. Сигурно защото вярата и духът им тогава стават несломими. Най-важни за формирането им като личности са първите 5 години от живота, когато израства така нужното им въображение и способността за вдъхновение; от 15 до 20 години се формират главните техни мечти; и от 25 до 30 години – способността да обичат. Нужно е да са под засилен родителски контрол, когато са между 10 и 15 години.

Родените във втора декада на Близнаци (31.05 – 10.06)
Те са напористи, смели и динамични хора! И най-често – и отлични специалисти в своите области! Най-добре си почиват, когато работят. Работохолици! Ала най-висша тяхна ценност е свободата, във всички нейни измерения. За тях тя е почти божествена. Най-вече в случаите, когато имат желание да пътуват надалече, или пък – да следват собствените си жизнени планове и възгледи. Тези хора са много изобретателни – неизтощими генератори на нови, оригинални и приложими идеи – но в любовта минават и през разочарования. И за това главната причина е тяхната силно свободолюбива природа, както и инстинктивният им страх от трайно обвързване. Имат приятели от близо и далече, които ценят много и от които също са ценени много. За да са здрави, за да изгаря вредната енергия в тях и за да са в кондиция, имат нужда да спортуват за удоволствие в почивните дни. Най-важните години в техния живот са между 20 и 25, когато се оформят като специалисти и между 55 и 60, когато постигат главното от онова, което най-упорито преследват.

Родените в трета декада на Близнаци (11.06 – 21.06)
Каквото и да кажат, каквото и да направят родените в тази декада, то бързо и лесно се запомня. Дори и да е нещо най-обикновено и незначително. Така че главният техен талант е да привличат внимание и да правят впечатление – и с думите, и с жестовете, и с цялото си поведение. Затова те почти винаги се нуждаят от публика, а и целият им живот протича като на сцена, независимо каква е тяхната професия. Поради всичко това, те лесно убеждават, независимо за какво. Имат голяма нужда думите им да достигат до повече хора, така че правят всичко възможно точно това и да става. Те притежават и самочувствие, както и някакво особено обаяние, което не се скъпят да демонстрират, да го излъчват навън. Макар понякога, волно или неволно, увлечени от цялата тази игра, да се отклоняват сериозно от истината. И последното става най-често в случаите, когато са лишени от дългосрочна кауза, за която да воюват. Много са мобилни и обичат да пътуват. А годините от 35 до 40 и от 45 до 50 са най-важните години в техния живот. Точно тогава те успяват максимално да се себедокажат.

Годината, която предстои, за повечето Близнаци ще е изпълнена с голямо изобилие от пътувания на къси разстояния. И с трупане на много нова информация, както и с провеждане на срещи и разговори. И в повечето случаи – все заради професионални ангажименти. Само че главно поради такава заетост, при много семейни Близнаци ще се прокрадне криза в отношенията. Особено във втората част на годината. Тъй че нека те положат изпреварващи старания и усилия, това да не се случи!

KIRILICAОбщоприето е да се смята, че думите носят информация, знания, настроения, идеи, благодарение на своя смислов еквивалент. А истината е, че в тях стои закодирано и още нещо, макар то да е не така лесно „видимо“. Та нали всяка дума и всяка композиция от думи носи в себе си и свое специфично съчетание от звуци – своя собствена и уникална мелодия, така да се каже. И тази „мелодия“ като се излъчва навън, после се възприема и навътре от едни най-специални човешки рецептори. Така тя пронизва ума и душата – прониква в съзнание и подсъзнание, преминава през знайни и още незнайни места в човека. И като прави всичко това, сигнализира, променя, влияе – точно според своята собствена природа.

Нека се опитаме сега да разберем тази природа, като се вторачим в един конкретен звук. Да направим това чрез няколко български думи, започващи с „о“: около, околовръст, обикалям, обръч, объл, област, околия, общо, общество, обединение, обхват, обход… Какво има? Веднага се набива на очи, че при всички тях има, като че ли, някаква о-образност – нещо, което обхваща и обединява. А като се вгледаме в графичното изображение на звука, напомнящо кръг (обръч), лека-полека започва да ни просветва. От същото можем дори да съдим: защо думата обич е по-всеобхватна (обгръщаща), отколкото думата любов.

Много специално е и звукосъчетанието РА. То е звуков еквивалент на процес, при който най-общо има трансформиране на вещество в енергия – почти тъй, както става при изгарянето на наръч дърва. Защо е такъв еквивалент? Защото може да се провери. Например чрез думата РА-дост. Нима тази дума не означава най-първо освобождаване на енергия, чрез усилване на горенете, в случая – вътрешното? И не само означава, тя съдейства за същото. И никак не е случайно, че думата, означаваща онова, което дава материал при физическия процес горене – гора (дървета) – и думата, означаваща самия процес горене – горя (гора) – са почти еднакви, при това и сричката, върху която пада ударението и в двата случая е ра (ря).

А случаен ли е бойният вик „у-РА“, при който ролята на предхождащият звук „у“ е да насъсква, както правят понякога футболните запалянковци, издаващи пронизително освиркващия вик ууууу! Значи: посредством бойния вик „У-РА“ най-напред се цели насъскване (надъхване, насочване) и после – освобождаване на енергия. Цели се бойците да станат по-силни и смели, по-боеспособни и резултатни в действията си… А не се ли наричаше РА и главното египетско божество? И когато древният египтянин молитвено е произнасял РА, с вперени очи в изгряващото слънце, той не само си е представял едно движение отдолу нагоре – от Земя (материята) към Слънце (енергия, Бог) – но всичко това наистина е ставало в някаква степен, посредством въздействащата сила на този звук.

Щом РА означава преобразуване на материя в енергия, логично е да сметнем, че звукосъчетанието АР означава обратното – преобразуване на творческа енергия в материя. Да видим така ли е всъщност: злат-ар, грънч-ар, желез-ар, медник-ар, бръсн-ар… – при голям брой творчески професии и занаяти, където наистина главното е ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ на творческа енергия, -ар трайно присъства. И забележете: ударението тук винаги пада на тази последна сричка…

Много още подобни примери могат да се приведат, и от тях би ставало все по-ясно, че известният на всички смисъл на думите, всъщност е малка част от онова, което последните носят със себе си. И още: че в думите и в частност – в българските думи, е скрит много дълбок, основен пласт, който тепърва ще буди интерес и внимание, разкривайки пред очите на все повече хора неща, които смайват. Точно така, както могат да се разкрият безкрайните лабиринти на дълбока и тъмна, на приказна пещера, съхраняваща баснословни богатства.

Николай Радев – Алдебаран

VRUN3Има не малко хора у нас, които от години не спират да повтарят как България щяла да се отлепи най-мощно от дъното чрез прилагане на еди каква си икономическа, политическа или финансова програма. И „програмите“ се прилагат една след друга, а „отлепянето“ все се отлага. Не уважаеми, така никога няма да помръднем накъдето и да е. А и по какъвто и да е друг начин няма да помръднем, ако най-напред не открием едно-единствено НЕЩО, което да ангажира всички българи! И да ги ангажира така, че да обедини мислите и желанията им, любовта и всеотдайността им. За да се получи океан от градивна енергия, насочена в една посока и към една цел. При което най-горе да стои самото НЕЩО, към което са се устремили всички. Само така може да започне и онзи голям поврат, който ни е тъй нужен днес.

Само че, де е го това НЕЩО? Откъде да го вземем? То трябва да е хем конкретно, но и да е на най-висок пиедестал в съзнанието на хората. Напоследък много се говори за голямата царска базилика в Плиска и за нейното възстановяване в цялото й някогашно великолепие. За да стане тя отново действащ храм и сега. А възможно ли е тя да е НЕЩОТО? Дрън-дрън, че пляс! – отвърнал би някой – всичкото ни е наред, само базилика ни липсваше. Е – има и такива. Много повече, обаче, ще са другите. И като се замислих над възможния избор на другите, лека-полека започна да ми просветва: ами да, наистина – последствията от такова възстановяване биха били най-многобройни и необикновенни, несравними с нищо предходно!

Нали тази базилика е символ на цяла епоха и на настъпващия някога златен век на България! Тъй, че нейното възстановяване сега и самият процес по възстановяването масово биха се възприемали като символ на едно ново българско Възраждане. И биха задвижили неподозирани физически, морални и духовни сили – и в отделните хора, и в националния организъм. Поради което напълно възможно e да поведат хората съвсем истински към такова Възраждане. При това – на всички нива! Ето защо идеята ми се стори прекрасна! И чудотворна дори! Да – тя наистина е в състояние да обърне радикално живота на всички ни към добро, но при едно условие: ако бъде прегърната от всички! Ако запали милиони български сърца още в самото начало.

Какво означава това? Че възстановяването трябва да е истинско, а не бутафорно. Иначе бързо ще бъде убит ентусиазма още в зародиш. А това не бива да се допуска, защото точно той ще е основният ни двигател. Добре би било в началото да се направи пряко обръщение към българския народ, в което той открито да бъде призован за помощ и за съдействие. Това би имало разтърсващ ефект и наведнъж би привлякло много хора за каузата, стига идеята да бъде представена достатъчно ясно и убедително. И след като тя се разгласи по цяла България и извън нея, да се пристъпи към събиране на нужните средства. Ала не от правителството и от богаташи с пари от не съвсем ясен произход, а от обикновенните хора.

От повярвалите и вярващите, от българите с възродени надежди, от всячески подкрепящите общите усилия. Чрез дарения – много дарения! И колкото техният брой е по-голям, толкова по-добре! Могат, примерно, да се приемат от 5 до 1000 лева на калпак, не повече – кой колкото иска, в зависимост от възможностите. И от желанието. Като не се забравя, че най-важното тук е не количеството пари, които ще постъпват, а количеството желания, лишени от корист. Защото само така може да избуи едно голямо общо Желание, което да задвижи необратимо процеса.

Защо е нужно всичко това? Защото Храм не се строи току така! Много важно е кой го строи и как, кой и как плаща – какви са всички участници и техните дълбоки мотиви. И поради същото, какъвто и да е Храмът, само с административно нареждане не става. Всъщност става, и това често се прави, но в тези случаи само името загатва за неговото предназначение. Истинският Божи Храм се строи от всеобщата и голяма нужда и грижа; и с любовта, всеотдайността и Вярата на много хора – не срещу заплащане, а с техните доброволни самопожертвувания. И колкото по-самоволни и по-многобройни са тези пожертвувания – били те труд, пари, средства или нещо друго – колкото повече душа и сърце са вложени в тях, толкова по-действен и по-истински става Храмът.

Някога, преди и след построяването на голямата базилика в Плиска – по време на Покръстването и след него – са били допуснати и религиозни насилия върху една част от населението. Такива са били времената. А после същото под някаква форма се е повторило поне 7-8 пъти и в други времена и епохи. Чак до епохата на комунизма, който пак си беше вид религия. Такива са били времената. Сега дойде време, обаче, най-после да има и публични извинения за старите грехове. И прошки. И твърде добре би било съвременни представители на насилващите тогава, както и на засегнатите, да потърсят прошката и нейния катарзис чрез публични извинения, ритуали и богослужения. И едва тогава и начисто да започне възстановяването на Храма – и на този, който е отвън, и на другия, който е вътре, в душите на хората. И направим ли всичко това по този начин, на колективната българска душа най-после ще олекне и ще бъде даден важен знак, че трайното излекуване на нейните тъй стари рани върви към успешен завършек.

Успоредно със строежа на Храма и в близост до него, от камък да започне изграждането и на още нещо. На символичен планински връх, опасан от всички страни с много пътеки нагоре, които най-горе на самия връх да се съединяват в една. И този „връх“ да символизира връзката на хората с Бог, а пътеките към него – различните религии и духовни учения. И когато един ден всичко това стане факт, всеки месец, в деня на новолунието, представители на тези религии и учения да се събират на това място, за да изминават едновременно пътеките си нагоре. И най-горе като се съберат, да изпълняват общ ритуал и молитва за възхвала на Бог и за благоденствие на България и на нейния народ.

Такъв ежемесечен ритуал ще привлича много зрители от близо и далече, които ще вземат участие в това голямо общо преживяване. И така те всеки път ще бъдат подсещани по един впечатляващ начин, че Бог е един, а само подстъпите и пътеките към него са различни и много. Тъй щото колкото по-нависоко се изкачваме всички ние в своите вери, убеждения и учения, толкова повече различията помежду ни ще намаляват, а най-горе – напълно ще изчезват.

След някое време би могло да се мисли и за създаването на цял комплекс от храмове, представящи всички вероизповедания и духовни учения в България, които не проповядват насилие. И много време преди да се е превърнало в реалност всичко това, в страната ни ще започнат да стават чудеса, едно след друго. И хората у нас ще станат други. И въздуха дори ще стане друг. И тогава от цял свят ще заприиждат хора – за да им се повдига духът, за да „зареждат батериите“, за да лекуват своите тела и души, за да им се родят деца, за да им върви в живота. Защото мястото наистина ще стане вълшебно и никъде няма да има подобно на него. Цяла България ще стане вълшебна! И най-привлекателна – за работа, за бизнес, за почивка, за постоянно живеене. И всичко това не е блян, а наистина може да стане реалност!

П.П. И едно уточнение: навсякъде където биват споменавани българите, нека да се има предвид – от всички етноси и вероизповедания, които не проповядват насилие.

Николай Радев – Алдебаран

OREHI I BADEMIКакво удивително нещо е Природата и колко много подсказва тя на хората! На онези, които имат очи, за да видят, и сърце – за да разберат. Някога, когато те живеели близо до нея, тя е подсказвала много. Много са били и слушателите тогава. Днес не е така, но няма да е излишно да вникваме с по-голямо внимание в нейните знаци.

Такъв знак, например, е орехът. Смайващо е колко много ореховата ядка (цялата) прилича на човешкия мозък. Не е за вярване чак. Но за вярване или не, орехът наистина е най-добрата храна за мозъка и най-доброто средство за активирането на ума. И това не е отсега, знае се и се прилага от хиляди години.

Друг знак – бадемът. На какво ви прилича бадемовата ядка? Зависи от сорта, но най-много – на човешкото сърце. И хората пак отдавна са открили, че като имат проблеми със сърцето и с кръвообращението, като не им върви и в любовта, трябва най-много да търсят бадеми.

А като се редуват орехи и бадеми за храна, поддържа се равновесие между ума и сърцето. А това е най-важно за цялостната хармония в човека и за усещането за здраве, радост и щастие. Колко просто и мъдро са живеели някога хората! Защо ли пък да не започнат да живеят така и сега?

ORELДнес има толкова много хора, първоначално реагиращи към всичко и всички със силно чувство на недоверие и съмнение, че това е породило в цялото ни общество едно постоянно вътрешно настръхване. Такива хора се смятат за много умни, често за връх на интелигентността, а другите – доверчивите и вярващите – за тях са най-обикновени наивници и глупаци. Когато някой нов човек, например, навлезе в полезрението им, те най-напред допускат той да е подлец, мръсник, негодник… и едва когато това се окаже невярно, могат да променят мнението си за него. По същия или по подобен начин те се отнасят и към всичко друго, по-близко или по-далечно.

На такива хора сигурно им се струва, че така се предпазват от неприятни изненади и какви ли не разочарования. Само че те – тези „тарикати и умници“, според собствената им самопреценка – не подозират колко са всъщност ограничени и глупави. Защото такъв или подобен подход самоволно отрязва достъпа им до много важни неща. А най-важното от тези неща се съдържа в правилото: „Човек е способен да.влезе във връзка и взаимодействие с най-различни, понякога чудотворни елементи и свойства от околния свят, но за да стане това, е необходима съответна нагласа.“ А такава нагласа се постига единствено чрез вяра.

Ако да речем, болен от тежка и неизлечима болест повярва силно и безгранично, че в нещо най-обикновено, като водата например, са скрити могъщи целителни сили, то само чрез нея той би могъл да се излекува от тази болест. Защото водата, като много още вещества, е мощен акумулатор на такива сили (един ден и официалната наука ще го потвърди) и чрез тях могат да се вършат дори и чудеса, но за да стане това – за да влезе във връзка с тях човек и те да му подействат реално – най-напред той твърдо трябва да приеме, че те наистина съществуват. Иначе може да си пие колкото иска вода, но без дори да се докосне до нейните скрити качества и свойства.

И още: ако ние сме твърдо, стопроцентово убедени, че една опасна и нараняваща стихия, като огъня да речем, не може да ни навреди, то тя наистина не ни наврежда. Така например нестинарите танцуват боси върху пламтящата жарава, но огънят ни най-малко не изгаря ходилата им. И това не е никакъв фокус, а метод, който при определени условия всеки би могъл да приложи. Чрез безрезервната си вяра нестинарите просто прекъсват всякаква връзка с изгарящата същност на огъня и взаимодействат само с онази негова енергия, която зарежда с вътрешна сила. Подобно е онова, което става и в отношенията ни с хората и в контактите ни с всичко друго, по-близко или по-далечно.

Така че веднъж завинаги трябва да сме наясно: възприемаме и взаимодействаме само с онова в нас, около нас и по-надалече – видимо и невидимо – за което имаме вече предварителната нагласа. А тъкмо вярата е могъщ и незаменим метод и инструмент за такава нагласа, често чрез нея можем да постигнем дори и невъзможното. Практиката познава много, дори безброй такива случаи.

Нито един съзидателен импулс, нито една висока цел могат да съществуват без вярата. Без нея не може да съществува и любовта – изчезне ли едната, бързо изчезва и другата. Тя е главният ни „шалтер“ за включване и изключване на нашите градивни или разрушителни сили, същите чрез които неизбежно стигаме до едно от двете ни основни състояния – щастие или нещастие.

Ала вярата ни в нещо отделно и конкретно не може да съществува и да се поддържа задълго, ако непрекъснато не се подхранва от един непресъхващ и вечен Първоизвор, наречен Бог. Ако не се крепи от вярата ни в същия Координатор, Организатор и Първосъздател, с който е проникнато всичко – най-малкото и най-голямото, видимото и невидимото, земното и космичното, хората и природата… И заради който Вселената е необятен, но единен и перфектно подреден и устроен жив организъм и заради който човекът е нейно, макар и силно умалено подобие. Така че, ако упорито опознаваме самите себе си и другите хора, ако живеем сред Природата и съобразно нейните закони и изисквания, няма как да не срещнем там някъде и Божието. Няма как да не срещнем Божието и ако само обичаме, но истински.

Но Бог е многоаспектен и хората се срещат с онази Негова същност, в която вярват. Християните например вярват в Божията любов и така те взаимодействат с тази Негова същност и сила. Будистите вярват предимно в Божията безграничност и това предопределило взаимодействието им с тази Негова същност и сила. Евреите вярват предимно в Божия ред и в Божия разум и това е предопределило да бъдат отворени каналите им за връзка и взаимодействие с тези Негови същности и сили. Мюсюлманите вярват предимно в Божието всемогъщество и в Божията справедливост и това е определило да взаимодействат с тези Негови същности и сили… Различните представи за Бог, различните вярвания са определяли и с коя Негова страна се свързват и взаимодействат различните народи и групи от народи, определяли са технологията за създаването на различните култури и цивилизации. А невярващите в Бог нямат енергийни канали към Него, не получават нищо от Него и са осъдени на прогресивно изсъхване, по подобие на парализиран крайник. Това е страшната диагноза и страшната болест на всички неверници, за голямо общо, и би трябвало – за тяхно, съжаление.

Когато човек е изпълнен със силна и несломима вяра в нещо велико, добро и красиво, всичко в него започва да вибрира по нов и необикновен начин – всяка негова клетка, всеки негов член, всяко негово желание, всяко негово движение, всеки негов устрем, всеки негов трепет. Ако му бъдат прикачени съответни уреди в такъв момент, ще стане ясно, че и кръвта променя своя състав, а сърцето и другите му органи влизат в нов и необикновен ритъм и режим на работа.

Тогава и очите му заблестяват, всичко в него засиява, отвътре започва да извира като че ли една особена небесна светлина – същата, заради която може да се каже, че се намира в най-естественото си свръхестествено състояние. Е – в такова състояние човек наистина може да има съприкосновение и взаимодействие с каквото пожелае наблизо и надалече. С други думи, тогава той многократно надскача възможностите си и става способен да твори чудеса.

И за всичко това, което би могъл да направи човекът със силна и несломима вяра, неверникът не би могъл и да си помисли. Е, кой тогава е глупавият, кой е губещият, кой е за съжаление и оплакване?!… Отговорът тук не би могъл да е друг, освен предварително ясният: неверникът, скептикът. За съжаление и оплакване са още и толкова много днешни българи, възприели за главно ръководство в своя живот недоверието във всичко и навсякъде. Но най-лошото е, че тези тежко болни хора не знаят, че са болни и като не знаят, не вземат никакви мерки за лекуването си.

А повреденият от неверие отвътре човек непрекъснато възпроизвежда повреда и навън. Той разпространява тази опасна зараза много бързо и резултатно, а в настоящето тя е стигнала размерите и пораженията на тежка епидемия в цяла България.

Липсата на вяра е главна причина и за един най-страшен съвременен бич – масовото наркотизиране и алкохолизиране на българите. Вярата е най-важният естествен еуфорик и той е незаменим, когато трябва да се вкара приповдигнато настроение, вдъхновение и поетичност в сивото ежедневие на хората. Но липсва ли този еуфорик, разруши ли се той веднъж, много лесно се стига до неговите изкуствени заместители – опиатите и алкохола. Или казано другояче, опиатите и алкохолът играят ролите на патерици вместо оригинала – вярата. И като знае всичко това човек и като наблюдава всевъзможните безплодни напъни, уж за борба с наркотиците и наркоманията, случва се да възкликне неволно: „Господи, вразуми българите! Дай най-после сила и власт и на по-мъдрите и по-далновидните от тях!“

Защото наистина няма сила и власт, която да спре употребата на изкуствените еуфорици – опиатите и алкохола – ако най-напред не бъде възстановен естествения еуфорик у хората – вярата в едно или друго добро, красиво, възвишено нещо, ако е възможно най-възвишеното. И защото още, нито политически, нито икономически, нито каквито и да са подобни козметични мерки отвън могат да помогнат тук и да променят нещо съществено. Та нали причината е вътре и там трябва да се бръкне. Трябва да се бръкне дълбоко в човешките души и там да се работи дълго и упорито до постигането на трайна и благотворна промяна.

И заради всичко казано за вярата, бих искал да представя на вниманието на нуждаещите се една проста, но изпитана и ефикасна рецепта във вид на следните слова, които биха могли да бъдат и вълшебни: „Ограничи се отвътре сам, за да не бъдеш ограничен отвън от други!“ Повтаря се по три пъти преди ядене и преди правене на каквото и да е. После се продължава така: „Търси вдъхновението винаги, във всичко и навсякъде и нищо не започвай без него!“ – тук вече няма ограничения за употреба, колкото по-често се повтаря, толкова по-добре.

На всеки, решил да постигне трайна промяна в себе си, желая: На добър път и наслука! Наслука по пътя към търсенето и откриването на собствената и спяща до момента вътрешна сила!

Откъс от „Древният код 681″ – Николай Радев – Алдебаран


-->